27817 | 6 окт. 2014 | 15:33

Интервю на Мариела БАЛЕВА за компромисите и могат ли политиците да ги направят

Андрей Райчев (роден 1955 г.) е завършил Софийския университет с научна степен доктор по социология. Бил е директор на Института за изследване на младежта (1988), а по-късно (1990) директор на Националния център за изучаване на общественото мнение. През 1991 г. става съосновател на „ББСС Галъп Интернешънъл“.

- Как бихте определили случилото се на 5 октомври, г-н Райчев - не си ли направиха избирателите жестока шега с политиците на изборите? 

- Хегел нарича това историческа ирония - сякаш историята се шегува. И той дава пример. Най-великият диктатор на всички времена Наполеон загива на най-малкия остров. Иронията при нас започна много отдавна. Ще цитирам Ивайло Дичев, който каза нещо много остроумноиронията започна с факта, че една година протестират срещу Пеевски и Пеевски свали правителството. Поразителна ирония. Както и това, че Бойко Борисов с 98 депутати се мъчеше да не управлява и постигна своето - нови избори, но с много по-тежка задача. Всичко това е някакъв вид шега, която историята си прави, но е и истинско изпитание за политическата класа, която в момента доживява своите последни дни, ако не се справи със ситуацията.

- След резултата от вота политиците са пред най-голямото си изпитание - да покажат решимост, държавническо мислене и мъжество, загърбвайки егото си. Това обаче не изглежда ли като фентъзи, имайки предвид случилото се през последните 25 години?

- Това фентъзи е една удивителна, почти шизофренна раздвоеност. Всичко се раздвои - лявото, дясното, дори центърът. Всички са някакви дублажи, което показва, че народът е пред решителен срив, дори бих казал пред вълна от злоба. В душата на хората е натрупана много от нея. Преди това, през 90-те, тя се канализираше към политическия противник - сините злобееха срещу червените и обратно. Сега обаче злобата е насочена изцяло към елита. И той е поставен пред изпитание. Ако не се справят, загиват.

- Има ли право сега Борисов на избор?

- За разлика от предишния път Борисов няма право на избор, той не може да използва първата си възможност и да каже: „Излизам в опозиция.“ То ва ще е смъртоносно за него. За това е длъжен да реши трудната задача. Но тя е и лесна, само че изисква той за първи път да понесе неща, които могат да му струват партия та и съответно президенсткото място.

- Много надалече гледате, г-н Райчев. Сега той не трябва ли да се съсредоточи върху най-неотложната задача - да състави правителство?

- Не бива да се забравя, че г-н Борисов е много дългосрочно мислещ човек. Въпреки илюзията, която създава, че импровизира. Главната задача в главата му е есента на 2016 г., когато ще са президентските избори. За него това ще е голямата битка, армагедонът. Той трябва да реши задачата така, че да бъ де избран за държавен глава. Предполагам, че през изминалата нощ е премислил и осъзнал това - изпитанието пред него е огромно и ако не се справи със задачата да се изгради правителство, това ще е за негова сметка. 

- И какви са неговите възможности сега освен първата, която казахте - отказ от властта?

- Да се откаже от властта, е малко вероятно. Едната възможност бих я нарекъл торта от трохи. Тоест Борисов може да намери някакви съюзници и да направи някакво правителство. Тази торта от трохи е ужасно скъпа и може да завърши след два-три месеца с тежък провал. Реформаторите всъщност са пет партии, при това разделени на две големи части, на две породи хора. Кунева е една порода, а Костов е съвсем друга. Към Реформаторския блок може да се добави още една формация и това може да е само Патриотичният фронт. Само че проблемът е как патриотите ще приемат да са съюзници с Касим Дал, чиято партия е при реформаторите. 

- Да ви разбирам ли, че смятате такава тройна коалиция за малко вероятна?

- Тя е малко вероятна, защото ще бъде ужасно крехка. И при първия завой ще започнат с едни претенции и работата ще завърши със скандал. Затова стигаме до другата възможност, която бих нарекъл офертата на Местан. И тя е отдавна мислена. Лютви Местан показа за една година, че мисли надалече, както в ДПС винаги са го показвали. 

- Как да разчитаме казаното от председателя на ДПС в изборната нощ - може би, че този път няма да имат апетити за участие в управлението?

- На пресконференцията ясно се видя, че от ДПС са готови и решени да направят пауза във властта. По две причини - вътрешна и външна. Първо, движението е прекалено дълго в управлението и прекалено много е сатанизирано. Той обаче иска и кадрова промяна в ДПС, около него има много барони - едно старо поколение, което трябва да си отиде. Тези причини карат Местан да вземе почивка във властта и да я продаде много скъпо политически.

- Какво имате предвид - някакви облаги или друго?

- Не става дума за облаги. А за гаранции, че срещу тях няма да има преследване, няма да има метла в кметствата му. Между другото г-н Местан отдавна предлага това не персонално, а на този, който вземе властта. Иначе тази оферта на Местан изглежда така: ако се съберат гласовете за Борисов и тези за една малка партия плюс ДПС, ще се получи мнозинството.

- Няма ли скрит капан в такава възможност?

