„Алпинизмът е като да влезеш в ада, отиваш разглеждаш и се опитваш да избягаш успешно.“ Думите принадлежат на най-великия покорител на върховете над 8000 м Райнхолд Меснер. Италианецът не признава катеренето за спорт, затова неведнъж е отказвал олимпийски медали. Страст, любов или борба с безмилостната природа - каквото и да е алпинизмът, всеки докоснал се до него остава в плен. Едни се борят да са първи, други - просто да се завърнат живи.
Изкачването на величествени планини и страховити върхове е предизвикателство, което не е за всеки. Там няма метри, хронометри, килограми, точки и тушове като в останалите спортове. Но пък има завидно мъжество, самоотверженост и постижения, достойни за дълбоко уважение. Трудно може да се каже къде точно се намира България на картата на световния алпинизъм, но след изключително успешния сезон въпросът е актуален.
Боян Петров си извоюва достойно място в родната история, след като успя в рамките на 70 дни да изкачи три осемхилядника, а два от тях направи за първи път български - К2 (8611 м) и Канчендзьонга (8586 м). На третия великан Броуд Пик (8047 м) биологът стъпи заедно с Иван Томов. Освен това Атанас Скатов покори първенеца на планетата Еверест (8848 м) и доказа, че
храната не прави борбата
защото той е веган (човек, който не консумира животински продукти). В края на септември добра новина пристигна и от шестия по височина в света - Чой Ойо (8201), къде се качи Богдан Велев като част от италианска експедиция.
Въпреки това България отстъпва на водещите нации и може да се каже, че по-скоро държи „златната среда“. Страната ни няма участие в първите покорявания на осемхилядниците – всичките тези 14 върха се „предават“ в продължение на 14 години, между 1950 и 1964 г. По този показател водещи са австрийци, французи и британци. Българи стъпват над 7000 м за първи през 1967 г. на връх Ленин (сега Авицена), който е точно 7134 м. Тогава с победата се поздравяват Георги Атанасов, Енчо Петков, Ангел Петров, Аврам Аврамов, Евгени Христов и единият от авторите на материала Сандю Бешев.
Богдан Велев развя трибагреника на Чо Ойо в края на септември
Причината нашите алпинисти да закъснеят по склоновете на осемхилядниците са няколко. Едната е политическа - ЦК на БКП трудно разрешава дори на спортисти да напускат пределите на България. Втората е трагедия, която разтърсва страната ни през 1969 г. - тогава
петима наши смелчаци загиват
под връх Ношак (7492 м) в афганистанската планина Хиндукуш. Смята се, че ужасният инцидент се дължи на недобрата подготовка на участниците в експедицията, но и на бързането седемхилядникът да бъде покорен точно на 9 септември, тогавашен национален празник. Каквато и да е причината, според управляващите авторитетът на „просперираща България“ е накърнен. Именно заради това е разформирована републиканската секция по алпинизъм (федерацията - б.а.). Така пред нашите алпинисти вратата към най-високите върхове е затръшната. А битката за изпращане на българска експедиция продължава повече от десетилетие, докато Христо Проданов успява да победи Лхоце (8516 м) в Хималаите на 30 април 1981 г.
Христо Проданов е първият българин, стъпил на осемхилядник
В прокарването на нови маршрути също отстъпваме на пионерите. Лидерството тук държи Великобритания, а основна фигура е Крис Бонингтън. Завършил Кралската военна академия в родината си, той е запален алпинист, участвал в 19 хималайски експедиции. През 1970 г. британецът предвожда група, която успява да се изкачи до най-високата точка на Анапурна (8091) по изключително трудната южна стена. Все пак българите имат своя немалък принос. След като югославяните прокарват маршрут по западния гребен на Еверест (известен като Жестокия път), единствените, които успяват после да го преминат, са нашите - Христо Проданов (загинал на слизане), Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков. Тридесет години след подвига на родната експедиция никой не дръзнал да се качва към покрива на света по Жестокия път.
