13294 | 10 окт. 2014 | 13:16

Интервю на Мариела БАЛЕВА за прекъснатата връзка между бизнес и научна общност

Стефан Воденичаров е роден през 1944 г. в София. Завършва Техническия университет (машинен инженер). Министър на образованието, младежта и науката (02.-03.2013 г.). Преди избирането му за председател на БАН акад. Воденичаров е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски“. Носител е на почетен знак „Марин Дринов“ за значителни заслуги към БАН.

- Академик Воденичаров, вие сте инициатор за създаването на клуб от интелектуалци и индустриалци - необременени политически и в които хората имат доверие. Каква е идеята на този мозъчен тръст?

- Идеята на този клуб „Добри Желязков“ е да се обедини опитът на бизнеса със знанията на науката. Връзката между индустриалците - хората, които създават работни места и плащат данъците си в България, и научната общност от доста време е прекъсната. Затова решихме да видим могат ли учените и индустриалците, които се интересуват от благоденствието на държавата ни, да си сътрудничат, да обменят мисли, да работят заедно по проекти.

Но по-важното е друго. Има спешна нужда да мислим заедно как да възстановим стопанския живот в страната, защото в последните 20-25 години се направиха доста поразии и те трябва да бъдат преодолени. Това се налага, за да може България отново да стане сериозен партньор в световната търговия. Не бива да се чудим защо сме най-бедната държава в Европейския съюз. Причината е една - защото не произвеждаме. 

- В този клуб участват имена, всички с тежест в областта, в която се занимават, уважавани в страната. Какви инициативи сте имали досега?

- Всички са хора, които са направили нещо. Според структурата на клуба сме двама съпредседатели - аз и проф. Цоло Вутов, а секретар е ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев. Досега имахме няколко общи инициативи. В момента подготвяме документ - „Обръщение към бъдещите управляващи“. Чакаме обаче малко да се успокоят следизборните страсти, за да не остане някой с впечатление, че се опитваме излишно да го поучаваме.

- Какво ще съдържа този документ?

- В него казваме нашето виждане какви стъпки да се предприемат в бъдеще за стопанския живот на страната. Накрая завършваме с призив, че посочените партии от българските
избиратели в парламента трябва да седнат заедно на една маса и да се направи правителство с много силна парламентарна подкрепа. Това означава коалиция.

- Но това се говори от доста време от интелектуалци, хора от бизнеса, от обикновените хора. Не означава ли, че политиците ни остават глухи за подобни съвети?

- БАН е национална институция. Когато една академична общност и успешни индустриалци започнат да приказват на общ глас, когато се види, че тези хора предлагат нещо добро за страната, най-логично е политиците да ги чуят. Много е трудно някой да не прояви интерес към това. Резултатите от изборите на 5 октомври изненадаха доста от политическите лидери, които пресмятаха едно, а суверенът каза друго. Задачата е много трудна и тя се състои в това - лидерите, чиито формации са вече в Народното събрание, да надскочат партийните пристрастия и ангажименти и да помислят за бъдещето на България оттук нататък. Няма да се уморя да повтарям, че страната ни сега се нуждае от силно правителство и работещ парламент. Ако това не стане, много беди ще има за България.

- Как да ви чуят, като 25 години цялата риторика е свързана с делбата ни на леви и десни и най-вече на комунисти и антикомунисти?

- Делението по политическа принадлежност е без значение, проблемите в обществото са станали толкова остри, че решенията може да бъдат само еднозначни. Нека всички да знаят, че са българи, българският народ ги е вкарал в парламента и те са длъжни да направят едно добро дело за хората. А след година-две може отново да се мисли как и кой.

- Разделението на нацията ни е следствие и на политическите ежби, които нямат край. Това не се ли получава, защото ни е трудно да надскочим егото си?

- В България имаме един проблем. И той е, че нямаме поставени национални цели. Ние сме една от малкото държави в Европа, която не говори какви искаме да бъдем след 25 или 30 години. Защо не вземем пример от страни като Южна Корея, Сингапур и още няколко, които са стигнали до всеобщо разбиране към какво вървят заедно. В академията подготвихме такъв документ, който вече мина на обсъждане и намерението ни бе да го предложим на Народното събрание. 

- На какво се акцентира в този документ?

- Идеята ни е, който идва да ни управлява през следващите 25 години, да му се наложи да спазва написаното в него. А това са националните цели и приоритети и как да се постигнат те.

- Съставянето на бъдещия кабинет ще е доста трудна задача и това личи от първите коментари след вота.

- В България са се натрупали много проблеми, като започнем от най-тежките - банковата система, енергетиката, образованието, здравеопазването, съдебната система... С всички тях не може да се оправи дори и правителство, избрано със 121 гласа. Доста от политиците сигурно вече си дават сметка, че България няма лесно да преодолее зимата, ако не се създаде правителство с широка парламентарна подкрепа. Налага се, защото ще трябва да се вземат мерки, които няма как да се харесат на населението. Мина времето, когато можеше да се кокетничи с определени слоеве от населението. Ножът сега наистина е опрял до кокала. Трябва да дойдат хора, на които им е ясно, че тежък кръст ще носят на раменете си, но след това с чест ще ходят по улиците.

