- Г-н Глосов, какви са настроенията в строителната гилдия на професионалния й празник Димитровден? Ще има ли наздравици, или проблемите ще вгорчат веселието?
- Надявам се да има радост и усмивки, независимо че годината бе много тежка. По-лоша беше и от предишната. Спирането на парите по европейските програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“ се отрази крайно негативно. През последните 4-5 години браншът разчита основно на обществените поръчки, те формират близо 80% от строителната продукция. В по-голяма част от годината фирмите бяха принудени да работят без финансиране, за своя сметка, един вид станаха кредитори на държавата. Това не е добре, защото се декапитализираха, спряха да плащат на подизпълнители и доставчици, бавеха заплати, увеличи се междуфирмената задлъжнялост.
- Докога може да работите така?
- Повечето фирми почти изчерпаха резервите си. Хубаво е, че от камарата убедихме служебното правителство да бъде направено частично разплащане и то е факт - 244 млн. лв. от бюджета по „Околна среда“ и 90 млн. лв. по „Регионално развитие“. Но проблемът продължава да стои остро.
- Кога може да се очаква размразяване на европрограмите?
- Най-важният сигнал за нас е решението на служебното правителство за плащане на 750 млн. лв. по обществени поръчки за проекти. Остават близо 415 млн. лв. и се надяваме те да стигнат до фирмите до края на годината. В понеделник се свиква новото Народно събрание и нашето послание към политиците е да загърбят теснопартийните си интереси и да сформират правителство, което да работи за бързо отпушване на европрограмите.
- За какво друго ще настоявате пред новата власт?
- Да направят всички необходими промени, така че икономиката действително да тръгне нагоре. Прогнозираният растеж от 1,2% за догодина не е достатъчен, за да подобри реално живота на хората. И трето - новата власт да върне чуждите инвеститори. Те даваха много хляб за нашия бизнес. За съжаление в последните 1-2 години се чувства значителен спад на вложенията. Отлив има при руснаците, които движат строителството по Черноморието.
- Има ли закони, които парламентът би могъл да приеме бързо с цел облекчаване на строително-инвестиционния процес?
- Парламентът едва ли ще се захване веднага с нашите проблеми, все пак предстои приемане на бюджет за 2015 г. С предишното редовно избрано правителство работихме усилено по три проектозакона и една наредба. Основната идея е да се раздели действащият Закон за устройство на територията. В едната част ще остане териториалното устройство, а в другата ще се отделят дейностите по възлагане, проектиране, изпълнение и приемане на строителството. Законопроектите са взаимствани почти изцяло от германското законодателство. Наредбата, която бързо може да бъде приета от Министерския съвет, е за възлагане на строителството към Закона за обществените поръчки. Най-важното в нея са типовите процедури, изискванията към тръжните документи, така че да се избягват „свободните съчинения“, които се правят сега основно в по-малките общини.
- За първите девет месеца на 2014 г. строителните фирми са намалели от 4303 на 4202. На свръхконкуренция ли се дължи това, или бизнесът не вижда перспективи?
- От регистъра на камарата няма отпаднали големи и средни компании. Отписани са малки фирми, повечето от които с един ръководител и шепа работници. Те пострадаха от спрените европари, защото работеха като подизпълнители. Строителна фирма без затруднения няма, оцеляват тези, които имат сили да преминат през бурята.
- 520 строителни фирми са заличени тази година, а са регистрирани 419 нови. Смятате ли, че това са нови предприемачи, или става въпрос за бизнесмени, които са имали фирми с дългове, оставили са ги да фалират и са регистрирали нови, започвайки на чисто?
- Забелязваме тенденция за трупане на дългове и регистрации на нови дружества. Не казвам, че всички 419 нови фирми са в тази група. Заради спрените европари има много компании със сериозни задължения към контрагенти, банка или държава. Собствениците им предпочитат да регистрират нова фирма. В това няма нищо незаконно, случва се във всички сектори на икономиката. Въпросът е, че като си нов, започваш от най-ниското стъпало и не се знае дали старите ти бизнес партньори ще искат отново да работят с теб.
- В камарата отчетохте неотдавна, че предизборно има лек пик в създаването на строителни фирми. На какво се дължи това - на предизборния оптимизъм ли?
- Има го момента на оптимизъм, но бих свързал увеличението с друго - с надеждите, че близостта до някоя политическа сила, която влезе в управлението и има влияние, би помогнала за получаване на строителни поръчки. Затова настояваме за наредбата - с ясно разписани правила за възлагане на обществени поръчки едва ли биха се създавали такива конюнктурни фирми.
