8892 | 23 окт. 2014 | 16:10
- След като стана ясно, че в КТБ е имало вид разбойническо банкиране, се оказва, че другите банки трябва да платят сметката. Колко голяма ще е тази сметка?
- Първо, не бих казал „разбойническо банкиране“. Предпочитам да говорим за самонадеяност и лоши банкови практики, докато прокуратурата не каже нещо друго. Нямам опасения за ликвидността във фонда за гарантиране на влоговете, защото има няколко варианта за запълването му. В банковата система има пари, така че това не е притеснително. Оттам нататък е важно какво трябва да се направи, за да не се повтори подобен казус в такъв мащаб.
- И все пак вноските на банките във фонда са се трупали в продължение на 16 години. Сега наличностите ще бъдат занулени.
- Не, няма да се занулят. Разбира се, ще има разход на публични средства. Така или иначе всички ние ще платим под формата на държавна емисия дълг, за да се попълни дефицитът във фонда. Така ще се изплатят защитените депозити. Средствата във фонда са белите пари за черни дни, но те ще влязат в системата обратно, тъй като хората в голямата им част ще ги депозират отново. С тях може пак да се купят държавни ценни книжа и те да се използват за фонда. Тоест паричният оборот ще компенсира „изпразването“. Но пак казвам - важно е как ще предотвратим подобни случаи в бъдеще.
- А какво може да се направи? Оказва се, че в КТБ всичко се е случвало под благия поглед на БНБ.
- Аз не бих генерализирал. Не е само БНБ. В България има много институции, които носят отговорност правилата да се спазват. Говорим за финансово разузнаване, данъчни и ред други ведомства. Основната вина обаче е на хората, които са извършили всичко това. Те не са невинно пострадали. Може някой да е имал такова впечатление при развитието на събитията от лятото насам. Но докладът на одиторите, за чиято репутация не можем да имаме съмнение, не може да се оспорва. Всичко останало са градски легенди и предположения на заинтересовани лица.
- Явно тази банка е имала порочен бизнес модел в продължение на години. Какъв беше генезисът й и как така набъбна като гъба чак до четвъртото място в банковата система?
- Според мен дори зачатието й беше на ръба на порока, но все пак в рамките на закона. Имаше едно ограничение - трябва да се пита БНБ, ако придобиваш повече от 10% от банка. Тогава се яви един консорциум от 12-13 фирми, които купиха дял. Понеже бяха много, не се наложи да питат централната банка. Това беше законно, но все пак манипулативно. Буквата на закона беше спазена, но не и духът му.
- Вярна ли е тезата, че тази банка беше създадена по политически причини, за да обслужва политически кръгове?
- Защо питате мен? Какво общо имам с политиката или някакви кръгове, които може да са имали амбиции?
- Нищо, но банката стана много голяма за сравнително кратко време, а вие познавате добре банковата ни система.
- Не знам. Този въпрос трябва да се изследва.
- От самия одитен доклад става ясно, че огромна част от кредитите са раздадени на 82 фирми, повечето от тях свързани и кухи. Излиза, че един кредит е средно около 50 млн. лв.
- Предполагам, че това е направено така, за да се вместят заемите в капиталовите ограничения. Не може да се дават кредити, по-големи от 25% от капитала на банката. Просто това е най-голямата порция, която в очите на регулатора би изглеждала редовна.
- И все пак - 50 млн. лв. е голяма сума. Колко често в Булбанк подписвате кредити на такава стойност?
- Вижте, имаме и по-големи, и по-малки кредити. Но бизнес моделът на Уникредит Булбанк е съвсем различен, така че не бих правил сравнения.
- Да, но за такава сума трябва да се знаят и кариесите на кредитополучателя.
- Обикновено по такъв кредит се работи дълго, самите договори са много сложни, условията по тях да доста завързани. Много зависи и от кредитополучателя. На българския пазар има компании с многомилиардни баланси и задълженията им са за милиарди, но те са редовно обслужвани. Само си помислете за групи от порядъка на „Кауфланд“ и „Метро“.
- В списъка от 82-те фирми длъжници на КТБ няма такива.
- Може да звучи парадоксално, но фактът, че тези практики са били ограничени в тесен кръг от вероятно свързани фирми, намалява ефекта върху икономиката.
- Това ли е добрата новина?
- Това е позитивният фактор вътре в лошата новина. Тази банка не функционира четвърти месец и не виждаме драматични ефекти върху икономиката. Засега си го обяснявам по този начин - тези кредити и операции са били ограничени в тесен кръг.
- Но от другата страна, тази на депозантите, има големи фирми. Не трябва ли банката да се спасява, за да не рухнат цели бизнеси?
