26222 | 21 окт. 2014 | 13:10

Интервю на Горан БЛАГОЕВ за ислямския екстремизъм и заплахите за мира

Проф. Владимир Чуков е роден през 1960 г. в Атина. Той е сред водещите наши експерти по Арабския свят. Завършил е френски лицей в Тунис и Дамаския университет. Преподава в няколко български университета. Има стотици публикации у нас и в чужбина. Автор е на осем книги, сред които „Ислямският фундаментализъм“ (2005 г.) и „Ал Кайда - с перо и сабя“ (2007 г.). През последната година е гост на семинари в Саудитска Арабия, Великобритания и Румъния по проблемите на Близкия изток и мюсюлманските малцинства.

"Не виждам и най-малкия белег за намерение от страна на Запада да предприема сухопътна операция срещу ИДИЛ"

- Мнозина анализатори предвиждаха, че провъзгласеният през юни т.г. халифат от радикалната „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) няма да просъществува дълго. Месеци по-късно виждаме, че това не само не се случва, но ИДИЛ става все по-силен фактор, застрашаващ световния мир. Къде сбъркаха прогнозите, проф. Чуков?
- Най-напред беше подценена невероятната конфесионална (племенна) омраза. Битката на крайноекстремистки настроените сунитски сили в региона срещу шиитите. И се опасявам, че тази омраза е непреодолима. ИДИЛ провежда пълен геноцид на шиитите и предлага демографски преврат - сунити от Сирия и от Пакистан да бъдат заселени в Саудитска Арабия, за да може да надделеят над онова много силно шиитско малцинство. Екстремистите се оказаха много гъвкави и за съжаление имат държавнически виждания. Документ, който неотдавна бе заловен от иранските служби, разкрива геополитическо виждане на лидерите на ИДИЛ.

- Какво е то?
- Това, което силно изумява, е намерението на ИДИЛ да купува острови от Йемен и от Коморския съюз (островна държава между Мадагаскар и Африка, изповядваща ислям - б.р.), за да разшири територията си и да прави военни бази там. Те нямат намерение да се отказват и очевидно искат да направят една световна сунитска империя.

- Излиза, че картата с териториалните претенции на ИДИЛ за „халифат“ до Виена съвсем не е безобидна приумица?
- Претенциите са очевидни. Наличните материали показват подобни шизофренни аспирации. За съжаление тези хора си вярват и са безмилостни.

- И все пак това не обяснява защо ИДИЛ има толкова военни успехи досега?
- Военните лидери на това формирование имат невероятно солиден боен опит - това са полковниците и генералите на Саддам Хюсеин, които са участвали в множеството му военни авантюри. Вижте когото и да е от лидерите на ИДИЛ - излиза офицер от бившата иракска армия.

Ами идеологът им Хилми Хишам - този, който създава догматичния бекграунд защо трябва да бъдат клани враговете. Това няма нищо общо с исляма, но той е много силно нахъсан още от полицейския си период: първо защитава бакалавърска степен в полицейската академия на Кайро, после магистратура по ислямско наказателно право - абсолютен специалист по колене и бесене. Той взема разни пророчески хадиси (устно предание за пророка Мохамед - б.р.) и текстове от Корана: „Там, където видите неверник, прекършете му врата.“ Само че има други текстове, които казват, че по отошение на последователите на писанието (юдеи и християни - б.р.) не трябва да се прилага. Т.е. чете Корана, както дяволът чете Евангелието.

- Демонстративното обезглавяване, практикувано от ИДИЛ, не е ли резултат и от културната даденост в исляма, че единствено там съществува каноничното изискване за жертвоприношение на животни - главите на пленниците се режат точно така, както се колят курбани?
- Това е смесица от ислям и предислям, следваща най-жестоките, най-първичните правила - всички под ножа, които не са съгласни с нас. Затова в ислямския свят наричат последователите на ИДИЛ „таквирим“, неверници. Термин, даван на човек, който не практикува исляма в дълбочина.

Ортодоксалното сунитско направление отхвърля ИДИЛ като немюсюлмани. В големия догматичен спор между улемите (онези, които познават в дълбочина традициите на исляма - б.р.), отстояващи тази теза, и идеолозите на ИДИЛ се намеси и Юсеф Кардауи, духовният лидер на „Мюсюлманските братя“. Той категорично отрича възможността да има халифат и обвинява лидера му Абу Бакр ал-Багдади, че е ренегат, който е напуснал ислямската общност. Голяма част от привържениците на ИДИЛ нямат никакво отношение към религията, включително и мнозинството от европейските джихадисти, които постъпват в неговите части. Те са напомпани с омраза към Запада и се стремят да унищожат „неверниците“.

"Изненада ме предложението за наш посланик в Катар"

- В интернет шестват фотоси на мюсюлмани от пазарджишкия квартал „Изток“, които са се снимали със знамето на т.нар. халифат. България застрахована ли е от опасността нейни граждани, изповядващи исляма, да симпатизират на ИДИЛ?
- Не е само Пазарджик. Прокрадна се информация за акция на ДАНС в шуменското ислямско училище, където били засечени компютри, наблюдавали материали на ИДИЛ в интернет. Официално съобщение нямаше, но в България нищо не остава скрито-покрито. Очевидно е, че има съмнения и предразположение за симпатии към ИДИЛ. В армията й има косовари колкото щете, граждани от Сърбия и Македония, вероятно с албански произход. Няма как ние да си затваряме очите и да кажем, че тази зараза няма да се прехвърли и в нашия двор. Няма държава в Европа, на която да е гарантирано такова спокойствие. Някои колеги много прибързано казаха, че ИДИЛ е пуснала пипала в България. Смятам, че с подобно твърдение трябва да се ангажират официалните институции. Иначе плашим хората.

