15231 | 18 окт. 2014 | 14:56

- Яворе, видях те да вървиш по „Раковски“ след репетиция, изглеждаше въодушевен. Над какво работиш?
- Идвах от репетиции в един частен авторски проект на Георги Тенев, където сме партньори с Весела Бабинова. Пиесата се казва „Самолет №5“, а Тенев освен сценарист е и продуцент, и режисьор. С него вече работихме миналата година в Народния театър и ми е много приятно. Така че репетирам в „Армията“ от 10 ч. за спектакъла „В полите на Витоша“, а следобед от 14 до 17 отивам в The Fridge - едно алтернативно пространство.
„Самолет №5“ е независим проект, спонсориран и от държавата, но го правим така, че да може да пътува на много места и да е подходящ за всяко пространство. В работата ни помага и актрисата Мирослава Гоговска. Четиримата седим на една маса и обсъждаме какво може да се получи.

- Каква е ролята ти?
- Двамата с Весела сме персонажи, които влизат в кожите на различни видове двойки. Много ми е интересно и е голямо предизвикателство. Динамично е, за много кратко време

трябва да влизам
от един образ в друг

С Весела се познаваме отпреди, изобщо с тези хора е удоволствие да работиш, защото всички сме равнопоставени на масата за обсъждане - възможност, която рядко се дава на един актьор.

- Не те ли преуморява театърът този сезон? Пет постановки отпреди, две премиери...
- През последните 2-3 години като че ли повече снимах и нямах толкова участия в театъра, влизах в един спектакъл на година. Но сега съм се отдал на театъра.

- Ти си на щат в „Армията“, това не ограничава ли един млад актьор?
- Да, има нещо такова. Но тук имам добри отношения с директора, той ме разбира и знае много добре, че ако абсолютно ме ограничи, аз ще си тръгна веднага и изобщо няма да има разговор. Вероятно с мен прави повече компромиси, отколкото с други колеги, но това е цената, която трябва да плати, за да ме задържи в театъра. Не съм фен на щатния театър и не мисля, че в него е бъдещето. По-добре е да работиш в проекти с временен ангажимент. Това ти дава повече свобода, динамика, възможности да работиш с други хора.

- Забелязвам у всички, които изгряхте в „Стъклен дом“, че сте „лакоми“ за много роли, искате всичко да опитате.
- Някои хора просто не могат, без да работят. Аз не съм точно от тях, но ето, сега съм в такъв период, в който ми се играе и съм се захванал с много неща.

- Силните роли в театъра - това ли е отговорът на коментарите, че бързо изгрелите звезди от сериали са еднодневки, които после бързо угасват?
- То едно е да изгрееш, друго е да го защитиш. Според мен всички работят много и са успешни. Бойко Кръстанов играе доста, Радина Кърджилова може да я видиш на половината плакати тук, в „Армията“, във „В полите на Витоша“ пак сме заедно. Луиза Григорова пък репетира в Пловдив. Всички репетират, което означава, че

машината не ги е
изхвърлила

а напротив, хората искат да работят с тях. Това, че сме все още търсени, означава, че сме защитили професионализма си.

- Играеш в три пиеси по Шекспир, включително Ромео, а също Ленски в „Евгений Онегин“, Рафе Клинче в „Железният светилник“ - все силни и хубави роли за един млад актьор.
- Да, приятно е да играеш такива богати персонажи от световната драматургия, за- щото за мен нашият Димитър Талев също е автор поне от европейска класа. И всичките образи са много богати… Аз вече ги приемам като даденост, ти сега ме накара да се замисля… Ами приятно е. Колкото по-добри са сценарият или пиесата, толкова по-добре за актьора.

- Не ги ли приемаш като някакъв супершанс, все пак си на 29?
- Много е относително. Като видиш в сайт в интернет как някой актьор на 25 години от Щатите или от другаде има вече три пъти повече филми и три пъти повече роли от твоите, си казваш: „Нищо не съм направил.“ Но като се сравниш с друг, който пък има само 3 неща, си казваш: „Ето, много съм направил.“ Според мен съм някъде в средата.

