28983 | 10 ноем. 2012 | 11:39

СДС беше създаден от антикомунисти, дисиденти, блудници и внедрени. Накрая взеха връх блудниците и внедрените.

 Преди почти 23 г. в сградата на Института по социология към БАН участвахте  в основаването на СДС. Каква я мислехте, каква стана, г-н Симеонов... СДС е на път да не влезе в парламента, а от главните герои тогава днес почти никой не е останал в сините редици, все негови критици станахте. Защо?

- Първо ще кажа, че институтът беше закрит. Заслугата е на Дянков и едно случайно за науката лице. Беше чл.-кор., зам.-председател на БАН, дори работеше при нас. Институтът по социология преди 10 ноември беше остров на наблюдавано свободомислие в центъра на София. Като си го представяте, мислете в тази рамка - говори се всичко, но не се попържа султана, а когато той пада, падат всякакви ограничения.
Работех там от 1969 г. Познавах се с ръководството. Кръстьо Петков беше директор, но отсъстваше. Администрираше неговият заместник - проф. Георги Фотев. С него се разбрахме какво ще правим и така стана. Самото учредяване беше най-лесното. Пътят до него беше труден и сложен. Преди 10 ноември в страната нямахме публичен политически диалог. Не се познавахме. Политическата ни среда се определяше от доверието, понякога случайно. Докъде и как можеш да имаш доверие на някого при разговор на политически теми? Тайна. Всеобща, обоснована параноя.

 Къде разговаряхте, криехте ли се?

- С Желев сме ходили на Витоша, за да разговаряме за политика. При инвазията в Чехословакия (21 август 1968 г.) група приятели се вдигнахме и отидохме в парка (сега там е посолството на САЩ), за да обсъждаме какво става и какво правим. Николапетковистите и всички преминали през лагери и затвори след 9 септември са се срещали и разговаряли за политика само със „своите“.  С някои от тях започнахме да се срещаме през 1988 и 1989 г.
Искам да кажа, че мрежите на демократично мислещите хора бяха малки и накъсани. Въпроса съм обсъждал с двама души по тяхна инициатива.

Кои бяха тези двама души?

-Димитър Баталов, николапетковист, затворник, лагерист, двама от братята му са убити, а баща му е бил също затворен. Той поде темата: „Голямата ни грешка беше, че ние - от затворите, не се познавахме с вас – дисидентите.“ Същата прецизност в използването на понятието „дисидент“ се съдържаше и в думите на д-р Дертлиев: „Не знаехме що за стока сте вие, дисидентите.“

„Дисидент“ значи отстъпник от вярата. Първата беда у нас е липсата на точност в употребата на понятията. Всичко става ментална мешавица. А това е беда за етнокултурата от неподозиран мащаб... В конкретния случай Илия Минев, д-р Петър Дертлиев и Димитър Баталов са антикомунисти, Желю Желев е дисидент. Какви са тогава онези, които са си живели живота без никакви притеснения и излишна параноя до 10 ноември и после стават демократи и яростни антикомунисти?

Какви са, кажете как ги наричате вие?

- Те са блудници. Спомнете си мита за Блудния син. Избягал от баща си, отрекъл се от него, скитал, що скитал и накрая му просветнало, че баща му си е негов баща. Тогава решил и се завърнал в дома си, а баща му го прегърнал и рекъл: „Добре дошъл, сине“... Та значи СДС беше създаден от антикомунисти, дисиденти, блудници и внедрени. Накрая взеха връх блудниците и внедрените. Като епизод в историческия процес няма нищо неочаквано.

По време на митинга на 14 декември 1989 г. успяхте да овладеете нервите на хилядите, които искаха да щурмуват парламента - какво постигнахте, имаше ли други, които искаха обратното?

- Имаше хора, които искаха да се влиза в Народното събрание. Бях сред тълпата, а вече познавах по лице нашите привърженици, най-активни за влизане бяха непознати. Видимо беше, че по околни улици има автобуси с барети. По-късно съм разбрал, че през месеците до края на 1989 г. всеки път, когато сме имали публични събирания, БКП е пълнела със свои активисти околни зали (ЦДНА, „Варшава“, ресторант „Берлин“, печатницата на ул. “Бенковски“...).
Без да влизам в подробности: за България е бил готвен „румънски вариант“ - някаква театрална революция, след което властта се заема от „комитет за национално спасение“. Сигнал е трябвало да бъдат размирици в София.

Какво имате предвид, да не би до вас да е достигнала информация, която не знаем?

