40774 | 23 окт. 2014 | 07:41

Не можех да обясня на сина си защо съм „червен боклук“

На 24 октомври Илияна Йотова ще чества юбилей. Навършва 50 години. Тя е евродепутат вече 3-ти мандат. Завършила е българска и френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е в Националното училище по администрация, Франция, и в Центъра по европейски науки в Страсбург. Работила е като репортер, редактор, водещ и директор на дирекция „Новини и актуални предавания“ в БНТ (1990-1997 г.), а след това до 2005 г. бе шеф на пресцентъра на БСП. 

- Г-жо Йотова, в навечерието на рождения ви ден пак ще говорим за политика. БСП за втори път е на колене. Намирате ли разлики между двете големи загуби на партията - тази след управлението на Виденов и тази след провала на кабинета „Орешарски“?
- Разликата е, че през 1997 г. загубихме изборите, но имаше огромни съпротивителни сили вътре в БСП - да оцелеем, да спасим партията си, да докажем, че можем. Натискът, обидите, репресиите на Костов ни караха да забравим огорченията помежду си и да бъдем заедно и силни. Затова успяхме - първият пробив дойде на местните избори 1999 г. По ирония и днес сме в голяма криза точно в навечерието на местните избори догодина. От това как ще се представим ще зависи и бъдещето на БСП. Ще ни бъде още по-трудно - но ще успеем.

Илияна Йотова с Иван Гранитски и Симеон Василев отбелязват 35 години „Новини и актуални предавания“ в БНТ.

- Защо в България немският модел на управление се оказва неприложим?
- Дори и да се направи коалиция между леви и десни както в Германия, тя винаги ще има своя български отпечатък. Защото нито ГЕРБ са германските християндемократи, нито ние - техните социалдемократи. А и успехът на едно правителство е свързан с отчитането на особеностите на българския политически живот и нагласите на българските граждани. Не можем да бъдем част от полицейщината на Цветанов, нито от човекофобията на Дянков. Липсата на тези имена в новата власт не означава, че е изтрит този модел на управление. Никой досега не е дал гаранции за това.

- И все пак не може ли да направите компромиси в името на стабилността на страната?
- Можем. Добре е да не е на този етап. Има достатъчно десни партии в НС, които могат да направят правителство. Нека покажат какво могат. Убедена съм, че този проект няма да издържи дълго, макар че съм сигурна в едно, познавайки своите колеги народни представители. Те ще ходят на работа, ще участват в законотворчеството, ще гласуват за добрите закони. През това време ще проведем сериозния разговор вътре в БСП, с хората, които ни подкрепиха само преди една година, ще работим за нови съюзници. Участието във властта трябва да е добре премислено. След изборите през 2013 г. решението за експертен кабинет и съвместно участие с ДПС бе взето за няколко минути.

1996 г. Интервю с Юнал Лютфи

- Говорите за нощта на изборите?
- Да, за нощта на изборите, когато стана ясна невъзможната конфигурация в НС с равния брой депутати. Няколко човека поставихме алтернативата - нови избори. Надделя желанието час по-скоро да се извади ГЕРБ от властта. Това бе и желанието на мнозинството от гласувалите български граждани. Не зная кое щеше да бъде по-добре. В едно обаче съм убедена - формулата на експертен кабинет, подкрепян от две партии, чиито гласове не стигат за мнозинство, е неработеща за България.

- Какви интереси надделяха за създаването на коалицията - политически, корпоративни или някакви други?
- Надделя желанието за промяна на всяка цена. Не забравяйте, че Борисов си тръгна от властта, защото в противен случай хората щяха да го свалят. Тази огромна енергия и доверие можеше да осигури силно и стабилно управление. Не се получи.

- Защо Виденов, който стана жертва на пуч, бе сатанизиран, а на Сергей Станишев никой не му потърси никаква отговорност?
- Всеки от нас живее в своето време и трябва да се научим да се разбираме максимално помежду си. Какво ни носи демонизацията на една или друга личност? Сигурно моментно удовлетворение от ниската страст на омразата и след това - празнота, нищо. По-добре е да надживяваш грешките, за да вървиш напред...

