25160 | 17 окт. 2014 | 13:22

Президентът не познава историята. Лошо.

- Проф. Григоров, като лекар каква диагноза бихте поставили днес на обществото?
- По критериите на кардиологията диагнозата е тежка сърдечна недостатъчност. Става дума за тежка недостатъчност почти във всички посоки - и като политика, и като икономика, финанси, образование, здравеопазване... И най-вече като дух. Българинът се изтощи през последните 25 години. Изтощи се, защото имаше надежда, но когато тя не се изпълнява, се стига до срив на вярата в доброто и бъдещето. Погледнато от всички посоки, това е много тъжно.
- Напоследък на Балканите ври и кипи, пак се разпалва характерната за региона омраза, която ту тлее, ту изригва. Великият Иво Андрич бе казал, че това място е буре с барут. Какво ни става, професоре?
- Тук мястото е доста ветровито. Народите на Балканите се раждат с омраза, живеят с омраза и без омраза не могат да съществуват нито един ден. Ще дам примери от последните дни. На мача България - Хърватия какво стана - изцепки, ракети, пушеци, дим, бой. На следващия ден същата история на срещата Румъния - Унгария. После в Белград знаете какво стана на мача Сърбия - Албания. На фона на всичко това виждаме как на стохиляден стадион на мач между Германия и Полша има викове колкото искаш - нормално, има радост, мъка, но нито една бомбичка, нито един камък, нито една бутилка.
- Защо, каква е причината за тази разлика, само в манталитета ли е?
- Първо, на целия Балкански полуостров ние имаме генетично заложена - да си го кажем откровено - немалко простотия. И ни трябва време, за да бъде тя преодоляна. Но, докато в миналото е имало един реален елит, най-вече политически, културен и т.н., който е влачел напред тази простотия, сега - особено в последния четвърт век - това невероятно избледня. Качественото в областта на интелекта или е натикано в ъгъла, или никой нито му обръща внимание, нито се съветва с него. Този „никой“ е политикът, който по призвание трябва да води народа напред.
Само като си помисля какви политици сме имали преди... Може ли да сравняваме днес някого от сегашните с Петко Каравелов, със Стефан Стамболов, с Андрей Ляпчев или с Александър Малинов! Те в къде-къде по-трудни моменти за нашия народ са извеждали държавата напред. Включително след национални катастрофи, както е след Първата световна война.
- Защо сегашният политически елит, който си го отглеждаме от 25 години, не можа поне мъничко да прихване нещо от някого от тези държавници?
- Една от причините е лакомията във всяко отношение. Но има и друго - по незнайни за мен причини съвременният политик има удивителните качества на Кириак Стефчов, който е кръгла нула. Подмазвач пред турските власти, национален предател и т.н. Никой не обелва и дума в това отношение. Ние сме първи в момента със соросчета (така наричам тези, които са свързани с американската фондация на Джордж Сорос), които по незнайни канали обслужват чужди интереси - къде съзнателно, къде несъзнателно.
- Не е ли много силно казано - наричате ги национални предатели, но те все пак са хора, завършили престижни университети?
- Това е така, но нека да погледнем някои предавания по телевизия, свързани с историята. Много често, макар и невинаги, все се прокрадва нещо, което удря по нашето самочувствие. Под два много благовидни претекста - че е нужен нов прочит на историята и „да престанем с тия митове“.Всичко това е за сметка на българина. С тези митове обаче са възпитавани поколения наред. Ако въобще са митове. Мит ли е Балканджи Йово, например? Едва ли - дето е рязан на парчета и не си е дал вярата. Мит ли са хайдутите, набити по коловете, за които и снимки има? Мит ли е Баташкото клане? За една бройка щяха да го изкарат такова... Мит ли е ослепяването на 15 000 Самуилови войници? Ами намериха се хора с академични звания, които твърдят, че тези воини не са били толкоз, а само... 1500?! Това ако не е национално предателство, здраве му кажи. Ужасно е, когато чуеш това от хора, които не са глупави, но са безродни. Да ти плащат за безродство е много страшно нещо.

- От няколко дни в Народното събрание се провеждат преговори за съставяне на правителство и се вижда, че трудно се постига съгласие. Защо не можем?
- Първо, за да се стигне до съгласие, се изисква доста висока култура, включително висока политическа култура. Второ, за това е нужен консенсусен характер. Трето, трябва да се жертва собственото его. Че не патихме ли от личната омраза между Бойко Борисов и Сергей Станишев години наред? Къде го има това по света - заради двама души, защото не се обичали, да го отнасят хората. И сега го има. Този не обича онзи, а всичко се трупа на гърба на българския народ.
- Тези междуличностни отношения нанасят непоправими вреди, превърнали сме политиката в тепих на омразата, която е обсебила и обществото. Докога?
- Ако един политик не желае да остави името си в историята, нищо няма да стане. Доколкото виждам, никого от политиците не го интересува народът - еня го е само дали днес ще е добре, пък за утре ще видим. Ако има някакъв вид безсмъртие, то е, когато името ти остава в историята. Няма друга такава професия като тази на политика. Ако си учен, трябва да блъскаш десетилетия наред. А тук само с един ход, който дава възможности за добруването на твоя народ, може да оставаш в историята. Тези, които ги казах, са останали в историята, и то в значително по-трудни моменти за нашата страна. Когато не е имало нито Европейски съюз, нито НАТО - когато сме били обградени от всички страни с врагове...
- Значи никого от сегашните не бихте посочили днес за пример?
- Царят щеше да остане в историята, ако не се беше занимавал с тези глупави гори и наследството си. С тях той опорочи името си. Шопът има една много умна приказка - от върха не се вижда долът, но от дола се вижда върхът. Като си се качил горе, трябва да знаеш, че всички те гледат. Ти може да не ги виждаш, но те те виждат.