- Неколкостотин убити и вратата за „комитета“ е щяла да бъде отворена. Вместо Илиеску - Луканов. Откъдето всъщност тръгва легендата, че било обсъждано „Луканов да станел председател на СДС“. За такова СДС е ставало дума.
Един от най-разпространените изрази от високопоставени западняци, които за пръв идваха в България в началото на 1990 г., беше: „Да видим най-голямата тайна на Варшавския договор.“ От последвалия разговор се разбираше, че не са очаквали у нас нещата да минат безкръвно.

Бяхте първият директор на в. „Демокрация“. Как осигурявахте хартията за него тогава“ Вярно ли е, че и прословутият Максуел е помагал и на вас, не само на червените?

- Трудно се осигуряваше както хартията за вестника, така и едни пластмаси, свързани с тогавашната технология. Истина е, че Максуел пое ангажимент да ни даде хартия за вестника и беше направено разпределение - за нас, за ДПС, за БСП... Ние разменихме хартията за вестника срещу отпечатване на плакатите. Той се съгласи... Но важно уточнение: Максуел не е дал никому нищо, хартията е купена с български пари, преминали през Максуел. Цирк.

На първите избори СДС взе 144 депутати, а БСП 210. Според някои анализи сте загубили заради картата с черепите. Вие тогава бяхте шеф на изборния щаб на сините, така ли е?

- Цялата власт беше у БСП. Тяхна стратегическа цел беше да запазят властта поне шест месеца след изборите (има го писано в протокол на колегиума на МВР). Защо точно половин година, не зная. Правели са нещо задкулисно и това е било технологично необходимото им време.
Вече са минали достатъчно избори, така че знаем - избори нито се печелят, нито се губят с един плакат. Ако беше така, нямаше да се хвърлят толкова средства за кампании. И днес мисля, че „плакатът с черепите“ беше добър. Той беше част от замислена акция на СДС „Да се изгради общ мемориал на жертвите на политическото насилие!“.

Среща в 65-а аудитория на СУ със стачкуващите студенти в дните след изборите на 10 юни 1990 г. На катедрата са седнали Георги Пирински, Георги Спасов, Димитър Попов, Гиньо Ганев, Кеворк Кеворкян, Желю Желев, ген. Атанас Семерджиев (от ляво на дясно).

И какво стана, не можахте да го изградите?

- Бяхме подготвили мащабна акция - разкриване на масов гроб в с. Петърч от избити в нощите след 9 септември, багер, стълби, облекла, медицински екипи, ковчези, западни телевизии и пр. И тогава щяхме да кажем на БСП - дайте кости от вашите жертви и да издигнем общия паметник... Но те разбраха и последваха техни контраакции - само нашият плакат остана и за да не отиде нахалост, го пуснахме...

 Вие нямахте т. нар. спонсори, които днес са финансови благодетели на партиите. Как се справяхте?

- Ние нямахме нито достатъчно техника, нито пари и материали. Тогава „Дума“ излизаше в тираж около милион и се разпространяваше из цялата страна. Правехме листовка от  50-ина бройки на един ксерокс, който „откраднахме“ с жена ми от посолството на Испания (с тяхно съдействие). Пръскахме двайсетина сред някое събиране на БСП в София, а останалите през нощта пъхахме под вратите на редакцията на „Дума“. В зависимост от часа на другия ден или на по-следващия „Дума“ отпечатваше листовката и ни правеше на саздърма под нея. Така листовката се отпечатваше в милионен тираж и отиваше до всяко населено място.

 А от БСП правеха ли ви номера?

- БСП ни извъртя следния номер, когато Луканов беше премиер. Изведнъж от страната изчезна синия цвят. Никъде няма синьо - платове, постни и блажни бои, бои за платове, водни боички, синка (използваше се при пране), сини цветни моливи и т.н. Не можем знаме да си направим. Плакат да напишем...
Всички печатници бяха държавни. Носим проект за наш плакат. Гледа го шефът на печатницата и вика „готово, през август елате да го вземете“.  А изборите са на 10 юни.

И как решихте проблема тогава, спомням си, че през 1990-а СДС пусна толкова много значки, лепенки и други...

- Тогава на своя глава - никой от СДС не знаеше - се срещнах с представители на гръцкото посолство. Описах им ситуацията - или помагате, или загиваме. Бяха мъж и жена. Почнаха да мрънкат: нали разбирате, ние сме дипломати, във вашите работи не се месим... След седмица пристигна група от „Нова демокрация“. Тъкмо бяха спечелили изборите.