- С днешна дата не съжалявате ли, че излязохте от журналистиката, за да се отдадете на политиката?
- „Не, за нищо не съжалявам...!“ - така пееше Едит Пиаф. Така ви отговарям и аз. Напротив, ако днес трябваше отново да изживея всички тези години, не бих променила нито минута. Само с изключение на загубата на много близки хора. Що се отнася до журналистиката - няма бивши журналисти. И днес се хващам понякога, че мисля повече като журналист, отколкото като политик. Това е моята професия, моето призвание.
Имах огромен шанс в живота - да започна кариерата си в БНТ. Работила съм с едни от най-знаковите имена, с легендите. Репортерските години ме научиха на най-важното - изкуството да разговаряш с всякакви хора. Научих се да разбирам тези, които говорят, и тези, на които говорят. Много ми помага в политиката.

- В „По света и у нас“ на 4 февруари 1997 г. бе последната ви емисия като водеща. Бихте ли вдигнали малко завесата за това, което се случваше в тези драматични дни, когато трябваше да бъде върнат мандатът?
- Сложни времена. БНТ стачкуваше. Всяка вечер на син бланк излизаше песента на „Бийтълс“ Let it be... Ние, водещите на новините, бяхме показвани в далечен план, почти незабележими. Новината за върнатия мандат дойде минути преди 20 ч. и ми бе донесена на ръка от дежурния редактор. Знаех, че ме чакат милиони зрители. Събрах всичките си сили и воля и до днес си спомням пресъхналото гърло. Справих се, не ми пролича. Дали имаше политически натиск по време на януарските събития? Да, имаше, и то не от една посока. Всеки искаше да има БНТ на своя страна. Но това не бе най-страшното. По-лошото бе реакцията на някои от моите колеги. Смениха боята за няколко дни. Така както преди стояха часове наред, за да чакат интервю от Виденов, бореха се със зъби и нокти да вкарат министрите му в предаванията си, приемаха като лична драма, ако не отразяват Министерския съвет, в края на януари вече говореха: „Вие, комунистите...“ Това е част от битката за оцеляване, но и време за истинските хора. Сред моите колеги имаше хора, които не обичат БСП, не са леви, но защитаваха професионалната си чест. Затова и днес са добре дошли във всяка една телевизия... Другите, те просто изтекоха.

- Кой ви покани в БСП?
- Покани ме Николай Добрев. След това и Георги Първанов, след като мандатът беше върнат и предстояха предсрочни избори през април 1997 г.
Започнах в БНТ като стажант, след конкурс през 1990 г. След това ми предложиха и постоянно място в редакцията на новините. Политическите страсти бяха много силни, особено анти-БСП. Но попаднах на истински професионалисти. Нямаха илюзии от кои съм, но никога не са ми оказвали натиск.

Краят на 1997 г. Йотова току-що е оглавила пресцентъра на БСП, а Първанов е станал лидер на левицата.

- Не се ли промени ситуацията, като дойде на власт БСП?
- За съжаление не мога да кажа, че нещата бяха много по-добре, когато БСП дойде на власт. Чести смени в БНТ, неподходящи хора. Бяхме свикнали да работим с една от легендите - Хачо Бояджиев, който бе способен да те накара само за 10 минути да се почувстваш и просяк, и принц, но направи от нас хора и професионалисти. Няколко човека в БСП правеха като че ли всичко възможно да настроят журналистите срещу цялата партия. Знаех, че не всички приемат това. Няколко пъти в комисията за радио и телевизия Георги Първанов открито се обяви срещу такава политика в националната медия. Но очевидно на този етап възможностите за въздействие са били твърде малки.

- Трудно ли бе решението за прехвърляне на „Позитано“ 20?
- По ирония на съдбата политици от двете крайности предопределиха кариерата ми. Поканата от Николай Добрев и Георги Първанов и... Иван Костов. Първите, защото ми протегнаха ръка, вторият, защото с омразата и реваншизма ми показа, че нямам място повече в БНТ. Даже ми проводиха пратеници, за да ми кажат, че биха ме оставили на работа, за да не кажат хората, че се прави чистка по политически причини. Унизително!
Докато гледах настъплението на новите „активни борци“ за демокрация, Николай Добрев ме извика на разговор. Първата покана бе да вляза в подготвената от него гражданска листа и дори да бъда част от неговата листа 26 - София-област. Показа ми я. Влизаха много интелектуалци, журналисти, общественици. Свиках семейния съвет, търсех подкрепата на най-близките ми хора, защото решението никак не бе лесно. А и засягаше не само мен. Никой не си правеше илюзии какво е да отидеш в БСП точно тогава, февруари-март 1997 г. Получих подкрепата от баща ми, който ми каза, че ще е много тежко, но партията има нужда от всички, които я подкрепят. Междувременно гражданската листа не се състоя. Отговорът на Николай Добрев беше кратък: „Другарите не пожелаха!“

