20184 | 20 окт. 2014 | 07:30

Интервю на Деница БОЯДЖИЕВА за финансовите предизвикателства

Муравей Радев е роден на 6 май 1947 г. в София. Завършва ВИНС-Варна, специалност „Икономика на промишлеността“. До 1989 г. работи като счетоводител. От 1990 г. става член на СДС. Избран е за народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото народно събрание. В правителството на Иван Костов е министър на финансите (1997-2001). През 2004-та е сред основателите на ДСБ, но не е включен в ръководството на партията и в листите за парламентарните избори през 2005 г.

- Г-н Радев, преговорите с реформаторите зациклиха, какви са вариантите оттук нататък за съставяне на правителство? Коя би била най-успешната формула?

- България има нужда от работещ парламент и силно правителство, при това веднага. Никой не поставя под съмнение тази необходимост. За съжаление този многолик парламент едва ли ще има капацитет за това. Ясно е, че управляващо мнозинство ще се състави много трудно и ако се случи, вероятно ще бъде продукт на сериозни компромиси. Колкото повече политически сили участват в него, толкова повече компромиси, толкова по-слабо правителство - тоест по-малко или дори никакви реформи и поредни разочарования. Следвани от задълбочаваща се бедност. За жалост не съм оптимист, че ще бъде намерена успешна формула за стабилно управление, колкото и необходимо да е това.

- Не мислите ли, че в тази извънредна ситуация лидерите ще проявят политическа зрялост и ще си стиснат ръцете въпреки различията?

- Дори някои от тях да проявят такава зрялост, няма да е достатъчно за формиране на силно мнозинство в парламента. Вероятно и те съзнават, че България е на ръба на пропастта и ако не иска да полети в нея, рязко трябва да смени посоката. Трябва да се променят безвремието, кухите фрази и управлението, плъзгащо се по пътя на най-малкото съпротивление. На тяхно място трябва да дойдат бързи и мащабни структурни реформи, които са непопулярни, тежки, болезнени и имат висока политическа цена. Лидерите на бъдещото управляващо мнозинство трябва да са наясно, че ако наистина искат да спасят България, трябва да са готови да погубят себе си - в политически смисъл. Не съм сигурен, че те са готови на това.

- Какви мерки трябва да се предприемат в спешен порядък след конструирането на редовно правителство?

- Да не дава Господ да се наложи служебното правителство да работи дълго време в режим на оставка. Такъв вариант е много възможен, ако политическите преговори окончателно зациклят. Тогава то ще трябва да действа като редовно и да реши най-важните и неотложни проблеми при наличието на вече действащ парламент. Това са „аферата“ КТБ, актуализацията на тазгодишния бюджет, подготовката и внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2015 г. Да се надяваме, че все пак ще има своевременно избрано ново правителство, което ще свърши тези неща. Още повече че в новия бюджет трябва да се заложат неотложните реформи, за които споменахме и които са несвойствена работа за служебен кабинет.

- А в средносрочен план?

- В средносрочен план трябва да се решат три основни проблема - реформа в бюджетния сектор (здравеопазване, образование, социална дейност, публична администрация), реформа в съдебната система и в енергетиката. За всяка от тях трябва да се приеме ясна и конкретна стратегия, да се разпишат стъпките и сроковете за изпълнение и да се остойности цената. Все важни и неотложни неща, които може да свърши само едно стабилно парламентарно мнозинство и силно правителство.

- Кои са най-наболелите проблеми в областта на публичните финанси?

- В тази област най-болни са дълбоко нереформираните бюджетни системи. Те поглъщат все по-голям обществен ресурс и дават все по-лош резултат на изхода. Типичен пример е здравеопазването. Да си припомним сагите със здравната каса. В останалите бюджетни системи положението е същото. Всяка година парите не стигат, дават се още и пак не стигат... Те потъват, защото нереформираната система е като пясък - водата минава през него, а той изсъхва бързо след това. Много пъти съм казвал, досадно ми става да повтарям, че българската икономика не е в състояние да генерира толкова голям ресурс, че да издържа тези неприлично затлъстели бюджетни системи. И, че ако управляващите не желаят да ги реформират заради високата политическа цена, те могат да ги поддържат в сегашния им вид само с допълнителен ресурс - нови заеми и по-висок дефицит.

- Необходима ли е актуализация на бюджета?

