20480 | 24 окт. 2014 | 15:36
В едно царство, в едно господарство, което впоследствие станало република, но пак продължило да гледа с едно око към монархията, вятърът на промяната се развихрил с такава сила, че направо отнесъл държавната власт. На места обаче - както казват метеоролозите - тоя, дето духа, надминал стойностите, нормални за дадения район. И станала една - мътна и кървава... Щото в някои общини местната власт била бетер природно бедствие. И всеки взел, не само тайно, но и явно, да си мечтае за кмет като мед, та да може покрай едно свястно управление и обикновеният жител да си оближе пръстите според европейските стандарти... Писнало им било на жителите всичките им проблеми от местно естество да се решават силово, даже с грубост. И без капчица човещина в сферата на корупцията. Та по тая причина се надявали на нов морал... Имало ли подходящи хора за такава работа? Абе, както е казал някакъв древен мъдрец: „Хора има - човеци няма...“
Обаче в една община на това царство и господарство, което впоследствие станало република и т. н., живеел човек, за когото разправяли, че на мравката път прави.
- Ей баш такъв нази ни требе за кмет! - спонтанно тропнал един по масата в кръчмата, сиреч в местния парламент.
- Как да ни не требе? Старио щеше да ни изтребе! - поклатил глава друг и добавил: - Добре, че стана депутатин, имунитет му требело...
- Аре си го избереме начиние човеко! Сите знаем, че и на мравката път прави - застъпнически засукал мустак трети. - А и казуват, че е роден с късмет. На смет да го фърлиш, сметта ша изчезне! Звъннали чаши за наздраве - ударила камбанката за край на заседанието. И издигнали кандидатурата на този толкова подходящ човек. И от раз го избрали. Даже нямало балотаж.
Влязъл новият кмет в кабинета си и веднага при него дошла една - ама кръшна, ама енергична...
- Знаеш, че ми викат Мравката... - фръцнала се тя и му смигнала: - Хайде да ми направиш път! Така й викали на нея
- Мара Мравката. Много трудолюбива била. Даже фирма, субсидирана от еврофондовете, имала на свое име и бизнес въртяла. Обаче пък й било нанагорно да изнася готовата си продукция по тесните старовремски улички на общината. И кметът какво? Нали му било присъщо, направил й път. Леле, какъв път! За чудо и приказ. Асфалт. Бяла маркировка. По две платна във всяка посока. И с места за аварийни отбивки - демек паркинги с всичките му там бензиностанции, газостанции и капанчета. Абе, съвсем по европейските стандарти.
Че какво толкова - ще кажете, - път направил... Така е, но за тази цел кметът отчуждил и бутнал всички къщи и плевници, които му се изпречили. И хората от тази община в това царство и господарство се шашнали.
- Леле, какъв път направи тоя на Мравката! Кво ли ще бъде, ако некой ден си дойде от Америка Спиро Слона!?
Мобилна верси
RSS