- И какво се случи след това?
- Листите бяха наредени. Влязоха много сериозни хора, интересни. Започна кампанията и Добрев и Първанов ми казаха, че имат нужда от човек за медиите. Този един месец на предизборна кампания предопредели моето решение. Огромен ентусиазъм от няколко човека, предизвикателства всеки ден. Аз, Алгафари, Таня Генева, с безрезервната подкрепа и кураж на ръководството на партията. Работехме без пари, без хонорари, но с огромна енергия. Идеите сякаш извираха. Има такива моменти, човек се чувства с космически възможности. Тогава се роди и изключителното послание „Избрах силата на разума!“, послание не само за една изборна кампания, а нещо, което се сля с личността на Добрев и стана негов символ. След изборите Първанов ме попита дали искам да остана на „Позитано“ като ръководител на пресцентъра. Предупреди ме, че няма да е лесно, че ще чуя какво ли не за себе си, че ще има съпротива. Останах. Заредиха се тежки месеци, питах се понякога дали си заслужава. Осем месеца работихме без пукната стотинка, на студено. Идваш на работа, облечен като пашкул, пишеш на машини с ръкавици. Но държахме един на друг и затова никога няма да приема да се говори за хората на „Позитано“ с презрение като „апарат“. Не го заслужават.

- Как излязохте от тази ситуация?
- Толкова години по-късно съм убедена, че успяхме, защото се спасихме от себе си. Имаше огромна опасност да затънем в дрязги, интриги, конфликти, братоубийство. Няма да забравя никога, че в залите с членове и симпатизанти аплодисментите могат да приветстват и да те освиркват, могат да те чакат, но могат да гонят, можеш да бъдеш и герой, и предател. Срещите, разговорите, единението ни извадиха от кризата. Дойде 1999 г. - първият пробив на местните избори. Разбрахме, че сме изплували.

- Кое е най-страшното, което видяхте?
- Отрицанието, унижението. Та Христо Бисеров казваше тогава за нас да се мисли като за мъртви, някои се отричат от приятелството, защото ги е страх или защото си от червените. Провалиха първия конкурс на съпруга ми (б.а. - проф. Андрей Йотов е един от водещите ортопеди в България и завежда клиника във ВМА), защото бил „светило, но не е случил на жена“... И другите - които ме срещаха в коридорите на „Позитано“ и зад мен казваха, че сме съсипали партията. Не в очите. После бяха от най-близкото обкръжение на Първанов като президент. Но човек сам избира с кого ще работи.

- Имали ли сте упреци от най-близките хора?
- Получавам огромна подкрепа от цялото ми семейство. И самочувствието, че мога, че съм на прав път, че ще се справя. Хубаво е да го четеш в очите на близките, няма нужда всеки път да се декларира. Синът ми беше първолак, когато ме питаше: „Какво е червен боклук?“ Чуваше го, докато го водех за ръка на училище. Казвах му, че така говорят само „лошите баби“. Миналата есен пак се чуваше - сега той е вече на 26. Е, какво се е променило за 20 години?!

- Критикуват ли ви вкъщи заради БСП, какво казва съпругът ви?
- Андрей е много земен човек. А и лекарската професия го заставя да гледа по друг начин на човешките страсти. Винаги е подкрепял и гласувал за личности. За себе си отдавна е въвел мажоритарния вот. Недоумява защо БСП се обгражда с неподходящи хора, особено когато е във властта. Казва ми, че трябва да говорим на глас, защото иначе излиза, че всички сме конформисти. Критикува ме жестоко, особено за нищоправенето в здравеопазването. Говорим често за политика. Не сме хора с капаци, можем да оценим хората, независимо дали са от ГЕРБ или от СДС.