- Алармирахте преди дни, че поставянето на КТБ под специален надзор се отрази и на строителния бранш. Как точно?
- Немалко фирми от сектора са потърпевши, защото оперират чрез тази банка и имат сметки там. В КТБ са блокирани и 13 млн. лв. от фонда за нисколихвени заеми, който трябва да подпомага санирането с европари, както и над 400 000 лв. първоначални вноски на собствениците. По принцип това е програма с отличен замисъл, която ще подсигури работа на редица малки фирми и ще осъвремени жилищата на много българи. Но съм донякъде песимист за реализацията. Като че ли бюрокрацията е прекалено голяма и затова досега има само два санирани блока. Ще бъде полезно държавата да направи по-добра разяснителна кампания.
- В петък стана ясно, че ще бъде развален договорът с гръцка компания за участъка на магистрала „Струма“ от Сандански до Кулата? Защо се стигна дотам?
- Камарата има категорично становище, че е крайно време агенция „Пътна инфраструктура“ да има твърди позиции към такива изпълнители. Не може непрекъснато фирми - и то чуждестранни, а не български - да печелят търгове с дъмпингови цени и след това да извиват ръцете на държавата с искания за удължаване на срока и допълнителни средства. И други подобни примери има - Дунав мост 2, магистрала „Люлин“. Такива компании създават опасност обектът да не се изпълни в срок и българските данъкоплатци да платят изграждането му, вместо да се използват европейските пари.
- Проблеми с другите магистрали в строеж има ли?
- При „Марица“ има забавяне, но тя ще стане. Хубаво е, че от близо година настъпиха промени в тръжните процедури и най-ниската цена вече не е основен критерий. Сериозен беше и проблемът със сроковете. Един път не може да се направи за 20 дни. Но строители предлагаха подобни срокове, като в цената си начисляваха санкцията, която държавата ще им наложи за забавянето. За радост вече се предвижда минимален срок. Гаранцията също беше порочен показател. Стигаше се до следния парадокс - изпълнител да дава 90 години гаранционен срок на водопровод, при положение че производителят на тръбата Ӝ дава 50 години живот.
- Като бъдат завършени „Струма“ и Марица“, държавата с кои магистрали трябва да се захване?
- Направи ми добро впечатление изказването на вицепремиера Екатерина Захариева, че се работи за продължаването на магистрала „Хемус“. Проектът е от значение за икономиката на цяла Северна България. А магистрала „Черно море“ ще бъде стимул за туризма.
- За пътя Русе-Свиленград имаше идеи за финансиране от Катар. Случва ли се нещо?
- Няма и метър „катарски асфалт“, нито видяхме стоте милиона за съвместни проекти, които бяха договорени. Иначе с Катар имаме идеи за сътрудничество. Наша строителна фирма изпълнява договори там. Камарата реши да открие представителство в Доха и се надявам това да стане в близко бъдеще.
- Преди 1989 г. българските строители имаха много добри позиции в Близкия изток и Африка. Могат ли отново да си върнат тези пазари?
- За съжаление в чужбина българските фирми почти не могат да участват самостоятелно, защото поръчките са големи. Обикновено се сдружават в консорциуми. Има голям проблем с гаранциите, които се изискват - банкови, а понякога и държавни. Нашите фирми не могат да ги осигурят. Срещахме се с ръководството на Българската банка за развитие. Бяхме започнали разговори и с Българската агенция за експортно застраховане. Но напоследък правителствата се сменят често, шефовете на държавни дружества - също, и това бави намирането на решения. Ако държавата застане зад нас, нещата ще се случат. Бяхме пред подписване на меморандум с Мароко - за участие на български фирми в техни проекти и за признаване на квалификацията на нашите проектанти. В Мароко ще се изграждат нови селища и големи соларни паркове. Но след като правителството „Орешарски“ подаде оставка, споразумението остана на етап „изчакване“. От Алжир също канят наши фирми да участват в строителството на цели селища. Там има мащабна инвестиционна програма в следващите 15 години - за над 300 млрд. долара. Но пак всичко опира до прословутите гаранции. Канят ни и от Азербайджан и отново се сблъскваме със същите проблеми.
- Какви са очакванията ви за 2015 г.?
- Ще бъде тежка. До края на септември трябва да бъдат приключени обектите от програмния период 2007-2014 г. Надеждите са, че започва нов 7-годишен цикъл на Европейския съюз. Но всяка първа година обикновено е мъртва, защото трябва време за подготовка на проектите. И все пак сме оптимисти. Строителство е имало и ще има - дали ще бъде нов сграден фонд, ремонт на съществуващ, или изграждане на инфраструктура.