- Поне засега от партиите показват, че не са съгласни да загърбят много от идеите и част от програмите си. Готови ли са за това, могат ли да го направят?

- Нещата стоят еднозначно, знае се какво трябва да се направи и трябва да се намери смелият човек, който ще понесе кръста. Сигурно много от политическите лидери си дават сметка, че който се заеме с всичко това, ще поеме много упреци. А той трябва да бъде достатъчно мотивиран и да знае, че ако изкара нещата към добро, ще остави светла диря в историята на България.

- Този човек Бойко Борисов ли трябва да бъде, той ли трябва да поеме премиерския пост?

- Не мога да кажа. Това вече зависи как ще се договорят партиите. Моят призив е да не забравят, че са българи и че дължат нещо на тази нация. Мисля, че Борисов си е поставил много високи цели, но дали е подготвен за реализацията им, не мога да кажа. Той е един от малкото политици в България с широк обхват и високи цели. Дано да намери добрите пътища за реализацията им.

- Експерти или политици - какви трябва да бъдат членовете на бъдещия кабинет?

- В бъдещото правителство трябва да има и политици, и експерти. Има някои области, в които политиците трябва да кажат мнението си. По-чувствителните на стопанския живот в
страната обаче трябва да се управляват от доказани експерти. А не от хора, които се мислят за такива. Съмнявам се обаче някой от индустриалците от нашия клуб да изостави предприятието си и да отиде в държавното управление. Най-малкото защото, ако отдели цялото си внимание върху това, той няма да е ефективен, а и могат да го упрекнат в разни лобистки ходове. Но индустриалците могат да са добър съветник за мерките, които трябва да се вземат, за да има нормален стопански живот в страната.

- От проблемните области първо споменахте банковата система. Ситуацията около КТБ се превърна в огромен проблем. Какво решение трябва да се търси?

- Проблемите за съжаление не са само в КТБ, проблеми има и в други банки. Оказа се, че цялата ни банкова система дълго време не е била достатъчно добре контролирана за всичко, което се случва. Голяма част от банките не са български. Това е известно, но не е добре, защото интересите на техните собственици невинаги съвпадат с интересите на България. Случилото се с КТБ според мен е прецедент в Европа и сигурно в скоро време ще научим доста интересни неща. Сфери като здравеопазване и образование се нуждаят от много тежки радикални реформи. Някой обръщал ли е внимание какво се случва в пенсионните фондове? Като прибавим и енергетиката, демографията, ще се види как всичките просто са свързани и трябва да се решават заедно.

- В клуба предвиждате ли разговори с политическите сили, получили най-голямо доверие от българите?

- Искаме да проведем разговори с всички политически сили, които влязоха в парламента. Ние не сме хора, които биха се решили да се занимават с политика. Ние обаче искаме да помагаме на държавата и сме готови да се ангажираме с някои програми, ще помагаме с дискусии и когато се стигне до някакви общонационални решения, ще стоим твърдо зад тях и ще подкрепяме реализирането им. Ние можем да бъдем много сериозен помощник на онези, които искат да променят нещата в България. 

- Но политиците през годините са доказали, че трудно приемат и не се вслушват много в съвети от умните хора, тези които създават, а не рушат?

- Нещата в България биха тръгнали нагоре само ако разговорите се водят не между врагове, не дори между опоненти, а между хора, които биха желали да станат партньори при реализирането на идеи. Идеи, които водят към промяна. Лошото е, че у нас винаги се говори - „ама ти не можеш това, не разбираш онова“ и т.н. Ако се смени начинът на говорене, ако подходът е добронамерен, нещата ще се оправят.

- Завиждам ви за оптимизма, академик Воденичаров. След 25 години буксуване на едно място оптимистите у нас са на изчезване...

- Това не е буксуване, това е връщане назад. Изгубихме много неща отпреди - социалната сигурност, нормалния стопански живот, изгубихме дори отношенията между нас. Загубихме и духа си като нация.

- За какъв дух да говорим, като хората са притиснати до стената от елементарни битови проблеми!

- Да, съзнанието на бедния човек непрекъснато е притиснато от неща, свързани с прехрана- та или как да облече децата си... неговото съзнание вече е друго. Бедността е лош съветник. Има обаче хора, и то не малко, които са много грешни за състоянието на страната ни днес.

- Никой обаче не признава греховете си.

- Чувството за безотговорност накара някои хора да направят много беди. Страшно е, когато се шири безнаказаност. В една война и двете й страни са губещи, победител няма. От реваншизъм също никой не е спечелил.

- Вашето име често се споменава, когато става дума за кандидати за най-високите постове в държавата.

- Аз имам ангажименти към академията. И всяко мое излизане, макар и временно от нея, не е добре за изпълнение на обещанията, които съм дал на колегите. Човек трябва да преценява какво прави. В момента имам много работа за вършене в БАН и тя няма време да чака.