44996 | 6 окт. 2014 | 06:04

„Не можал да издържи това страдание...“

„Цар Самуил посреща ослепените си войници“, художник проф. Пламен Вълчев

„Не можал да издържи това страдание...“

„Императорът ослепил пленените българи... и като заповядал всеки сто ослепени да бъдат водени от едноок, изпратил ги при Самуил. А той като ги видял да идват в редици с еднакъв брой хора, не можал да издържи това страдание, храбро и спокойно, а му призляло, причерняло и той паднал на земята.
Присъстващите, които се мъчели да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. А той, като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни умрял.“

Из хроника на Йоан Скилица, византийски историк от края на XI век

Владетел, когото народът помни столетия след неговата смърт! И то в епоха, когато грамотността съвсем не е привилегия на масите, за да четат летописи. Така свидетелства византийският автор Йоан Ставракий, дякон и библиотекар на прочутата солунска църква „Св. Димитър“:

„В предишно време... владеел над българите онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите.“

Тези редове са писани в края на XII или началото на XIII в. По това време е възстановена независимостта на част от България, но много от българите около Солун са византийски поданици, а прочутият Самуил не е сред живите от два века. Въпреки това личността му е оставила

толкова силен отпечатък в народната памет

че преданията впечатляват дори потомците на неговите врагове...

Българската драма от лятото и есента на 1014 г. има далечна предистория в едно друго лято. При прохода Траянови врата (източно от дн. Ихтиман). Тук на 17 август 986 г. визатийският император Василий II търпи поражение от българите, сравнимо с разгрома на Никифор I Геник във Върбишкия проход през 811 г. Василий II не загива, а се спасява с паническо бягство. Но унижението, което му нанасят Самуил и брат му Арон, е използвано от противниците на императора да оспорят властта му.

Накърненото честолюбие на василевса със сигурност подклажда страстта му да завземе останалата част от България, онази, която предшественикът му Йоан Цимисхий не е успял да покори. Войните му с българите продължават 45 години от общо половинвековното му управление - 41 години от тях негов основен противник е Самуил.

Стига се и до онази трагична за България битка при Беласица в края на юли 1014 г., когато Василий II разбива Самуиловите войски. Но за триумф още му е рано. Въпреки кървавия си разгром българите имат още сили за съпротива. Не след дълго Самуиловият син Гаврил Радомир разбива в една клисура армията на солунския управител Теофилакт Вотаниат, а него лично убива с копието си.

Византийският военачалник бил твърде приближен до императора и се предполага, че именно смъртта му е подтикнала Василий II към жестоко престъпление спрямо пленените при Беласица воини. Той заповядал

почти всички да бъдат ослепени

Според данни (може би преувеличени) на византийски хронисти става дума за 14 или 15 хиляди мъже. На всеки сто осакатени бил оставен по един едноок водач.
Летописецът Йоан Скилица е един от малкото, които дават подробности за смъртта на Самуил след срещата му със слепите войници. Той не е съвременник на събитията, но разказът му е широко възприет и най-често цитиран. Описаният от Скилица край на владетеля изглежда още по-трагичен, като знаем, че други хронисти са видели Самуил като „непобедим по сила и ненадминат по храброст“.

Неизбежно за събитията от есента на 1014 година

има различни версии
като някои са белязани от предубеденост и от пропагандна обремененост, често присъщи на византийските писатели. Според Михаил Аталиат например: „Предводителят им (на българите) Самуил избягал уплашен и умрял в блатистия остров Преспа“. Аталиат не споменава за ослепените войници, а друго преувеличава. Самуил никога не се е проявявал като страхливец.

Изненадваща на пръв поглед версия е оставил западен хронист, който за разлика от Скилица и Аталиат е съвременник на събитията. Според Алдемар от Шабан в Аквитания (французин, бихме казали днес) „българските царе Самуил и Арон били убити не в открито сражение, а с гръцка хитрост“.

Историците подминават като недостоверни твърденията на Алдемар, тъй като през 987 г. Арон е убит от самия Самуил, който го подозирал в сближаване с Василий II. Но е възможно и друго - византийците умишлено да са компрометирали Арон, за да предизвикат недоверие у брат му. Това подсказва вероятност и самият Самуил да е станал жертва на набързо скроен и режисиран от Василий II заговор след сражението при Беласица. Хипотезата изглежда ексцентрична, но има и логика...

Историците спорят и за мястото

- за това къде точно владетелят е посрещнал осакатената си войска и е починал. Скилица твърди, че след Беласица Гаврил Радомир отвежда Самуил в Прилеп. Но Аталиат посочва точното място на смъртта му - острова в Преспа.

Според една версия владетелят е починал в Прилеп, а тялото му е пренесено и погребано в Преспа. Според друга Самуил се е преместил от Прилеп в Преспа, тъй като островната му резиденция е по-защитена. И точно тук е станала драматичната среща, която причинява смъртта му. Нейната дата също е спорна. Деволският епископ Михаил, живял през ХI в., отбелязва, че царят издъхнал на 6 октомври 1014 г. Предполага се, че се позовава на ръкописи от Самуилово време, които не са запазени.

Вестта за Самуиловата смърт отекнала не само на Балканите. В хрониката на италианския град Бари четем, че на небето се появила комета и цар Самуил се споминал. На Апенините тогава е имало и българи, преселници от Балканите - най-вероятно те първи са разнесли трагичната вест.