В зимните изкачвания опитът ни не е много богат - първото ни начинание е на южната стена на Анапурна в края на 1988 г., но завършва без успех. Идеята за достигане на осемхилядници в студените месеци на годината е на поляците. Големият инициатор е Анджей Завада, който успява да убеди непалските власти да открият нова ера в алпинизма и издейства разрешително за своята експедиция към Еверест в периода 1 декември - 31 януари (1979-1980 г.). Веднага щом научава за тази приумица, първият покорител на Покрива на света Едмънд Хилари възкликва:
Безумна идея
Поляците го опровергават още в същия сезон, а до момента само два осемхилядника - К2 и Нанга Парбат (8126 м), са останали девствени през зимата.
Другият показател, по който можем да си сверим часовника, е броят алпинисти, достигнали успешно някой от гигантите над 8000 м. В тази своеобразна класация води Япония, следвана от Франция, Австрия, Непал... България със своите над 32-ма алпинисти, постигнали 55 изкачвания, е в средата на таблицата. А засега само един осемхилядник - Манаслу (8156 м). отсъства от родната колекция. Останалите 13 са допускали български крак, въпреки че за някои изкачвания няма абсолютно потвърждение.
91-годишна американка води архив за експедициите
Мис Елизабет Хоули е направила над 15 000 интервюта
Дребна, суха и изключително енергична за 91-годишната си възраст мис Елизабет Хоули посреща и изпраща всички експедиции, които тръгват от Катманду. Американката е дипломиран историк, работи няколко години като журналист, но през 1948-а започва да пътешества по света. Десет години по-късно е запленена от столицата на Непал, където се установява и живее и до днес. Става кореспондент на Ройтерс и официален хроникьор на успешните и неуспешните изкачвания. До момента е събрала информация за над 80 000 експедиции (между които има и български) и е направила повече от 15 000 интервюта. Ако някой иска потвърждение за покоряването на хималайски великани, звъни на мис Хоули, по-достоверен източник от нея няма, казва великият Райнхолд Меснер. Попадайки на записките й обаче, той останал силно учуден, че тя не само е отбелязвала неговите изкачвания, а и семейното му положение през годините - „ерген“, „женен“, „разведен“...
Странно, но факт - дълголетницата никога не е обичала да се катери, напротив любител е на удобните легла и топлата закуска.
Райнхолд Меснер първи покорява всичките гиганти
Райнхолд Меснер (на снимката вляво) губи брат си при първото стъпване на осемхилядник, но не се отказва и покорява всичките
Идеята за покоряването на всички 14 осемхилядника е на австриеца Курт Димбергер. Неговата амбиция обаче е прекъсната от жестока трагедия под К2, при която загива приятелката му Джули и голяма част от пръстите му са ампутирани. Все пак той успява да стъпи на 6 от великаните, а на два от тях - Дхаулагири и Броуд Пик, е пионер.
Мечтата на австриеца обаче постига друг велик алпинист - Райнхолд Меснер. Италианската легенда се влюбва в планината още на 5-годишна възраст, когато започва да се катери в Алпите и Доломитите заедно със своя баща. Голямата трагедия бележи кариерата на алпиниста през 1970 г., когато печели битката с първия си осемхилядник Нанга Парбат, но на слизане губи своя брат Гюнтер. До 1986 г. Меснер покорява и последния гигант - Лхоце. Той е и първият в света, стъпил на Еверест, без да използва кислород - през 1978 г.
В битката за всички осемхилядници от българите най-напред са Николай Петков с 5 покорявания на 4 върха (има две на Еверест) и Дойчин Василев на 5 различни (няма безспорни доказателства за едно от изкачванията). След това е Боян Петров, който е стъпил на четири великана, а на петия - Гашербрум II, се отказва на 10 метра под купола. Петко Тотев, Тончо Тончев и Дойчин Боянов имат по 3 победи.