21686 | 24 окт. 2014 | 13:28

Хималайският великан е един от най-изкачваните осемхилядници в света

Височина - 8201 м,
покорен за първи път - 1953 г.

Изпънал гордо снага на границата между Китай и Тибет върх Чо Ойю изпълнява важната роля да бъде по-малък брат не на кого да е, а на първенеца в света Еверест (8848). Независимо, че заема шесто място на планетата със своите 8201 м е считан за един от лесните за изкачване гиганти. Тежко обаче на този, който го подцени, защото историята е доказала, че планината разгневи ли се не прощава. Така е и при богинята на тюркоаза – едно от тълкованията на името Чо Ойю, наложило се като най-достоверно заради факта, че повечето украшения в Тибет са изработени именно с този цвят. Според други названието може да означава “божията глава” или “пазител на вярата”.

Заради 30-километровата близост на осемхилядника до Еверест той често е използван за тренировъчни изкачвания от аплпинистите, чиято цел е покрива на света. За да изпробват екипировката си по склоновете на тюркоазената планина два неуспешни опита прави група от англичани и новозеландци през 1951 г. В тази експедиция е и Едмънд Хилари, който две години по-късно става първият човек, стъпил на най-високия връх в света. Експериментът на смелчаците успява само до 6600 м и те пренасочват усилията си към друг гигант, който е в класацията на седемхилядниците.

През 1953 г. Чо Ойю привлича вниманието на една странна и ексцентрична експедиция, в която влизат едва трима души – австрийците Херберт Тихи, Зеп Йохлер и Хелмут Хойсбергер. Идеологът на това начинане Тихи е считан за половин хималаец, защото преди да тръгне в битка с шестия по височина великан прекарва значително време в планината, за да подготви своята дисертация. Липсата на средства принуждава австрийския студент да се впусне в изследователската си дейност... яхнал мотор от Виена до Непал. Заради желанието си да се слее с местните и за да може да влиза в забранените за чужденци будистки храмове той боядисва косата си, налага се да промени и говора си, като се преструва, че заеква. Не по-малко странен е и вторият член на групата проф. Хойсбергер. Ученият се отдава на приключението заради геоложката си страст, а му е отредена и ролята на доктор в експедицията. Единственият алпинист в триото е Йохлер, който преди да пристигне в Хималаите има изкачвания на северните стени на върховете Айгер и Матерхорн в Алпите.

Ексцентрикът Херберт Тихи пътува от Виена за Непал с мотор

Освен, че е малобройна групата има и много малко багаж за стандартите на подобно изкачване – под един тон. В помощ на тримата мъже са седем шерпи, сред които и изключително опитният Пазанг Дава Лама. Щурмът на Чо Ойю въобще не се оказва така романтичен както очакват австрийците. Когато са в лагера си на 7000 м времето се разваля, вятърът става ураганен със скорост от 120 км/ч и отнася палатката им. Температурата спада до -35 градуса и мъжете се втурват надолу да спасяват живота си. 

Едва съвзели се от ледената буря пред тях се изправя нов, макар и по-нежен проблем. Под върха се появява френско-швейцарска експедиция, в състава на която влиза най-добрата алпинстка по онова време Клод Коган. Въпреки че нямала разрешение от местните власти за изкачването на тюркоазения връх младата дама била твърдо решена да стъпи на купола му. Изнервен от това, че може да загуби битката и да се прости с мераците си на първопокорител Тихи се втурва нагоре заедно с Йохлер и един шерп. Те решават, че няма време да чакат Пазанг Дава Лама, който е слязал в едно селце на 4200 м височина, за да вземе хранителни запаси.

Херберт Тихи и Пазанг Дава Лама на върха

Новината за напористата французойка обаче действа като допинг и на Лама, който прави нещо нечувано и за броени часове преодолява денивелация от 2400 м и се озовава при другарите си. Така сплотени от идеята да станат пионери на върха двамата австрийци и непалецът печелят битката на 19 октомври 1953 г. Те влизат в историята не само като най-малобройната експедиция, покорила за първи път осемхилядник, но и с това, че са извършили подвига в есення, следмусонен период.

