Дядо Кирил набра преднина в състезанието за бялото було. Със седем гласа „за“ той бе избран за наместник-председател на БПЦ и ще подготвя Църковно-народния събор за избор на патриарх след кончината на дядо Максим. Нещо повече - соченият за основен претендент Николай Пловдивски не получи нито един глас в своя подкрепа, загуби и водачеството на Софийската епархия, което придоби преди броени дни.
На фона на хипотезата, че заради 43-годишния Пловдивски владика уставът на православната ни църква ще бъде специално прекроен (той не отговаря на условието да е над 50 години), изборът на дядо Кирил се приема с въздишка на облекчение. Препъни-камъкът както пред евентуалната му интронизация, така и пред общественото доверие към него е разкритието за сътрудничество с Държавна сигурност. Дядо Кирил е сред 11-те митрополити, чиито дела бяха отворени от Комисията по досиетата. Затова пък преди няколко месеца се опъна на раздаването на архонтски титли от църквата и изглежда върна към себе си част от изгубеното доверие. Владиката даже бе готов да хвърли оставка, но се разколеба и поясни: „Когато обявих това си решение, някои от събратята ми казаха, че много ще се радват. Няма да им дам такава възможност за щастие.” „Няма да се месите в делата на църквата, каквото и да прави. Аз отговарям пред Бога“. Тази любима фраза на митрополит Кирил пък се завъртя многократно във Фейсбук часове след избирането му за наместник-председател. Всички признават, че е
ерудиран, умен, просветен
енергичен, амбициозен. За разлика от покойния Максим обаче трудно може да бъде определен като кротък, благ, смирен и аскетичен. Дядо Кирил е начело на Варненската и Великопреславска епархия вече 23 години. Респектира с висока обща култура и детайлно познаване на каноните, ревностно отстоява единството на църквата, множи храмове и възстановява дейността на манастири. Сред най-мащабните му проекти е новостроящият се във Варна храм „Св. Прокопий Варненски“, който обещава да стане най-модерният в страната и за който успя да привлече огромни дарения. Сред най-щедрите му ктитори напоследък се оказа управляващата партия ГЕРБ. Миряните го уважават, но далеч не всички го припознават като духовен пастир. Може би не го разбират - все пак е от противоречивата и загадъчна зодия Близнаци. Случайно или не, един и същи хороскоп четат с премиера Бойко Борисов и кмета на Варна Кирил Йорданов, както обича да посочва и самият владика. Ярък, свободомислещ, ту откровен, ту потаен, той рядко обяснява публично мотивите за решенията и постъпките си, част от които в очите на обществото изглеждат скандално. „Винаги съм бил християнин, патриот и фен на ЦСКА“, споделя владиката. Започнал духовната си кариера от монашеска килия, дядо Кирил
не се гнуси от лукса
С удоволствие хапва и пийва по приеми и коктейли, играе тенис, боулинг, билярд и футбол, обича да се забавлява с приятели. Дареният му „Линкълн“ за 36 000 евро, с който стана известен в цяла България, е само част от удобствата, които не си отказва. Преди това озадачи с проект за съчетаването на СПА комплекс, духовно-просветно-рехабилитационен център и ваканционно селище в близост до вилата му в крайбрежната местност Ваялар до двореца „Евксиноград“ край Варна. Продължава и с днешна дата да настоява за връщане на всички църковни имоти. Апетитът му стига чак до храма на Аладжа манастир, превърнат в туристическа атракция, която откровено заявява, че не одобрява. Неведнъж е упрекван за скандални заменки със земи на църквата, върху които да се вдигат ваканционни селища и хотели. Сред тях са дюните край морето в Шкорпиловци, терени в местността Ален мак и край балчишкото село Рогачево.
С твърдост, стигаща до безцеремонност, отстранява от пътя си духовници, дръзнали да му се противопоставят. Така се случва със свещеника на Рогачево заедно с цялото църковно настоятелство след отказа им да отстъпят терен за бъдещ храм на строителен предприемач за ваканционно селище. Скандална е разправата му с дългогодишния протосингел на Варненската и великопреславска митрополия отец Любомир Попов, когото варненци години наред предпочитат като духовен водач. За часове през 2003 г. свещеникът е прогонен от храма „Св. Атанасий“, в който служи, а впоследствие - низвергнат и анатемосан заради отказа си да прояви смирение пред владиката.
Агентурното минало на дядо Кирил е публична тайна от години. Шушука се, че е изгонен от Атинския университет заради шпионаж в полза на България. Той дълго и упорито отрича в медиите всякаква връзка с Държавна сигурност и твърди, че е жертва на заговор от завистливци. Когато през януари тази година досието му беше разсекретено, миряните се впечатлиха не толкова от псевдонимите „Ковачев“ и „Владислав“, а от факта, че са лъгани от човек, на когото би следвало да вярват. Първата му регистрация е през 1976 г., няколко месеца по-късно е ръкоположен за йеромонах. На 1 юни 1989 г., само три месеца след избирането му за Варненски и великопреславски митрополит, е възстановен на отчет. Вуйчо му Христо Маринчев по това време е генерал от „Държавна сигурност“ и оглавява Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове. След огласяването на досието митрополитът запази самообладание и публично обяви, че Маринчев му е помагал да расте в църквата, следователно е помагал и на нея. Митрополит Кирил е доктор по богословие от Московската духовна академия. Дисертацията му е на тема „Участието на руската църква в националноосвободителното движение на българския народ през ХІХ век“. В интервю споделя, че темата продължава да го вълнува и като
хоби, което запълва самотата му
През 2004 г. създава обществения комитет „Православни ценности“, чрез който първо спря планиран гейпарад, а след това започна да ратува за налагане на вероучението като задължителен предмет в училище. Сред най-успешните му дейности обаче е отпорът срещу влиянието на сектите. „Никога не съм мислил за висок пост, особено за архиерейство, а единствено за това как да върша послушанието, възложено ми от църквата“, твърди д-р Кирил. По собствените му признания дълго мислил, преди да оглави Варненската и великопреславска митрополия. Обича да напомня, че няма нищо случайно, вярва в пророчествата и знаците на съдбата. Още помни увереността на майка си, че ще стане „голям човек“. Докато покойният Максим бе болен преди няколко години, го беше посочил за свой заместник.
Ден преди временно да оглави Светия синод, сподели, че обмисля дали да не си направи отвод, но не смее, защото е длъжен да служи. Добрите му качества, които и светски наблюдатели оценяват, са упоритост, административен талант и твърда ръка. Вече избран за наместник-председател, освен служение на Бог предстои да докаже своите умения на организатор. А защо не и на обединител?
(в. Преса, печатно издание, брой от 308 от 12 ноември 2012)
19204 | 12 ноем. 2012 | 09:59




Мобилна верси
RSS