- За съжаление е неизбежна. Настоящият бюджет вече е непригоден. Управляващото мнозинство от коалицията 2 + 1 в печално известния 42-ри български парламент прие тазгодишния бюджет с тотално сбъркана макрорамка, изкуствено завишени приходи, раздути разходи и илюзорни буфери. В средата на годината той се издъни и необходимостта от ремонт стана съвсем очевидна. Мнозинството обаче бламира собственото си правителство, като отхвърли предложената от него актуализация. Нещо повече, на изпроводяк то натовари държавата с нов дефицит от 1,5 млрд. лв. на принципа „след нас и потоп“. Един милиард от нереално планирани приходи и половин милиард нови разходи, заложени със законови промени в последните парламентарни дни, 225 млн. лв. за здравната каса, 170 млн. лв. за увеличение на заплатите в МВР, 100 млн. лв. за социални нужди, за земеделските производители, за бедствия и аварии и т.н. Като прибавим този дефицит от 1,5 млрд лв. към недостига по действащия закон за бюджета, който също е 1,5 млрд. лв., общата дупка става 3 млрд. лв., или 3,6 % от брутния вътрешен продукт.

- Как оценявате варианта за ревизия, който предложи служебното правителство?

- Според мен има и добри, и слаби страни. Положителни са корекциите на основни макроикономически величини, например на икономическия растеж, размера на БВП, инфлацията. Предлага се реална макрорамка, а това е фундаментът, на който се гради всеки бюджет. Добър е и опитът да се пресрещнат и неутрализират два новопоявили се риска - заплахата за стабилността на банковата система и проблемът със забавените плащания по спрените европрограми.

- А слабостите?

- Почти нищожното свиване на бюджетните разходи (само 130 млн. лв. от публичната инвестиционна програма), огромният бюджетен дефицит от 4% и рязкото нарастване на държавния дълг (повече от 50% спрямо м.г. и близо 30% от БВП). Разбира се, новите парламент и правителство може да се опитат да преодолеят тези слабости. Мисля обаче, че не биха могли да свият недостига под 3,5% от БВП. А това означава наказателна процедура по свръхдефицит от Европейската комисия, защото е надвишена границата от 3%. Това е лошо за инвестиционния климат, но е добре за България, колкото и парадоксално да прозвучи. Ще се появи натиск, принуда за извършване на необходимите реформи, които управляващите по правило избягват, казахме вече защо. Наказателната процедура се изразява в установяване на причините за свръхдефицита, а това основно са нереформираните бюджетни системи, предписване на оздравителни мерки, т.е. реформи и поставяне на срокове за изпълнение. Все неща от които отдавна се нуждаем.

- Какъв да бъде новият бюджет за следващата година?

- Бюджет на реформите. Ако не е такъв и отново закрепи статуквото, нищо добро не очаква както управляващите, така и хората. Дано политиците го проумеят.

- Днес излиза окончателната оценка на одиторите за състоянието на КТБ и разплитането на този казус би следвало да започне най-сетне. Какво е най-доброто решение и за вложителите, и за държавата, според вас?

- Най-доброто решение за всички е банката да се стабилизира и да продължи дейността си. Когато стане ясен размерът на капиталовата дупка, ако има такава, трябва да се вземат адекватни решения за по-нататъшната съдба на трезора. Ако тази дупка се окаже далеч под витаещите в публичното пространство милиарди левове, а аз мисля, че ще бъде няколкостотин милиона, въпросът може да бъде решен много бързо и евтино. Твърдя обаче, че това е възможно само след отстраняването на Цветан Василев като мажоритарен собственик на КТБ. Присъствието му е непреодолима пречка пред спасяването на банката. Дори Цветан Василев да покрие установената дупка, той ще реши само капиталовия Ӝ проблем. В деня на отваряне на банката той ще се сблъска с огромния ликвиден проблем (невъзможност да посрещне текущите разплащания), породен от тоталното недоверие към самата му личност. Това недоверие е пренесено и върху КТБ.

- Възможно ли е то да доведе до фалит на банката?

- Всички вложители и клиенти ще побързат да си преместят парите от проблемната банка, пред офисите Ӝ ще се извият опашки, паниката ще обхване хората и банката ще фалира за броени часове. Затова първият задължителен ход е отстраняването на Василев от банката чрез обезсилване на акциите му. Следва заместването му с друг акционер, който може да реши едновременно и двата проблема - и капиталовия, и ликвидния. Най-добре би се справила една мощна, стабилна банкова институция с безупречно име. Такава обаче не би се ангажирала с КТБ поради лошата Ӝ слава и олигархичния модел, който тя олицетворява.

- Остава държавата като единствен възможен спасител...

- Да, тя може да придобие 51% от акциите на новия капитал, обявен от БНБ, който покрива установената дупка и изискванията за капиталова адекватност. След това отваря банката и застава с цялата си финансова и административна мощ зад нея. Доверието на хората ще се възстанови, паника няма да има и банката ще заработи нормално. След като държавата я стабилизира и премахне установените лоши практики, тя може да продаде акциите си на сериозен инвеститор и да спечели от това.