- А в кой от тези образи най-много намираш себе си?
- Във всички се опитвам да използвам и да тегля от нещата, които съм преживял, осъз нал и натрупал като опит. В „Железният светилник“ например друг герой в пиесата казва за моя човек Рафе Клинче: „Аз не искам да бъда като него, но искам да бъда свободен като него.“ И това ми прави силно впечатление.  Ако някой каже за мен това, ще ми стане много приятно - че съм свободен и че тази свобода се усеща у мен. Ще се радвам хората да ме приемат като свободенчовек. Имам предвид човек, свободно изразяващ мисълта си, отговорен за действията си, изобщо човек с позиция. Затова Рафе Клинче ми е на сърце и ми е приятно да чувам всеки път онази реплика за свободата, това ме стимулира и ми помага и аз да бъда свободен.

- Твоят гангстер злодей Бардем от сериала „Под прикритие“ стана любим, имаше много коментари в социалните мрежи. Имаше дами, влюбени в този твой образ. Колко време репетира с езика?
- Около 3-4 месеца, тогава не репетирах нищо в театъра. И като станеш сутрин,започваш да си преглеждаш нещата от сценария, да се упражняваш. Един човек ми помогна за езика, майка ми също ми помагаше (журналистката Мюжгян Бахарова с наполовина турски произход - б.а.). Учех текста предимно с писане. Произношението ми изобщо не е перфектно, об-съждал съм го с турскоезични хора, които казват, че малко по-бавно върви моят говор във филма. Радва ме, че зрителите

все пак харесаха
персонажа

който изградих - разбира се, с помощта на целия екип.

- Там ти беше коренно различен, без твоята „запазена марка“ - къдравата коса. Харесваш ли се така?
- На мен ми харесваше ролята, визията ми помогна да я обикна още повече.

- Като че ли всички актьори искат да играят злодеи, защото са по-многопластови, по-интересни, нали?
- Пак казвам, много ми допадна ролята и това явно е помогнало хората да харесат изпълнението, защото аз бях наистина отдаден, опитвах да защитя персонажа си най-убедително. Дали е добър или лош, не е толкова от значение. Важното е да е плътно написан. Моят човек Бардем беше главният антагонист, най-лошият, хладнокръвният злодей, който за разлика от баща си например нямаше нито една благородна постъпка в сценария.

- Би ли се включил отново в сериал?
- Да, но повече би ми харесало да е в минисериал от 12 серии. А и световните тенденции са такива, много известни и много добри актьори да играят в сериали. Естествено, с много добре подбрани сценарии. Това е бъдещето. Минисериалът е всъщност един игрален филм от 10 часа, какъвто беше „Недадените“, каквито бяха сезоните на „Под прикритие“.

- Ролята във филма „Тилт“ ли е пикът в кариерата ти досега?
-„Тилт“ е едно от най-качествените и сериозни неща, които са ми се случвали, но не знам дали е най-силната ми роля. Наскоро гледах „Капан за мишки“, нов български филм, направи ми приятно впечатление и пак се сетих за „Тилт“, колко беше приятно. Четиримата колеги в „Капан за мишки“ се справят великолепно и беше удоволствие да ги гледам.

- Опитал си вкуса и на американски хорър, как беше?
- Да, миналата година ме избраха, той е нискобюджетен, ролята ми беше сравнително голяма.

- За пари?
- При мен не беше само за пари, да можеш да играеш на чужд език е страхотно предизвикателство, както се видя и в „Под прикритие“ с турския, и тук с английския - и това е ценен опит, който пожелавам на всеки.

- Дразни ли те, когато казват, че си малкото братче на Захари Бахаров?
- Сега вече хората не ме възприемат като малкия брат на Захари, което определено повече ми допада. Надявам се, че съм дал достатъчно поводи за това, изградил съм се като актьор и личност.

