17935 | 16 окт. 2014 | 16:07

Политиците разделиха, а не обединиха нацията

- Проф. Герджиков, с оглед на преговорите, които ГЕРБ провежда с политическите сили за съставяне на правителство, как звучи думата „консенсус“ днес?
- Консенсус е хубава и изключително важна дума, като се изключи, че е чуждица, на български означава „съгласие“. Няма нещо, което може да е с положителен резултат, без да има съгласие, без да има консенсус. Особено сега, в днешно време, когато България е на кръстопът да има или да няма ново правителство. Изборите показаха, че никой не може сам да направи каквото и да било. Следователно, ако политиците не съгласуват и не съединят позициите си, ако не жертват нещо от себе си, ние сме обречени да останем без правителство. Но аз не вярвам, че ще се случи това. Силно се надявам, че все пак разумът ще надделее. И би било много безотговорно от страна на водещите политически сили, ако допуснат да не се състави кабинет. Това означава, че тази политическа класа се отрича като такава.
- Усетихте ли някой досега да направи компромиси по време на тези консултации?
- В живота и най-вече в политиката не може без компромиси. За да се стигне до постигане на каквато и да било цел и идея, компромисът е задължителен. Затова съгласие без компромис няма как да стане.
- Всички очакваха преговорите на ГЕРБ с реформаторите, но и те завършиха без успех. Смирението не се случи, Борисов дори ги нарече провокация към него. Какво им става на политиците?
- По-скоро бих отговорил какво не им става. Не им става ясно, че държат в ръцете си съдбините на България в един труден за страната период.
- Не смятате ли, че „компромис“ у нас звучи фалшиво? Всеки път спечелилият изборите тръгва да сипе хули срещу предишните и да говори за ревизия на управлението им. В случая какъв компромис да направи например БСП, която година и нещо трябваше да слуша тъпани и вувузели и най-вече крясъците „червени боклуци“?
- Точно така е. Крайното противопоставяне и конфронтация води дотам, че те самите подкопават възможността в следващ момент да се направи стъпка към сближаване и да се направят необходимите компромиси. Това е истината - прекалено много конфронтация и омраза има в обществото ни и това води до абсолютното му разделение.
- Извинете, но през последните 25 години тази конфронтация не се ли насажда от политиците, а не от обикновените хора?
- Наистина политиците направиха всичко възможно, за да разделят, а не да обединят нацията. Има и друго - конфронтацията за съжаление се насажда непрекъснато и от медиите. Защото те я приемат за добра хранителна среда за себе си. Колкото повече скандални неща има, толкова по-интересни стават медиите.
През 2001 г., когато дойде царят, тази конфронтация беше много туширана, тя почти изчезна. Колкото повече време минава, толкова повече си мисля, че това беше най-доброто време за България. Тогава се усети европейски дух, нямаше натиск върху медии, нямаше натиск върху бизнеса. Нещата тръгнаха доста добре в много посоки. За съжаление това време мина и не знам дали скоро ще стигнем подобно състояние на духа, където нещата да се умиротворят и да това, което е нужно за България.
- Какво би казал Симеон в един такъв момент на политиците?
- Той би апелирал към разбирателство, към по-голямо спокойствие, към консенсус в името на България. Това е неговото виждане. Той беше голям противник на конфронтациите, търсеше да обедини и лявото, и дясното. Царят подаваше ръка и наляво, и надясно - и към БСП, и към СДС. Друг е въпросът доколко и кои му поеха ръката. Но да не се връщаме назад...
- Какво разбра и какво не разбра Бойко Борисов, че трябва да направи?
- Това е въпрос с повишена трудност и не зная дали мога да отговоря веднага. Но той продължава да се ползва със симпатиите на страшно много хора, защото му е дадено от Господа да бъде харесван от тях. Разбира се, това не значи, че няма и врагове. Няма безспорна личност в българската политика и не може да има. Въпросът е все пак да се намери относително най-желаната. Към днешна дата Бойко Борисов е тази личност, няма друг.
- Анализатори отбелязват, че от известно време има промяна в него, опитвал се да бъде по-смирен – нещо, за което той самият призова опонентите си, агресивното говорене е намаляло. Други обаче продължават да констатират, че му пречи различната позиция по една и съща тема.
- У Бойко Борисов има приземяване, дори бих казал, че донякъде се усеща помъдряване, ако въобще мога да си позволя да дам такива квалификации. Характерно за него винаги е било да не бъде докрай последователен. Макар че в днешно време е безкрайно трудно човек да бъде такъв. Защото нещата така се променят, че ако човек не си променя възгледите за едно или друго, значи просто е някакъв чукундур. Такива хора не могат да виреят в политиката. Не става обаче и другата крайност - сутринта едно, следобед друго. И това не е добро.
- По време на преговорите с БСП ГЕРБ заяви, че държи на това да има ревизия на управлението на Орешарски. Погледнато отстрани, ГЕРБ можеше ли и трябваше ли да направи компромис по тази точка?
- Подобни неща се чуваха и в предишни предизборни периоди. Това като че ли е една от дъвките, които непрекъснато се вкарват в употреба при всяка смяна на властта. Но такова заканване за ревизия прилича на реваншизъм, който не е продуктивен, това е заложена мина, която може да избухне. Ето така започва конфронтацията. Не бива да се тръгва на преговори по този начин. Има си правозащитни органи, ако някой е нарушил закона, нека оставим прокуратурата и съда да си свършат работата. Но да се плашат по този начин политическите лидери, политическите управления: „Сега ние ще искаме пълна ревизия какво е правено“, това не допринася за добрия тон, не е позитивно, нито е градивно. Дори ако погледнем математически - да се хвърля толкова пара в това - ами то цялата енергия ще отиде вместо за управление, за реваншизъм.