И тръгнаха тировете с бои, знамена, значки, балони, плакати, ленти за глава... От БСП се сбъркаха. Реагираха три седмици по-късно на части, като ни копираха, но вложиха свое творчество и бълваха черна пропаганда с анонимни листовки - наричаха ни фашисти, неудачници, социопати, предатели, кърлежи, дървеници, хлебарки, бълхи, гъсеници, паразити...

Тогава СПИН-ът не беше известен сред цялото население, сега Кутев го разясни, иначе щяха да ни лепнат, че ние сме внесли заразата в страната, тъй като бяхме хубавци и хубавици.

Стачката на 39-имата през лятото на 1991-ва е разделителната линия в историята на СДС - оттогава има непрекъснати скандали, отлюспвания и т.н. Безспорно тогава беше време разделно за СДС - защо не се разбрахте, кой бе виновен, кой не отстъпи?

- Блудниците и внедрените взеха връх. Разбирателството беше невъзможно. Правехме опити. Желев ни събра в президентството. Позицията на 39-те към нас беше категорично изразена от Стоян Ганев: „Тези за нас не съществуват.“ Бях говорил с Николай Тодоров и Гиньо Ганев след подписването на конституцията да допуснат на парламентарната трибуна Филип Димитров (председател на СДС, но не беше депутат), който да произнесе от името на СДС слово, в което да подчертае, че синята коалиция е изпълнила задължението си към българските избиратели и благодарение на нея (без подписите на СДС конституцията нямаше да бъде приета!) България тръгва по нов път с основен закон...

Това обаче не стана, защо?

- Защото в Координационния съвет на СДС представителите на 39-те отказаха с тропане на крака, свиркане, викове и друг разклатен въздух. Техният основен лозунг: „Незабавна смяна на системата“, беше красив, но утопичен. Мога да му дам и музикално оформление с песента на кампанията им „Последен валс“. На изборите през 2013 г. чия ли може да бъде тази песен? Казах им го: Пътят, по който вървите, е катастрофален за СДС и за демокрацията в България. Повечето от тях са свестни хора, сега имам диалог с тях и ги ценя. И аз съм грешал.

През 1991 г. за новите избори през есента се появиха и т.нар. СДС-та с тирета. Едно от тях беше вашето СДС-либерали, а другото - официалното, което наложиха точно тези 39-има носеше името СДС-национално движение. Защо избирателят тогава не прие вашите идеи?

- В онези дни трите букви СДС, синята бюлетина и „Раковски“ 134 бяха магически за електората. С помощта на БСП те получиха синята бюлетина и „Раковски“ 134. Освен това БСП ги разпозна като опозиция. Лилов, председател на БСП, се яви на телевизионен дебат с Филип Димитров (СДС-национално движение) и отказа дебат с Дертлиев (СДС-център), с мен и Александър Каракачанов (СДС-либерали). Както ми беше казано от ръководството на БСП: „Вие сте слаб втвърдител“... Освен това ние бяхме почти без пари.

Изборната нощ, 4-5 ч. сутринта на 11 юни 1990 г. - първите демократични избори. Емил Кошлуков (вляво) и Петко Симеонов.

Грешна ли беше политиката на СДС спрямо хората на Доган? Сините трябва доста да са ядосали ДПС, за да не подкрепят вота на доверие към Филип Димитров и правителството му да падне.

- От СДС-движение имаха илюзията, че като падне тяхното правителство, няма да може да се състави следващо, ще последват предсрочни избори и те ще имат абсолютно мнозинство в новото събрание. Като чете човек стенограмите им, разбира, че нещата са били неспасяеми. Когато вече са в улея и летят надолу, се сещат да водят разговори с ДПС.

Ако не бяха тръгнали на конфронтация, а бяха потърсили национално съгласие за реформите, което потърсиха през 1997 г., и да привлекат потенциала и на „тиретата“, преходът щеше да бъде друг. През 1997 г. взеха и лозунга на „тиретата“ - „Заедно можем!“... Шест години по-късно ни разбраха, макар и погрешно.

 Накъде отива днес СДС, вие чувствате ли се употребен от историята? С какво се занимавате сега?

- Ако СДС го има догодина в парламента по това време, ще бъде добре. Сега работя по сайта си omda.bg, все още се занимавам със студенти. Едва ли ще успея да напиша книгите, които бродят в главата ми и ме будят нощем. В края на 80-те и началото на 90-те съм раздал хиляди автографи върху свои книги, върху броеве на в. „Демокрация“, върху политически листовки, лични бележници и хвърчащи листове с един-единствен текст: „Вековете стоят на пръсти и гледат теб - живия човек!“ Не си играехме на шикалки. Тези след нас ще продължат.

(в. Преса, печатно издание, брой от 306 от 10 ноември 2012)