13496 | 13 окт. 2014 | 15:05

Интервю на Илиана ДИНЕКОВА за службите, професионалистите и негодниците

Ген. Румен Миланов е роден през 1948 г. в София. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Започва работа в МВР през 1975 г. Бил е началник на КАТ, зам.-шеф на Националната полиция, директор на жандармерията. През 2000-2004 г. ръководи НСБОП, а след това НСО. През 2009 г. е секретар на съвета по сигурността при МС и съветник по националната сигурност. Специализирал е в полицейски академии в Москва, САЩ и Великобритания. Професор е в УАСГ.

- Ген. Миланов, вътрешният министър Йордан Бакалов казва, че един от проблемите на МВР е, че е политизирано и има делене на хората на този и на онзи министър. Приемате ли констатацията?

- Процесът, който е свързан със смяна на ръководния състав в МВР, дори и на регионалните директори, има връзка с управляващите и опозицията. Резултатът в крайна сметка е, че се намалява професионалният потенциал. Едва ли ведомството е чак толкова политизирано, но това, че „този“ е назначен от „онзи“, оказва влияние. При смените съществува тезата „Прави се екип“. Звучи хубаво, но каква е гаранцията, че този, който идва с новия екип, и хората в него са по-добри от тези, които в момента работят. Няма критерии.

- Вероятно при избора се залага на доверието, на лоялността.

- Съгласен съм, доверието е много ценно и важно, но то е свързано и с една друга категория - професионализъм. Аз съм сменил три служби - Националната полиция, жандармерията и НСБОП. И в трите съм отивал сам, като в две от тях съм бил само със секретарката си. Когато отидеш на дадено място, първото нещо, което трябва да направиш, е да разбереш кой кой е и какво работи. На третия месец се знае дали даден служител е ефективен и от кого не си доволен. Но от вратата да започнат реформи и да се уволняват хора, е неразумно и неправилно.

- Но всеки нов министър първо сменя директора на СДВР и след него останалите.

- А защо е нужно? Ако си добър професионалист и ръководител, ще разбереш кой е лоялен и кой не е. За мен голямата част от служителите в МВР са лоялни хора. Но има една група негодници, които са много по-малко. Те винаги са готови да изнасят информация, да направят интрига. И ако има в оперативните служби разработка за някой, който представлява интерес и може от това да се спечели, те я изнасят. Някои вероятно го правят за пари. Други търсят позиции за израстване в кариерата по един некоректен начин. Ето това са негодниците.

- Останаха ли професионалисти в МВР след толкова много реформи и уволнения?

- Като цяло да, но от друга страна, професионалният им потенциал все повече намалява. Ако приемем, че МВР е една пирамида, ние отгоре режем върха, който е стигнал някакво професионално ниво. Долното работно ниво остава пак същото, но то лека-полека се издига. Професионалният потенциал намалява, защото темпото на израстване в кариерата не съответства на темпото на натрупване на професионален опит. 

Ще се върна на екипите. Сега се води полемика, че новият министър, без значение кой е той, не приема главния секретар, както и да се казва. Ако главният секретар е изграден професионалист, лоялен човек, защо да не го приеме? Ако вървим с този подход, ще сме в постоянната дилема „екип-уволнение“. Мисля, че стремежът така бързо да се сменя ръководният състав в крайна сметка крие задкулисни цели - влияние и евентуално прикриване на дейността на определени хора.

- Каква е оценката ви за реформата, която направи Цветлин Йовчев?

- Нещата са 50 на 50. От една страна, две водещи служби излязоха от МВР - ГДБОП и Специализираната дирекция за оперативно-технически операции (СДОТО). Това безспорно създава ситуацията да се сформират нови комуникации и отношения, които трябва да бъдат регулирани, т.е. начините на действие между службите. Но разделянето на полицията на две главни дирекции - „Охранителна“ и „Криминална“, беше неоснователно и прибързано. Ако разделянето е възникнало от идеята ръководителите да имат по-високи длъжности и да има повече служби към главния секретар, то няма смисъл. Главният секретар има достатъчно работа за координация на службите и регионалните дирекции. Разделянето на полицията на две служби е грешка, защото те са двете страни на еднаи съща монета. Тя вече веднъж беше разделена, после обединена, сега пак е разделена. Правилно е да са заедно от гледна точка на полицистологията - това е науката за управление на полицейски системи.

- Грешка ли беше преминаването на ГДБОП в ДАНС?

- Борбата с организираната престъпност като цяло е полицейска дейност, а ГДБОП е полицейска служба. Минусът на преместването й в ДАНС е, че я откъсваме от полицейската среда. Въпреки че двете служби работят заедно, те са различни. Плюсът на обединяването е, че антимафиотите ползват информацията, която има в агенцията, защото там има немалко данни за организираните престъпни структури. Друг е въпросът кой какво дава и с какви цели. Но аз съм с впечатление, че резултатите в борбата с организираната престъпност тръгнаха надолу. Службата е неефективна след преминаването й в ДАНС.

- Къде е мястото й?