- Всички партии говорят, че са необходими спешни реформи, вие разбрахте ли в тези преговори, които минаха досега, да се е говорило за реформи и как да станат те?
- Тази дума също се изхаби, защото за реформи се говори като за нещо абстрактно, но няма нищо конкретно. Ето това е страшното. Спомням си, че по време на социализма имаше една такава приказка какво значи НРБ (Народна република България) - отговорът бе „непрекъснато реорганизираща се България “. Значи ние от онова време, дето е съвършено различно, обичаме да си правим само експерименти, но не и истинско реформиране. Ето и днес - продължаваме да говорим за реформи, но нищо не се реформира както трябва.
- Най-тежко ще е с цената на тока, политиците обаче се страхуват да поемат отговорност и всеки гледа да не е той.
- В енергетиката нещата са деликатни. Защото това е материя, която изисква капацитет и професионален поглед на експерти. Тези, които са запознати с нещата обаче, по правило са обвързани. Следователно те не могат да бъдат обективни, безпристрастни. А тези, които искат да са безпристрастни, на тях не им стига капацитетът, експертността. Това е огромният проблем. Грешките в тази сфера не са от вчера, те са от години. Затова НЕК е във фактически фалит, с огромни задължения, при положение че навсякъде по света енергетиката е печеливша област.
- Говори се за необходимост от реформа и в съдебната система. Вие сте уважаван юрист, имате ли идея каква трябва да е тя?
- Колкото и да ви звучи странно, нямам отговор на този въпрос. Нямам рецепта какво трябва да се промени в съдебната система. Знам само една от причините защо се стигна дотук, но не знам дали е възможно нещата да се променят. Проблем се оказа тази несменяемост на съдиите - не всички бяха дотам извисени, за да могат да поемат огромната отговорност, когато знаят, че над тях е само Господ. Това доведе до изкривяване в съдебната система.
- След изборите като че ли най-много гласове залагат на правителство на ГЕРБ, реформаторите и Патриотичния фронт. В преговорите с ДПС обаче хората на Местан категорично са заявили, че за да подкрепят кабинета, в него не трябва да има националистическа формация. Как тълкувате това?
- ДПС си знае великолепно интересите. Шапка мога да им сваля за това. Правят го като най-зрялата партия. Но дали с това допринасят за държавата? Мен ме гложди друг въпрос, който изглежда леко настрани - скандалът с избора на т.нар. Бат Сали. Проблемът обаче не е в системата за преброяване - Д’Онт или М’Онт.
- А къде е проблемът?
- Проблемът е защо ДПС излъчва такъв кандидат за народен представител, толкова силно оспорван, какъвто е т.нар. Бат Сали? Какво означава това? Означава или че те нямат кадри, или че го правят нарочно, или че са зависими. Е, какво е това, което прави една партия, чудесно построена йерархически, и да си признаем - начело й има много умни мъже! Това не е ли подигравка с България да се издига такава компрометирана фигура за народен представител? За това абсолютно подкрепям вълненията по повод избора на Бат Сали.
- Какво ще кажете за словесната война, която тече отново между фили и фоби? Всъщност тя въобще преставала ли е?
- Ние нямаме нужда от войни, няма полза от тях. Огромна роля обаче може да изиграят медиите, ако поискат да внесат по-различен дух на умиротворяване в някаква степен, за да се намали конфронтацията. Крайното противопоставяне всеки срещу всеки, непрекъснатото оплюване и самоизяждане ще ни съсипе. Ние имаме национални интереси, не става така.
- Окончателно ли загърбихте участието си в политиката, проф. Герджиков?
- Не си виждам мястото там. Каквото съм направил, направил - хубаво-лошо, малко-много, това е. Трябва особена нагласа, за да си политик. И трябва човек да е малко перде. Мен не ми достига това - да съм перде.