18543 | 9 окт. 2014 | 15:06

Интервю на Деница БОЯДЖИЕВА за изходите на банката и ходовете на бъдещия кабинет

Доц. д-р Григорий Вазов (63 г.) е президент на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). В периода 1991-1994 г. последователно е съветник на министъра, началник на управление и заместник-министър на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка.

- Как мислите, доц. Вазов, ще проявят ли лидерите политическа зрялост в тази уникална следизборна ситуация и как ще се наредят картите оттук нататък?

- Без съмнение се очертава особено сложна ситуация. Колкото и парадоксално да звучи обаче, според мен тя ще даде импулса за създаване на едно много силно правителство. Обикновено в безизходицата се раждат добрите решения. Въпреки че в момента витае известна несигурност, в крайна сметка ще се сформира едно стабилно коалиционно правителство. Трябва да се разбере, че за България няма друг изход. С гласа си хората отправиха недвусмислено послание към политиците: „Седнете на масата и - моля - се разберете. Следващата крачка са тоягите!“. А и самите партии много добре знаят, че ако сега не бъде създаден стабилен кабинет, много от тях ще изчезнат от политическата сцена на следващите избори.

- Кои от тях могат да преодолеят различията си и да си стиснат ръцете? Бойко Борисов очерта и възможен сценарий за кабинет на малцинството със споделена отговорност.

- Едва ли е възможен такъв. Ще има коалиция, в която ще влязат три или четири партии. Реформаторският блок и Патриотичният фронт се очертават като част от новата формула. Ако коалицията е тройна, а не четворна, ще се търси подкрепа по програми с още поне две партии. Възможните варианти са АБВ и „България без цензура“. ДПС също дава всички индикации, че ще подкрепи правителството, но няма и не бива да участва в него.

- А за БСП ролята на опозиция ли остава? Или е възможно да се постигне разбирателство поне по отделни политики в името на националното спасение, тъй да се каже?

- Твърде различни са политиките. От гледна точка на собствените ми разбирания като икономист, дясното управление създава блага, а лявото ги консумира и често... унищожава.
Даже думичката „центристко“ пречи. В момента на България й трябва дясно управление - истинско, рязко, категорично. За четири години то трябва да предприеме редица болезнени мерки. Накъдето и да погледнем сега, все безобразия виждаме - енергетика, съдебна система, законова уредба, здравна каса и пр. Изгнилото трябва да се изреже до кокал, в противен случай в следващите четири години ще затънем още по-надълбоко. Запомнете от мен - икономиката няма дъно. Не се заблуждавайте, че вече няма накъде да пропадаме...

- Кои са инфарктните проблеми във финансовата сфера, които не търпят и миг отлагане, за да не подкопаем и това дъно, което вече сме достигнали?

- Разбира се, новото правителство първо трябва да направи актуализацията на бюджета за тази година и да подготви проектобюджета за 2015-а. Стъпвайки на тази база, трябва незабавно да се заеме с решаването на проблемите в енергетиката и разплитането на казуса „Корпоративна търговска банка“. В сферата на здравеопазването също са необходими енергични действия. Темата за образованието, както винаги, най-вероятно ще бъде оставена за накрая. А знаете, че за мен е особено приоритетна!

- Тя, уви, винаги е в резервния списък. Но най-щекотливият въпрос е съдбата на КТБ. Сагата се точи вече четвърти месец. Какво е най-безболезненото решение - и за вложителите, и за държавата?

- КТБ не можеше да има друг край, самото поведение на банката и на нейния собственик го подсказваха. Това беше една предизвестена смърт, всички я очаквахме. Просто не знаехме кога ще настъпи. Разговорът за КТБ обаче съвсем не се изчерпва с конкретния казус. Ако тази финансова институция бъде обявена в несъстоятелност и ликвидирана, ще има много последици, които трудно може да бъдат управлявани. Въпреки твърденията, че зависимостта между банките в различните експозиции е малка, това може да рефлектира върху цялата система. Верижни реакции ще последват и в индустрията, особено във военнопромишления комплекс. Ще пострадат всички корпорации, които имат депозити в КТБ. Негативните отражения ще се проявят и в редица други направления. Колкото и скъпо да изглежда възстановяването на банката, то ще е по-евтино от това, което би последвало след нейната ликвидация.

- А как гледате на идеята за разделянето на банката на „добра“ и „лоша“?

- Това не е най-добрият вариант. Трудно ми е да кажа кой е, тъй като в публичното пространство няма достатъчно конкретика. Категоричен съм за това, че самата банка трябва да бъде възстановена чрез одържавяване. Вече имаме опита със затварянето на 17 банки през 1996 г. Достатъчно пострадахме от негативните последици. Ако тогава държавата беше инвестирала в оздравяване на банковата система, щеше да излезе далеч по-евтино.