- Аз бих я върнал в МВР, защото мястото й е там, с останалата полиция. Първоначалната идея за тази служба беше тя да е разпределител на задачи и затова в началото беше централна. Лошото е, че тя все пак си остана малко като едно централно районно управление, а тя има други функции.

- Имаше много упреци за работата на антимафиотите по времето на Цветан Цветанов. Докато вие бяхте директор, някой обаждал ли ви се е с нареждането да не работите по даден случай?

- Нямам такъв случай. Имах свободата да работя. За директор ме назначи Емануил Йорданов, след това работих с Георги Петканов и Бойко Борисов като главен секретар. Никой никога не ми е казвал „По това не работи“.

- Изваждането на СДОТО от МВР бе направено, за да се гарантира, че няма да има незаконно подслушване. Правилно ли беше обособяването на агенция извън МВР?

- И тук има плюсове и минуси. Преди да стане СДОТО, в МВР имаше две дирекции - „Оперативно издирване“ (ДОИ).„Оперативно-техническа информация“ (ДОТИ). В един оперативно-издирвателен процес има три крайъгълни камъчета. Едното е информацията, която събира оперативният работник по даден случай, второто е външното наблюдение, а третото - подслушването. По този начин има три гледни точки и степента на обективност нараства. Сега има две. Самото обединяване на ДОИ и ДОТИ навремето от гледна точка на прецизност в оценката за мен беше грешка. Когато се правят промени, те трябва да са обмислени. Сега ДАТО е самостоятелна агенция. Има такава практика в света, тези служби да бъдат отделени.

- Трябваше ли да отпаднат конкурсите за израстване в кариерата и добра ли е идеята за въвеждане на оценки на полицаите?

- Конкурсното начало и развитието в кариерата ги има в цяла Европа и ние също ги въведохме. На първия конкурс в МВР съм се явил аз през 1993 г. за началник на КАТ. Тогава бях зам.-началник на отдела. И ако беше логично зам.-шеф да се кандидатира за поста, недостатъкът бе, че това можеше да го направи и лейтенантът като най-младши, което беше поредната глупост. Следващото правителство махна конкурсите, защото била лоша схемата. После решихме да вземем испанския опит. Те имат един модел за развитие в кариерата, който е много централизиран. Т.е. от София се назначава половината състав в регионалните дирекции. Местният директор има право да назначи само чистачката, казвам го с ирония. В много държави конкурсното начало се въвежда за дадени длъжности от средно ниво нагоре. За да кандидатства за горното ниво, служителят трябва да е бил на предходното поне 2 години. Определено премахването на конкурсите е минус, но идеята да се оценяват постиженията на полицаите е добра.

- Преди оставката на кабинета „Орешарски“ бе гласуван Законът за МВР, с който главният секретар се сдоби с петгодишен мандат. Трябва ли висшата професионална фигура да има такъв мандат?

- Мандатът не е даденост. Новото правителство може да смени закона. Личното ми мнение е, че за да бъдеш на такава длъжност, трябва да имаш поне 20 години опит в службите и на всеки пост, който си заемал, да имаш добър резултат. Не може да ръководиш цели системи след 5 или 8 години работа, защото все още не знаеш къде се намираш. Главният секретар на МВР координира службите. Затова не мандатът, а опитът е важен. Професионализмът е да си се развил в кариерата стъпка по стъпка и да си постигнал определени резултати. Хора, които са се развили в кариерата, лесно усещат дадена ситуация.

- Трябва ли ДАНС да има полицейски правомощия? Чуват се идеи да работи само по контраразузнаването.

- За ДАНС има много работа, не само като контраразузнаване, а и за екстремизма в неговите различни прояви, които лесно може да се използват за най-различни цели. ДАНС може да се занимава с това като информационна служба за сигурност. В Англия например има две големи служби, познати като МИ5 и МИ6, те са информационни. Когато контраразузнаването стига до извод, че се извършва престъпление, се предприемат полицейски действия заедно със Скотланд ярд, където има специален отдел, за да може да се съберат доказателства и да се стигне до правосъдие.

- Основателни ли са притесненията, че у нас с бежанците може да влязат и хора, свързани с терористи?

- Основателни са, защото е възможно във вълната от бежанци терористични структури да имплантират свои хора. Има такава опасност. Затова тук е важен майсторлъкът на службите, в частност на ДАНС. Не съм запознат с методиките им, но се надявам да могат да разпознават такива хора. Миграционните процеси няма да спрат. Но това, че групи от имигранти минават необезпокоявани през цялата държава и ги стоварват в София, е проблем. Това значи, че системата ни някъде не работи.

- Сега след изборите пак ще започнат реформи в МВР. Какви трябва да бъдат те, за да не се окаже, че пак само ще местим службите?

- Местенето на службите и смяната на имената са само едната част. Има два момента. Веднага много от дейностите се размиват и окапват хора от високото ниво. Трябва да има политическа воля и консенсус за устойчивост на структурите, не бива да се местят безразборно. Не съм готов да дам точната рецепта, но не трябва да се тръгва с реваншизъм. В едно съм сигурен - необходимо е реформите да се осъществяват при спазване на принципите за управление на полицейските системи. Това трябва да става при максимална прозрачност, консенсус на всички политически сили и информираност на обществото.