42924 | 9 ноем. 2012 | 11:56

Интервю на Таня ДЖОЕВА за силата на патриарх Максим, за качествата на неговия наследник и за фаворитите на властта

- Г-н Асенов, като офицер от Държавна сигурност и като служител и шеф на Дирекцията по вероизповеданията, познавате Българската православна църква. Днес е ден на траур заради кончината на един достоен първойерарх, какъвто бе патриарх Максим. Но остро стои въпросът за наследника му. Може ли да бъде свикан извънреден църковно-народен събор и уставът да бъде променен така, че да бъде избран 43-годишният дядо Николай?

- Нека първо отдадем заслуженото признание на дядо Максим. Той си отива спокоен от този свят, защото успя да изведе църквата на най-благодетелния за нея път. Той ще остане като патриарха, който успя да преодолее разкола и грубата намеса на държавата във вътрешноканоничния живот на църквата. Не някой друг, а самата църква, самият Свети синод и лично патриарх Максим успяха да направят всичко необходимо, за да преодолеят този тежък момент в живота на БПЦ, може би най-тежкия в историята й от Освобождението насам.

- Помните, че през 1996 г. вие регистрирахте Синода на патриарх Максим, но синьото правителство отмени решението. А на 10 ноември 1998 г. разколниците организираха извънреден събор, на който по аналогия с Тодор Живков свалиха патриарх Максим. Дядо Максим преодоля може би не само разкола вътре в църквата, но и схизмата (непризнаването на БПЦ от останалите православни църкви - б.р.), която тогава беше надвиснала над БПЦ.

- Заплахата от схизма е преувеличена. Но църквата ни беше пред разделение на две православни църкви. Едната начело с Пимен, която на този църковно-народен събор бе създадена с подкрепата на тогавашното държавно ръководство. Опитът не успя. Умният ход на патриарх Максим и Светият синод бе да организират Всеправославен събор, да поканят патриарсите на православните църкви и те да заявят коя е истинската Българска православна църква.

 - Вярно ли е, че през 1992 г. патриархът се е колебаел дали да не отстъпи водачеството на църковните дела и да се оттегли в манастир?

- Колебанието е било около седмица. С дядо Максим разговаря тогава митрополит Калиник, който от името на Панкратий и Пимен му предлага да отстъпи, да отиде в Троянския манастир и да се направи избор на нов патриарх. Дядо Максим отвръща: „Да, може би. След седмица, като се събере Светият синод, ще вземем това решение.“ Калиник лично ми е казвал, че е останал с впечатлението, че дядо Максим ще отстъпи. Седмица по-късно се разбира, че патриарх Максим е размислил. Вероятно известно влияние е оказало едно твърдо ядро около него - митрополитите Натанаил и Кирил, и тогавашният Пловдивски митрополит Арсений. Патриарх Максим е решил, че е опасно за църквата да отстъпи предстоятелското място в този момент. Това е бил правилният ход. В дълголетието му, което спаси църквата от разкола, сякаш има Божия промисъл. Митрополитите, църквата и нашият православен народ имаха късмет, че той живя 98 години.

- Разколниците го атакуваха с мотива, че комунистическата партия го била поставила на този пост. В стария устав на БПЦ като условие за избора на български патриарх пишеше, че той трябва да се ползва с доверието на правителството. Защо дядо Максим бе фаворит на тогавашната власт?

- Не, фаворит на властта не беше дядо Максим. Фаворит беше Старозагорският митрополит Панкратий, но той не бе ръководил епархията си пет години. Донякъде бе и Пимен, но се реши, че не трябва да му се има доверие докрай. Любимец бе всъщност дядо Никодим, но той бе много възрастен. След колебание между тримата се разбра, че няма кой от тях да застане начело на църквата и се спряха на най-неутралния, най-скромния, най-спокойния -  Ловчанския митрополит Максим. Влияние сигурно е оказал е фактът, че той бе съученик с Михаил Кючуков, тогава шеф на Дирекцията по вероизповеданията, както и с Добри Джуров, с когото са учили през един курс в Духовната семинария. Значение при избора имаше и това, че кръг в Светия синод пое ангажимент, че ще успее да прокарва линията на партията и държавата чрез влиянието, което имат върху дядо Максим. Съборът се проведе по всичките правила на църковния устав.

- Да се върнем към въпроса за наследника. В устава сега липсва условието патриархът да има доверието на правителството. Останахме с впечатление обаче, че властта има свой фаворит.

- Директорът на Дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов вече категорично отрече, че властта има фаворит и каза, че държавата няма да се намесва в делата на православната църква. Аз ще бъда много изненадан, ако се направи специална промяна на устава заради Пловдивския митрополит Николай. Не вярвам да се случи. Това ще бъде прецедент. Ще означава, че всеки път уставът може да се променя според човека. На митрополит Николай, който не е навършил 50 години, просто не му е дошло времето. Трябва да има търпение.