- А какво мислите за предложението на Лютви Местан в КТБ да влезе международна разузнавателна компания?

- Известно е, че в главата на г-н Местан протичат извънредно сложни процеси и аз не се наемам да интерпретирам какво точно е имал предвид. Вероятно има връзка с общите съмнения, че в тази банка са ставали опе- рации - на ръба на закона или извън него - които е трябвало да бъдат пазени в пълна тайна от обществото. А може да става въпрос и за недоверието, характерно за българина. Нали всички сме роднини, потънали сме в някакви взаимовръзки и зависимости. Една такава експертиза би могла да не бъде съвсем коректна именно по тази причина...

- Квесторите работят от юни и все още не са произвели нито една нова официална информация за обществеността. Пораждат се съмнения - нормално ли е това, прикрива ли се нещо, следи ли се замитат?

- Не мислете, че четири месеца са твърде продължителен срок за одитиране. Трябва да бъдат разгледани над 1300 кредитни досиета, на всеки отделен случай да се обърне внимание. Едно досие може да се окаже два кашона документи - това е огромен труд. Дори една обикновена финансова ревизия на малко предприятие понякога се точи с месеци. Разбирам вашата журналистическа припряност - може би одиторите трябваше първо да направят една обща оценка на банката и едва след това да започнат да навлизат в дълбочина, като на всеки етап да излизат с някакво заключение пред обществеността. Без то да е ангажиращо, разбира се. 

- Възможно ли е нерегламентираните операции в КТБ да са се случвали без „чадър“ от централната банка?

- Много е лесно да нарочиш някого за виновен, но аз познавам цялото управление на Българската народна банка. Те са мои колеги. Според мен не можем да говорим за „чадър“, а по-скоро за един лек унес в мантрата, че банковата система се развива „перфектно“. Факт е, че тя е доминирана от чужди финасови институции, които се подчиняват на всевъзможни международни регулации. Независимо от обстоятелствата в последните години банковата система стоеше стабилно. Това приспива. В някакъв момент ръководството на БНБ се е предоверило! Не съм бил на масата на управителния съвет, на която са вземани решенията. Не знам и каква информация са имали и с какви други обстоятелства е трябвало да се съобразят.

- Хубаво, но имаше десетки индикации, че КТБ не работи на пазарен принцип. Лихви по депозитите над 8%?! 

- Тъкмо обратното, цялото общество славословеше колко „велика“ е тази банка, колкото и да е нелепо. Тя обираше всички възможни награди, извинявайте! Да не говорим какъв държавен ресурс се олихвявашеименно при тези условия.

- Прогнозирайте, моля, какво ще се случи, когато на 20 октомври изтече крайният срок за представяне на цялостната оценка за състоянието на КТБ. Или поне какво трябва да се случи?

- Наистина е безкрайно сложно. Първо, много се надявам дотогава да имаме консолидирано правителство. Казусът с КТБ е свързан и с бюджета, и с решения, икономически и политически, които трябва да се вземат от редовен кабинет. На служебния не му е работа да се занимава с това. Най-доброто, няма да се уморя да повтарям, е възстановяване на банката, независимо колко ще струва. Не знам до каква степен това, което искам да кажа кореспондира с темата на интервюто...

- Кое?

- Манталитетът ни. Много неща трябва да се променят в тази държава. Сега, веднага, колкото и фантасмагорично и нереално да звучи! Всички тези катаклизми - потопи, финансови кризи и т.н., идват, за да ни подскажат нещо. Нямаме право да се държим толкова нахално. Навсякъде в Европа имаше порои, но само у нас те почерниха толкова хора - задръстени канали, наводнени градове, срутени къщи. Не мога да приема за нормално, че всичко това се случва в рамките на едно лято в България. Ако и този път не разчетем правилно сигналите, последствията ще бъдат страшни. Ние като общество не сме готови да понесем това, което сме натворили сами.

- Философски сте настроен - зад финансово-икономическите ни несполуки съзирате системен проблем в манталитета на българина, така ли?

- И как не! Преди два месеца пътувах покрай Резово - най-южната част на българското Черноморие. Пред мен летеше един джип - отляво и отдясно хвърчаха фасове от цигари към тази прекрасна природа. Искрено ми се прииска на шофьора или да му се е наводнила къщата при пороите, или да е загубил много пари в КТБ. Това е формулата на наказание, която българинът разбира.

- Финално - какъв е финансовият урок?

- О, много са, и все не се научаваме. Минахме през пирамидите, ликвидацията на банките, хиперинфлацията, финансовата криза, загубите за милиони по различни рискови фондове. Сега природата ни показва, че трябва да се застраховаме. Липсата на пари не е оправдание - една имуществена застраховка струва между 30 и 100 лв. годишно. Не може само държавата да е виновна.