19494 | 13 окт. 2014 | 15:01
Преди изборите в телевизионно предаване от Турция млад турчин, син на български изселници, израсъл там, незнаещ български език и непознаващ българските политици, каза, че не знае за кого ще гласува - щели да го упътят хора на място. След изборите различни медии публикуваха още разговори с изселници в южната ни съседка. В тях те заявиха, че на вота те всички до един гласуват и винаги за ДПС. Техните гласове, както се знае, се преразпределят на кандидати на ДПС като прословутия Бат’ Сали. Мъжът, който стана депутат от Кюстендилска област, въпреки че за него са гласували по-малко от 900 души.
Всичко това говори за сериозни недостатъци на българската демокрация и нашето изборно законодателство. Постоянно преживяващи зад граница сънародници - само с българско или с двойно гражданство, независимо дали в Турция, или където и да е по света, не може да претендират за правото да определят коя партия и кои народни представители трябва да решават проблемите на хората в България. Това се отнася и за изселниците в Турция, които отдавна, макар и по основателни причини, са престанали да са част от обществото ни.
Такъв проблем не съществува в развитите страни по света - в САЩ и Европа например. Право на глас в тях - с малки различия - имат данъкоплатци, постоянно пребиваващи в страната за повече от определен срок, обикнове-но шест месеца. Въпросът с „мъртвите души“ може да се реши по следния начин. Във Великобритания например три месеца преди изборите на всеки адрес се изпраща специален формуляр, който адресно регистрираните там са задължени да попълнят и върнат обратно. Попълват се личните данни на регистрираните, удостоверяващи дали и откога са на този адрес. Глобата за неизпълнение или попълване на неверни данни е солена. На основата на така попълнените формуляри се изготвят избирателните списъци.
Разбира се, във Великобритания избирателната система е напълно мажоритарна и е различна от нашата. Но въпреки това може да бъде взета за пример. По подобен начин нещата са решени и във Франция, навярно и в други страни.
А екзотичната идея да се определя самостоятелен избирателен район за гласуващите в чужбина няма да отстрани друга несправедливост - постоянно преживяващи и плащащи данъците си в други страни български граждани да определят съдбините на нашия народ. А и кой ще определи какви са интересите на тези разпръснати в десетки различни страни гласоподаватели, които избраният от тях депутат ще защищава в нашия парламент?
В България от години се сблъскваме с проблеми, които отдавна са решени по света. И за да ги решим, не е нужно да се мъчим да преоткрием топлата вода, а да се поучим от другите.
Мобилна верси
RSS