- Вярвате ли, че може да се стигне до съставяне на правителство след тези различия, които демонстрират политическите сили?
- Задължително трябва да се състави кабинет. И не защото ще стане катастрофа. Нещата така ще се усложнят, че ще влезем в един порочен кръг от избори. Правителство трябва да има, а за да се стигне до него, е необходима коалиция. А за да има коалиция, трябва елементарно разбирателство и коалиционна култура. Основното е да жертваш нещо, на което много
държиш, за сметка на същата жертва от другата страна. Видя се, че българинът обича прямотата, затова гласува за Бойко Борисов.
- Не може обаче за всичко да виним само политиците, проф. Григоров, къде са моралните стожери на нацията?
- Известен е случаят, когато през 1919 г. след Ньойския договор българите са плакали под прозорците на Дядо Вазов и са го питали какво да правят. Сега няма под чий балкон да отидат българите. Националното чувство, патриотизмът у нашия народ отиде доста надолу. И за това сме виновни и всички, които спадаме към т.нар. интелигенция. Твърде малко се човърка сърцето на българина в посока любов към Отечеството.
- Но това е било след войни, а сега времето не е ли друго? Живеем в глобалното село, както стана модно да се говори.
- Ама точно това е модерният Кириак Стефчов. След като в учебника на малките българчета от трети клас си написал куп глупости и си премълчал неща, с които те трябва да се гордеят, това не е ли модерна кириакстефчовщина? Това е проблемният герой на България. Кой народ си прави такива автоголове като нас - да говори, че Ботев бил терорист, а Левски бандит?! Не можеш да обичаш света, без да обичаш отечеството си. Все едно да кажеш „обичам всички хора, но не обичам майка си и баща си“.
- Има ли нещо в последно време, което много да ви е ядосало?
- В последните дни много се ядосах от приказките на президента ни по време на Самуиловите тържества на Самуилова крепост край Петрич. Имаше ритуал, гвардейска рота - дотук всичко добре. Президентът на страната ни обаче три пъти каза по време на словото си, че честваме 1000 години от управлението на цар Самуил. Не от смъртта му, а от управлението - да не говорим, че се казва царуване?! По-важно е друго - на 6 октомври ние си припомнихме тези 15 000 наши предци и ослепяването им, което няма аналог в световната история. И последвалата смърт на цар Самуил от мъка, като е видял нещастните си войници. Това го знае всеки българин.
Как може глава на държава да говори така? Освен това последва и негова благодарност към гръцката държава за това, че му позволили в Музея на византийското изкуство в Солун да се поклони пред костите на цар Самуил. Та гръцката държава отказа да сложим кръст или паметен знак на гроба на българския цар Самуил, който те са открили. Зърнал Плевнелиев костите, които ще бъдат отново прибрани в сандък и никой няма да може да ги види. Това не е ли унижение?
- Историята сигурно е трудна наука, а политиците ни може и да не обичат да гледат назад.
- Президент да не познава историята - това е много лошо. Ето в това е трагедията ни. Управляват ни хора, които не гледат назад. А не гледаш ли назад,
не можеш да гледаш и напред. Политиците ни като че ли са ослепели. Още навремето римлянинът Овидий е казал „помни постигнатото и се съобразявай с
него“. Не може всичко да започва от теб. Няма начин. Дори основателите на религиите - Христос, Буда, Мохамед и т.н. не са твърдели такова нещо. Гледам сега как се репчат нашите на Русия. Някакво човече, както казваше моя взводен командир, излязло днес и се изпъчило - аз съм много велик и всичко започва от мен! Ами погледни кой стои срещу теб като държава и ако той не те предизвиква, няма нужда да го правиш ти. Защо трябва да се набутваме между шамарите?
- Може би за да те харесат други.
- Да, ама другите, когато са големи и истински, много-много не харесват такива. Още турските султани са обезглавявали предателите и са ги презирали.
Имали са много интересна философия - щом си предал някого, утре ще предадеш и мен, и са ги екзекутирали. Жална й майка на нашта България от такива политици.
Защо е тази стръв да се заличава паметта? Не мога да го разбера. Загубата на памет е първата и най-голяма крачка към безнравствеността. Казал го е Пушкин, не аз.