Трябва ли обществото да постави като морално условие бъдещият патриарх да не е бил свързан с Държавна сигурност?

- Не. Много хора, свързани с Държавна сигурност, и сега са тачени и водещи в обществено-политическия живот. Вярвам, че изборът на митрополитите и делегатите на събора ще бъде мъдър. Не налагам своето мнение, но според мен Ловчанският митрополит Гавриил, който не е бил обвързан с ДС и който по време на разкола стоя на стабилни и борбени позиции е добър вариант. Тогава и обществото ще бъде спокойно и няма да се изтъква връзката с бившите специални служби.

- Появи се слух, че и патриарх Максим е посочил точно Гавриил за свой наследник?

- Не вярвам да го е направил, защото не е в духа на църковния устав и на целия му живот, не е присъщо и на начина му на мислене.

 - 62-годишният Гавриил Ловчански изглежда няма обаче свое лоби в Светия синод?

- Може би. Но и Сливенският митрополит Дометиан има качества, Кирил Варненски и великотърновският дядо Григорий - също. Който и да бъде посочен, трябва да се отнесем с респект и уважение. Спокойно трябва да погледнем на това кой ще бъде бъдещият патриарх.

- Трябва ли според вас новият патриарх да умее „да тропа по масата“, както се изрази Емил Велинов?

- Трябва да направи нашата църква по-активна. Ще ми се да бъде малко по-млад. Стряскам се от думата „реформа“, защото с реформи смазахме всичко по време на прехода, но трябва активен човек, за да може православната църква да заеме полагащото й се място в духовния ни живот.

- Привърженици има и американският митрополит дядо Йосиф, който е малко познат в България.

- С право. Има изключителни лични и монашески качества, интелект и характер.

- Как обаче митрополитите, които са били ваши сътрудници, са съчетавали службата за ДС и за църквата? Зная, че това е тежък въпрос.

- Не е тежък. В теорията и практиката на православието стоят добрите отношения на клира с държавата. Погледнете историята преди Освобождението - голяма част от българските митрополити са сътрудничили с турските власти, но в акта на това сътрудничество те не само са изпълнявали своите задължения, но са успявали да придобиват привилегии, да отстояват позиции, да налагат своята воля.

- Звучи скандално, но искате да кажете, че чрез сътрудничеството с Държавна сигурност архиереите са помагали на църквата?

- Силно казано, но това им даваше възможност да водят по-активна религиозна дейност. Навремето, когато избраха дядо Панкратий за Старозагорски митрополит, който вече беше сътрудник, той изведнъж разви изключителна активност в религиозно отношение. Епархията му стана най-добре уредената, ръкоположиха се нови монаси и свещеници. Стигна се дотам, че от ДС трябваше деликатно да го предупредят да намали темпото.

- Нима обаче някои владици не ви помагаха от кариеризъм?

- И това го е имало.

 - Вие от ДС на кого помогнахте?

- На най-умните, на най-кадърните, на тези, които заслужаваха. Това се отнася за всички сфери. Обърнете внимание какви агенти сме имали сред писателите, режисьорите, журналистите. Нима ние сме им писали романите и сме правили филмите?

 - Извинявайте за въпроса, но как „изпуснахте“ дядо Максим?

- И аз се чудя понякога. Ваши колеги много искаха той да излезе сътрудник. Но не е бил. „Изпуснали“ сме и дядо Гавраил, макар че той е по-млад.

 - Тодор Живков ли не искаше да се среща с патриарха, или патриархът избягваше срещи с Живков?

- По-скоро патриархът. Един от упреците към него бе, че имаше склонност към усамотение. Избягваше да приема чужди делегации. Не е смятал, че трябва и с Живков да се среща за щяло и нещяло.

- Между другото той до края на дните си остана самотник.

- Това му беше силата. Може би тази самота се дължи на неговата отдаденост на службата и на Бога. В една от книгите си „Религиите и сектите в България“ съм отправял упрек към него и към митрополитите, че са били мудни по време на разкола. По-късно се извиних. Разбрах, че не съм бил прав.

- Дядо Максим се оформя като личност в царска България. Възпитанието преди комунизма оказва ли влияние върху личността му?

- Да, както и произходът му. Той е от Троянския край, който се отличава с патриархални морални ценности, и от скромно семейство. Оттук идва и неговата склонност към отшелничество, рядко общуваше с медиите. Но се оказа, че за църквата - и по време на социалистическата власт, и през прехода - точно тези качества са били най-подходящи за ръководител на Българската православна църква.