- Все пак не е ли твърде обезпокоителен фактът, че ИДИЛ вече воюва през една държава от нас - на турско-сирийската граница, а самата Турция сякаш играе двойна роля?
- Неотдавна имаше директни обвинения от страна на турската опозиция, основаващи се на документи, че МИД, турското разузнаване, изпраща на ИДИЛ специална военна техника. Поименно бяха посочени и командири на ИДИЛ, които се лекуват в турска болница. Това са неща, които не може да бъдат опровергани, тъй като са документирани.

- Ще рече, че ИДИЛ не смята Турция за противник?
- Появи се един много интересен детайл. Преди дни излезе първият брой на вестника, който ще се разпространява на територията на ИДИЛ в Ирак. Нарича се „Дабик“ - препратка към историческата битка при Мердж Дабик от 1516 г., когато султан Селим I побеждава войските на мамелюкския султан Кансу Гури и тази победа отваря пътя на османските войски да завоюват Сирия и Египет, както и светините Мека и Медина.

- След тази битка османските султани приемат и халифската титла...
- Да. Сега ислямистите си представят, че трябва да повторят тази битка. Освен това те заявиха, че вече не са актуални границите от времето на Първата световна война по споразумението Сайс-Пико от 1916 г., чрез което се поделят близкоизточните владения на Османската империя. ИДИЛ отрича тези граници между Сирия и Ирак и ги премахва. Същото заяви наскоро и Реджеп Ердоган при откриване на учебната година в университета „Мармара“: границите, които са наследство от Сайс-Пико, са отживелица, те са част от колониализма и ние трябва да се борим срещу тях. Какво повече от това сходство на интересите между два основни фактора в Близкия изток?! За съжаление едните са сунитски екстремисти, които се опитват да се настанят трайно в териториите на юг от Турция. Другите са лидерите на самата Турция. Този паралел за мен е изумителен.

- Излиза, че Ердоган играе двойна игра със Запада?
- Турция гледа собствения си интерес. Същата подкрепа, която оказва на ИДИЛ, оказва и на кюрдите на Барзани, за да воюват срещу ИДИЛ. Това е идеята на Турция - когато единият стане по-силен, подкрепя другия. На принципа „разделяй и владей“ и в крайна сметка двете сили да се унищожат взаимно.

- Но Турция е член на НАТО.
- Анкара ясно каза на пакта: ние имаме своите национални интереси и вие трябва да се съобразявате с тях, ако искате - действайте. Само че не виждам и най-малкия белег за намерение от страна на Запада да предприема сухопътна операция срещу ИДИЛ, защото се видя, че само с въздушни удари нищо не може да се постигне. САЩ са разделени на два лагера - Обама и военните, които твърдо не искат сухопътна операция, и Държавния департамент, който е склонен да преразгледа позицията си. Очевидно има разнобой. Това, което ме учудва, е признанието, че не биха могли да подготвят настъпление срещу Мосул по-рано от една година.

- Т.е. ИДИЛ има живот поне още една година?
- Най-вероятно. Още повече че официалната власт в Ирак е силно дестабилизирана. Сега се води важната битка за Рамади (на 380 км западно от иракската столица - б.р.) и военните специалисти казват, че ако той бъде превзет от ИДИЛ, пътят им към Багдад и към Наджаф, светинята на шиитите, е отворен.

- А защо сирийската армия на Башар Асад почти не воюва с ИДИЛ?
- Башар Асад се опита да приложи подхода на Кадафи - да си създаде ислямистка опозиция, която да ужаси света и в крайна сметка той да остане безспорната властова алтернатива за държавата. Двете армии наистина рядко се бият, но е показателно, че ИДИЛ наскоро превзе една позиция на армията на Асад само защото са установили, че там има руски команден пункт, който помага на официалния сирийски режим.

"Частите на „халифата“ може да стигнат и до подстъпите на Русия"

- Да не би силното чеченско присъствие в ИДИЛ да е инициатор?
- Чеченският контингент в ИДИЛ е ужасен. Не е изключено частите на „халифата“ да стигнат и до подстъпите на Русия. Войната в Кавказ всъщност е замразена. Тя не е приключила.

- Българската държава има ли адекватна експертна оценка на процесите, които се развиват в Близкия изток? Подготвени ли сме за всички варианти?
- Страх ме е, че не мога да дам категоричен положителен отговор. За да не бъдем толкова скептични, да кажем, че ние също се намираме в преход - все още има служебно правителство, което няма пълни правомощия. Макар че то започна да предлага посланици в такива чувствителни държави като Катар например?

- Какво имате предвид?
- Изненада ме предложението за посланик в Катар да бъде изпратен Метин Казак. В тази страна в момента има не само бизнес. Там има много политика и много сигурност. Катар е държава с регионални, дори надрегионални претенции. Не знам доколко бъдещият ни посланик притежава тази експертиза, без да отричам възможността той да я е натрупал. В тази част на света България трябва да бъде по-активна и да поставя акцент на многопластовата експертиза.