***

През ХХ в. гръцкият изследовател проф. Н. Муцопулос открива няколко саркофага сред руините на голямата базилика „Св. Ахил“ на едноименния остров в Преспанското езеро. Той е категоричен, че единият от скелетите е на цар Самуил. Това означава, че владетелят е бил погребан във великолепния храм, който той съгражда в своята островна резиденция и посвещава на светеца, чиито мощи донася тук след превземането на Лариса през 986 г.

Самуил е изпратен с почести, достойни за могъщ владетел, победен, но несломен от своя противник. Затова и толкова дълго той ще бъде в „устата на българите“. Не с драматичната му съдба и смърт, а с подвизите му на цар, който „здраво управлявал като военачалник“, както самият Йоан Ставракий ще отбележи около 200 години по-късно. 

Развалини от базиликата „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Там в каменни саркофази са били погребани българските владетели Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав.

Асеневци се легитимират и чрез Самуил

Византийските хронисти отбягват да титулуват като царе Самуил и наследниците му - сина Гаврил Радомир и племенника Иван Владислав. Не са искали да ги представят като легитимни владетели на България.

Само че в прочутия Битолски надпис племенникът нарича своя чичо Самуил „самодържавен цар“. Това означава, че чак до залеза на държавата българите съхраняват наследената от Симеон Велики титла, която е аналог на византийската василевс и автократор.

След възстановяването на българската държава Асенев­ци аргументират правото си да се наричат царе с титлата, носена от техните предшественици. В едно писмо до папа Инокентий III от 1202 г. Калоян настоява да получи царска корона и достойнство „според както са имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги един е бил Петър, втори - Самуил...“ .

Антропологът проф. д-р Йордан ЙОРДАНОВ*:

Бил е нисък човек с твърд характер

- Проф. Йорданов, вие сте от малкото български специалисти, видели скелета на цар Самуил. Кога стана това?

- През декември 2012 г. С Божидар Димитров бяхме командировани във Византийския музей в Солун. Там домакините ни показаха консервирания скелет от базиликата „Св. Ахил“ в Преспанското езеро, който се смята, че е на Самуил. Бях взел инструменти, за да направя някои прецизни измервания, но не ни разрешиха да докосваме останките.

- Как изглеждаха?

- Грацилни кости на дребен човек, висок приблизително 155-157 см. Възможно е да е бил и малко по-висок. Не е бил прегърбен, няма следи и от ошипяване. Починал е на около 70-годишна възраст. В никакъв случай не може да се говори за физически силен човек.

- Това не противоречи ли на хронистите, които рисуват Самуил като смел и опитен военачалник?

- Смелостта и опитът не зависят от физическата сила. Наполеоновият комплекс е известен - амбициозността на ниските хора. Хронистите отбелязват, че неговият син Гаврил Радомир притежавал голяма физическа сила, но не и ума на баща си. Т.е. подчертава се интелектът на Самуил.

- Вие направихте пластична възстановка на лицето на Самуил по отливка на черепа му. Какъв характер издава неговият портрет?

- Имал е достатъчно волево, силно изражение - без да съм го търсил, това се получи. Бил е човек с характер. Главата съответства на ръста му - малък, дребен череп. Има изявен нос, но не толкова силно, че да се подчертава арменският му корен. Някои смятат, че щом е арменец по майка, ще има и такива черти. Трудно може да се навлиза в расови диагнози, но със сигурност няма никави признаци от монголоидната раса. Според мен той е фин европеид.

- При тази реконструкция отрихте ли нещо, което не беше известно дотогава?

- Да. Че освен в лявата ръка той е бил ранен и в лявата част на главата. Двете кости на лявата предмишница са счупени така лошо, че едната, струва ми се, никога не е заздравяла, останала е отворена до смъртта му - имал е т.нар. травматичен остеомиелит. (Известно е, че през 996 г. Самуил е бил тежко ранен в загубената от българите битка при река Сперхей в днешна Гърция - б.р.)

- Как е бил ранен?

- Пострадалият е вдигнал лявата ръка пред лицето си, за да се защити от удара, който му е нанесен от много силен човек, но не с режещо оръжие, а с тъп предмет. Той чупи двете кости на предмишницата и засяга част от лявата страна на главата. По отливката на черепа личат наранявания в лявата част на главата, слеоочното поле, ябълчната дъга, т.е. това потвърждава механизма на травмата, която е получил. Тези особености на черепа не са били отчетени от гръцките специалисти, откритото от мен е един допълнителен щрих. Иначе се знае за раната от р. Сперхей.

- Това не потвърждава ли, че скелетът е на цар Самуил?

- За съжаление, както и при т. нар. скелет на цар Калоян от търновската църква „Св. 40 мъченици“, и тук нямаме никакъв надпис, че това е гробът на цар Самуил. Няма „Тук почива еди-кой си български цар...“. Освен едно парче от златотъкана дреха други сигурни податки за царски гроб нямаме. Все пак възстановката ни дава
възможност да видим как е изглеждал един от тези хора, които са населявали българските земи преди 1000 години.  

* Проф. Йорданов е член-кореспондент на БАН и директор на Института по експериментална морфология с Музей по антропология към БАН. Той е виден специалист по възстановяване от останки на живия облик на хора, живели векове преди нас. Негово дело е и най-новата версия на портрета на цар Самуил.

Лицето на цар Самуил - възстановка в Института по антропология, представено за първи път през март 2008 г.