- Дефицитът в банката е 4 милиарда, колкото са предполагаемите загуби. Част от тях ще бъдат компенсирани с продажба на активи при несъстоятелност. Искам да кажа, че загубата ще бъде по-малка някой ден, ако процесът се управлява правилно. Същевременно мащабът на загубата е такъв, че с моето ниво на интелигентност не виждам рационален начин за „спасяване“. Давам пример - в България работят около 2,9 милиона души. Те произвеждат новото богатство на държавата. 4 млрд. дефицит означава да натоварим всеки от тях с около 1400 лева. Неслучайно законът казва - когато капиталът стане отрицателен и няма акционери, които да попълнят дупката и да осигурят ликвидност за нормално функциониране на банката, се минава към несъстоятелност. Тоест тази смърт е предизвестена. Формално не е обявена, но има всички предпоставки за това.
- Имате ли усещането, че БНБ протакаше и като че ли съзнателно не прекратяваше агонията на КТБ?
- Не, това би било вярно, ако имахме просто лошо управляван бизнес, а не такъв с криминални елементи. Мисля, че за да имаме сертифицирани заверени отчети с оценки на капитал, загуби и прочее, се изисква време. КТБ не е някаква подредена къща с наредени папки. Събирането на целия пъзел отне няколко месеца. Подписвайки се върху докладите, одиторите стават материално отговорни за изводите, които са направили. Пак казвам - не говорим за обичайно закъсал бизнес, а за нещо много по-сложно. Ставали са нередни неща.
- Има нещо странно в цялата история. Преди затварянето на КТБ управление „Банков надзор“ не е имало проблем с тази банка. Изведнъж вложители започват масово да теглят депозити. Банката затваря, Цветан Василев се оказва във Виена. Не прилича ли на организиран опит за бягство?
- Най-вероятно някой може да нареди хронологично тези събития и да намери причинно-следствената връзка. Аз, чест- но казано, не знам достатъчно, за да коментирам дали е подготвено, или не. Най-вероятно с времето и това ще се изясни.
- Крадеше ли клиенти Цветан Василев?
- Не знам дали крадене е точната дума, но очевидно, идвайки на пазара с амбицията да расте, е предложил условия, които са значително по-добри от останалите. И това по законите на човешкото поведение води до концентрация на значителни средства в тази банка.
- Как да се промени законодателството, за да не бъде възможно някой да хвърля прах в очите на БНБ?
- След всяка криза се пишат промени в законите, които да предотвратят настъпването на точно такава криза. Така е навсякъде по света, така е и тук. Когато през 1997 г. стана белята, написахме закони за такъв тип бели. Както виждате, за толкова много години нищо подобно не се случи. Друго стана. Кризите затова са кризи - никой не ги очаква. Разбира се, че ще има промени в законодателството. Някои от тях ще бъдат, за да се приведат нашите норми в съответствие с европейските. Ще има някакви технически дискусии, може би ще се наложат промени в структурата и правилата на банковия надзор. Най-вероятно Европейският банков орган ще направи проверка на БНБ?
- Проверката притеснителна ли е? Ще се разхвърчи ли мръсно бельо в централната банка?
- Не, не вярвам. Компетенцията и знанието как се правят нещата са концентрирани в БНБ. Това, че някой не си е гледал работата, бил е подведен или нещо друго, не би трябвало да наруши институционалната репутация безвъзвратно. Да, в момента тя е поочукана, но в никакъв случай не може някакъв комитет или външни експерти, които дават съвети на парче, да заместят структурираното и професионално отношение в регулирането на банките. Не забравяйте, че в целия свят банковите регулатори въвеждат нови правила на базата на изводите от кризата, която започна през 2008 г. Това е непрекъснат процес.
Амбицията ни да влезем в Европейския банков съюз с първата стъпка - единния надзорен механизъм, е изключително важна, защото ще даде още един чифт очи, които ще гледат как се надзирават банките в България.
- И ще имаме още един източник на средства, ако го закъсаме.
- Да. А другото нещо е, че България най-после трябва да възприеме като национална цел влизането на страната в еврозоната. Защото досега така сме питали за еврозоната, че да ни кажат „Не“.
- Какво според вас се случи това лято? Подреждането на планетите ли не беше в наша полза, та се издънихме по толкова начини - политически, бюджетно, банково?
- Така стана, защото се натрупа критична маса проблеми. Всеки един от тях сам по себе си е разрешим, но когато дълго време замиташ боклука под килима, накрая там се заселват змии и гущери и става беля.
- Вложителите с гарантирани депозити в КТБ ще имат ли пари за коледни подаръци?
- Хората ще си получат парите със сигурност. Процесът е технически отработен, защото през годините имаше несъстоятелност на една-две банки, които дори не стигнаха до първите страници. Но те пък бяха пилотни проекти, така че механизмът сработи.
Мобилна версия
RSS канали
