20793 | 6 окт. 2014 | 15:29
За 25 години се нагледахме на избори, след които всички се обявяваха за победители. Изборите в неделя обаче всички ги загубиха. ГЕРБ, спечелвайки пак, всъщност ги загуби. Защото това е партията на властта, създадена да управлява. А сега просто няма с кого. Едни партии Борисов не иска, други него не го искат.
За БСП е ясно. Там стореното от Станишев през годините нямаше как да не се отрази на столетницата. И резултатът й беше предизвестен. Желязната формация на Доган очак вано постигна константния си резултат. Но този път той няма да й е от полза.
С фамозните си 8% реформаторите също нямат полезен ход. Ако влязат в кабинет на Борисов и националистите, загиват прави, тъй като грозно ще излъжат своите гласоподаватели. Освен това може да се хвърлят в ужасно тежко управление, на което ще бъдат петото колело, понасяйки само негативите. Ако откажат, ще бъдат гневно обвинени, че не са национално отговорни, че поставят личните си отношения над съдбата на държавата, че не зачитат ЕНП и пр.
И Бареков с основание може да се смята за големия губещ на 5 октомври. Шест процента са малка утеха за новия политик, тръбящ, че ще е следващият министър-председател, който ще осигури 1 млн. нови работни места за работническа класа и нови просторни затвори за крадливите стари политици. Сега няма да му дадат да стане дори председател на комисия в парламента. Ако има такъв.
Патриотичният съюз също се оказа в небрано лозе. Оттам дават някакви консенсусни нишани към гербери и реформатори, но как ще управляват заедно партии с диаметрално противоположни програми? Формацията на тв СКАТ се изгради около ценности, които тотално се отричат от хората на Костов, а напоследък и на Борисов. Що за съвместно управление ще е това, при кое-то едните искат да влизат в еврозоната и да укрепват евро-атлантическото партньорство, другите искат да излизат от НАТО и псуват янките на майка, едните искат приватизация, а другите национализация... Такава коалиция ще дискредитира необратимо пред твърдите им електорати и едните, и другите. През годините Красимир Каракачанов е доказал, че може да се адаптира към всякакви личности, коалиции и обстоятелства, но с правоверните националисти от СКАТ, струва ми се, че си намери майстора.
Прескачането на косъм на 4-те процента от АБВ си е чист неуспех за партия на един двумандатен президент, един бивш вътрешен, един външен министър и маса емблематични кметове.
И ако разумът сред политиците ни не надделее, по гореописаните причини на изпосталелия електорат май скоро пак ще му се наложи да ходи до урните. Този път газейки сняг през януари.
Мобилна верси
RSS