Клод Коган, дизайнерката, която остава завинаги в прегръдката на Чо Ойю

Съвсем различна е съдбата на французойката Коган. Тя успява да стигне до 7600 м, което за времето си е женски рекорд, но метеорологичните условия не й позволяват да продължи нагоре. Младата чаровница, която освен отличен планинар била и перфектен дизайнер не се отказала от идеята да води битка с богинята на тюркоаза. Коган, известна с това, че изработвала бански костюми за модния диктатор Кристиан Диор, се завръща по склоновете на Чо Ойю през 1959 г. Тя предвожда чисто дамска експедиция, в която влизат британката Доротеа Гравина и белгийката Клодин ван дер Стратен. Този път върхът е още по-жесток към крехката французойка. Тя достига само на 500 м под най-високата му точка, но лавина отнема порива й като остава завинаги в прегръдката на божествената планина. Заедно с нея загива и белгийката Клодин, както и двама шерпи.

Заради факта, че от първите пет експедиции едва петима души успяват да достигнат връхната точка на Чо Ойю, а седмина умират по склоновете му, великанът е считан за един от най-смъртоносните по онова време. Впоследствие славата му на убиец отстъпва място на друга далеч по- приятна и той става известен като вторият най-посещаван осемхилядник след Еверест.

Американец на 16 г. е най-младият покорител

16-годишният Матю Мониц покори два осемхилядника този сезон - Чо Ойю и Макалу

Американският тинейджър Матю Мониц впечатли света на алпинизма, след като на 21 май тази година стъпи на Чо Ойю и така стана най-младият покорител на върха. 16-годишният смелчага си поставя амбициозната цел да изкачи още два осемхилядника Еверест (8848) и Лхоце (8516) в този сезон, но заради лавината която уби 18 шерпи под първенеца на света се налага промяна в плановете му. Така възпитаникът на Боулдър Хай Скул в Колорадо се задоволи с достигане до най-високата точка на Макалу (8463).

По време на експедициите си той неизменно е придружен от своя преносим компютър, с помощта на който успява успя да завърши успешно и учебната година.

Матю има страст към планините от най-ранна детска възраст. Когато е на 9 години стига до базовия лагер под Еверст на височина 5364 м. Едва навършил 10 стъпва на Елбрус (5621), а същия сезон се качва и на Килиманджаро (5895) със своята сестра-близнак Кайли.

През 2011-а е избран за авантюрист на годината от списание “Нешънъл Джиографик” заради изключително постижение, в което е придружен от баща си Майкъл. Двамата успяват да покорят 50-те най-високи точки в 50-те щата на Америка само за 43 дни.

Първият осемхилядник допуснал българка

Борислав и Йорданка Димитрови

Чо Ойю е исторически връх за българския алпинизъм. Преди 23 години той допуска до най-високата си точка Йорданка Димитрова, която става първата родна дама, стъпила на осемхилядник. Заедно с нея е Борислав Димитров, като двамата са част от международна експедиция, в която влизат и руски спортисти.

За да стигнат до Хималаите двамата нашенци преодоляват огромен брой препятствия, сред които и финансови. През 1991 г. Йорданка и Борислав се налага да търсят средства от множество фирми, като едва няколко се съгласяват да отпуснат пари за рискованото начинание. Именно заради това Данчето разказва, че във финалните метри под върха двамата със спътника й носели само трибагреника, флагчета на компаниите, помогнали на експедицията, фотоапарат и... талисмани подарени от двете й деца – Гергана и Йордан. Сувенирите тя заравя в снега на най-виското място, а по-късно в щурмовия лагер двамата с Борислав започват да кроят планове за следващите 13 осемхилядника, с които ще се сражават. За съжаление Данчето загива три години по-късно в опит да победи третия по височина връх Канчендзьонга (8586).

До края на изминалия сезон на Чо Ойю са се качили още шестима българи, но за едно от изкачванията няма безспорни доказателства. Последен тюркоазената планина покори Богдан Велев в края на септември като част от италианска експедиция.