- Споменавал си, че си работил какво ли не, преди да постъпиш в НАТФИЗ - цех за пилешки разфасовки, магазин за конфекция, понички в Южния
парк…
- Но това беше, докато учех в гимназията. Приеха ме в НАТФИЗ веднага след училище, а в академията изобщо нямах време за нищо. Всички мои връстници го правеха. Аз съм отрасъл в „Овча купел“, в дипломатическите блокове в началото на ул. „Монтевидео“. В махалата

всички мои приятели
работеха

за подпомагане на бюджета. Нашите нямаха много кеш, но и не са ме лишавали от нищо, това просто бяха допълнителни пари, необходими на всеки тийнейджър,на принципа „колкото повече - толкова по-добре“. А и това с поничките беше голям опит, запознавах се с много хора. Изобщо, свикнал съм да работя, но след влизането ми в академията не съм работил нищо друго освен актьор.

- Някъде пък те цитират, че си станал актьор случайно.
- Вероятно съм го казал с чувство за хумор. В гимназията нямах планове какво да следвам, което отчитам като грешка. Просто малко по-късно дойдоха при мен амбициите да се занимавам с изкуство и в частност с актьорство. Ако се бях ориентирал по-рано, може би сега щях да съм по-напред в професията.

- „Безразсъден повече от нормата“, казват за теб твои познати.
- Безразсъден - не бих казал. Когато летиш с парапланер, няма как да си безразсъден, защото си във въздуха с крило, скачаш от Витоша и се приземяваш долу в София. В тия екстремни спортове, на които много се възхищавам и съм им фен, трябва да си много концентриран, да внимаваш какво се случва около теб, защото в повечето случаи зависиш от природните стихии. Няма място за безразсъдство, може би понякога е нужна повече смелост. Но не е определящо. Съобразяваш се с вълни, сняг или вятър. Така беше и в сърфа, с който се занимавах това лято, и в зимните спортове, и в първите ми 12 полета тази пролет, което беше абсолютно ново изживяване.

- С какво друго се занимаваш?
- Предишните години беше уиндсърф. Тази година бяхме с моя приятел Бойко Кръстанов в Португалия, с него сме близки и си обикаляме насам-натам. В Португалия карахме хавайски сърф - първообраза на сърфа, без платно, който не зависи от вятъра, а само от вълните. Имаше страхотни преживявания и силен адреналин. Занимавал съм се и с дайвинг, мотокрос - доста екстремни спортове съм минал. За съжаление нямам достатъчно време да ги практикувам често.

- Музикален маниак ли си?
- Чак маниак - не, но ходя със слушалки, постоянно

гледам да има музика
около мен

и не мога да си представя да няма музика в колата. Напоследък слушам stoner rock, банди, които са по-нови, макар че си падам и по класики като Rolling Stones. Непрекъснато търся нова музика, която да ме инспирира и обогатява.

- Извинявай, но каква беше тази история с наркотиците?
- Бяха ме хванали с една цигара марихуана в джоба, което и досега ми се струва за нещо нормално (смее се), но беше раздуто като голям скандал.

- Снима се с прическа като на Бардем в клипа на група „Мастило“ „Ела, ела“ и жълтата преса веднага ви обяви с Вики за новата светска двойка. Каква е истината?
- Ами пишат, какво да ги правя... С Вики сме приятели, цялата група ми е симпатична, харесва ми и музиката, която правят. С Вики сме приятели покрай Диана Алексиева, нормални отношения, нищо повече.

- Затворена ли е напълно вратичката към Луиза Григорова?
- Приятели сме, но ако ме питаш дали пак бих се събрал с нея, отговорът ми е „по-скоро не“.

С брат си Захари Бахаров

С Ивайло Драгиев, Радина Кърджилова и Ованес Торосян във филма „Тилт“

Явор Бахаров с визията си в "Под прикритие"