- Капанът е, че това управление няма да тръгне с цветя и рози, то ще трябва да взема заеми, за да се справи с казуса КТБ; неизвестна е съдбата на „Южен поток“; реформата в болниците е задължителна. Това са все непопулярни мерки и който застане на кормилото, ще трябва да прибави след това и обвинението „ти всъщност се съюзи с турците“. Затова смятам, че Бойко Борисов няма веднага да приеме тази оферта на Местан и максимално ще се опита да я отложи или модифицира. По няколко съображения, едно от които е погледът му към 2016 г., когато са изборите за президент. 

- Доколко е възможен вариантът първите две партии да управляват, или т.нар. германски вариант, където леви и десни са заедно?

- Това е последният възможен вариант за Борисов - широка коалиция, голям жест, който никой досега не е правил у нас. Тоест да предложи на Михаил Миков да си стиснат ръцете първо под масата, после над масата. Това е най-доброто за България. Всъщност имаше подобен случай през 1990-1991 г., десет месеца управляваше правителството на Димитър Попов.

- Да, но нали знаете, че това може много трудно да се обясни, най-вече на електората на тези партии.

 - Проблемът е драматургичен, той не е политически. Политически това ще получи одобрението и на Европа, и на външните партньори, защото ще даде бърза стабилност. Но Борисов и Миков ще трябва да разясняват на своите защо правят така. Няма да е лесно. Това би накарало Борисов да направи и пресъздаде трета роля пред нас.

- Каква е тя?

- Първата му роля беше „Борисов Отмъстителя“ и той я изигра, когато бе извикан навласт. Трябваше да раздава справедливост, тогава имаше символични отмъщения и т.н. После той бавно и много разумно премина към другата си роля - „Борисов Строителя“. Започна вместо да арестува, да открива магистрали. И малко прекали. Но третата му роля днес, която може да изиграе и да влезе в кожата й, е „Борисов Обединителя“. Тя е и естествена преди президентски избори.

- Ако играем на залози като във футбола, вие на коя от всички тези възможности залагате, г-н Райчев?

- Бих заложил на широката коалиция. Но не е ясно дали ръководството на БСП ще приеме. Но ако ме питате как ще постъпи Борисов, след един-два дни той ще излезе и ще каже - предлагам на всички партии. В това предлагане се съдържат и втората, и третата възможност, за които казах. В краен случай ще опрем до офертата на Местан. Борисов ще се стреми максимално да обедини втори и трети вариант. Дето се вика, каквото излезе. Не виждам друг изход за него. Разбира се, той е много харизматичен човек, може да му хрумне и още нещо, но не виждам нещо повече от това.

- БСП претърпя най-голямата си загуба от 25 години. Какво се случи вляво?

- Според мен големият резултат след изборите не е толкова фрагментацията на парламента, а това, че БСП загуби монопола вляво. Тази ситуация е абсолютно нова. Сега тя реално е разцепена - не е само АБВ на Първанов с техните четири процента, което е все едно една четвърт от партията. Татяна Дончева може да бъде поздравена, защото нейният процент е лично събран от нея. И това са вече три парчета. Затова, ако Миков получи хипотетична оферта от Борисов, той ще трябва да се съобразява с това, че може да се окаже под атака от другите. В БСП живееха в успокоението, че Първанов и Дончева са сън. Че ще се събудят на 6 октомври и тях няма да ги има, но не е така. Не са сън.

- Тоест казвате, че трябва нова формула за левицата?

- Ако БСП иска да продължи напред, Миков трябва да реши две уравнения не поотделно, а да ги слее в едно. Ако въображаемо бях на неговото място, бих викнал Първанов и Дончева на среща, на която да се изработи обща политика по отношение на по-широка коалиция. Тоест не бих решавал на парче нещата. Излиза, че докато Борисов решава едно уравнение, но с осем неизвестни, Миков ще решава две уравнения.

- Резултатът за националистическите формации изненада ли беше?

- Успехът за тандема Валери Симеонов - Красимир Каракачанов е много голям. Самото им присъствие в кампанията не беше класическо националистическо. Те не говореха радикално, а сравнително умерено. Заслугата им е, че те направиха неистеричен национализъм. Първите им изявления след изборите потвърждават това. Казват, че трябва правителство на националното спасение. И резултатът на „Атака“ не е изненада. Г-н Сидеров е изключителен спринтьор и трябва да му се признае. Той страшно бързо се ориентира в една особеност на ситуацията и успя да вдигне 1-2%. А той си беше отишъл. Повишаването на цената на тока му позволи този изключително силен финален спринт. 

- След цялата тази разнолика палитра от възможности ще трябват компромиси от страна на всички. Готови ли са нашите политици да ги направят в името на България?

- Когато се търси обединение около национални приоритети, се изискват жертви. А те никак не са лесни. Например политиците трябва да са единни по въпроса да вземем ли заем или не и колко голям да е той. Тук могат да станат големи кавги. Второ, „Южен поток“. Тежък въпрос, който, слава Богу, не ни заварва в най-тежката си фаза, защототам лесно могат да се обединят около позицията на Европа. Трето, болниците. Непоносимата ситуация и опасността да затварят болниците. Въпросите са тежки. В крайна сметка те няма как да направят коалиция, без да се разберат по тези въпроси.