34347 | 14 ноем. 2012 | 08:17

Моето участие е начинът да дадем пример за поколенията след нас, за да няма предразсъдъци, казва певицата

- Мъчно ли ти е вече за Камелия?

- Ти си първият човек, който ме пита за това. Не, не ми е мъчно. Знам, че тя е добре. Би било много банално да кажа „Много ми е мъчно“, след като 2 месеца бяхме заедно нонстоп. Ние си бяхме малка групичка от двама души, които се поддържахме един друг. И това е нормално. Все пак с нея деля живота си, а това са 24 часа в денонощието. От година и половина все още не сме си омръзнали. За мен това означава, че сме една за друга. Категорично съм си намерила половинката и искам да остареем заедно. Защото знаем кога да си дадем пространство, кога да оставим другия на мира, кога го дразним...

- Ти единствена не успя да се „орезилиш“ в някаква степен. Това, че имаше близък човек до себе си ли ти помогна? Защото затвореното пространство е увеличително стъкло за недостатъците.

- Мисля, че аз повече я дърпах да не действа импулсивно. Повече осъзнавах ситуациите, усещах ги в главата си и нещата, които не ми се струваха правилни, не допусках да стигат до мен. Не толкова умишлено я предпазвах, но доста често й казвах: „Мола те, не коментирай това. Остави всеки да си изживява нещата, да се учи от грешките си.“ Трябва да правиш грешки, за да научиш нещо за себе си.

- Ти какво научи за себе си в Къщата?

- Че трудно правя грешки! (Смее се.) Улегнах доста. Станах по-тиха. По едно време си мислех, че съм станала адски скучна. Отивам, спортувам си, правя си кафе, слушам околните. Не вземам отношение, защото разговорите не са ми интересни. Ако някой иска да ме включи в разговор - с удоволствие. Например със сестрите много си говорехме за неща, които и мен ме интересуват. И дойде един момент, в който се усетих ужасно скучна - мълча през цялото време, усмихвам се... Що не взема да избухна. И в същото време осъзнах, че вече не съм този човек, който има нужда да се показва. А категорично бях такава. Бях много по-ексцентична, експлозивна.

- Излиза, че престоят в Къщата те е променил за добро?

- Разбира се! Само за добро. Открих едно свое ново „аз“.

- Новото „аз“ ли те направи толкова разумна и улегнала? Когато си тръгна, каза на Камелия да не се сърди на останалите, да не води войни. Това някаква форма на предпазване ли е?

- Не, само за да не се настроят срещу нея. Просто няма нужда да казваш нещо, за което после да съжаляваш. По-добре първо да обмислиш. Исках да я предпазя от спонтанността й. Тя е доста експанзивна, а понякога това може да ти изиграе лоша шега. Мнозина  може да го нарекат „наговаряне“. Нека! Няма проблем ако някой каже: „Тя през цялото време шушнеше на Камелия.“ За мен е важно ние да сме наясно какво правим. Защото бяхме пред цяла България.

- Не се ли боиш за нея, че я остави в един змиярник?

- Няма такова нещо! В Къщата в момента са много умерени и всеки за себе си е доста стресиран. Не мисля, че негативността в момента е насочена конкретно към някого. Те броят дните и са отегчени, че нищо не се случва, че са затворени. Доста тегаво им е, че няма с кого да споделят какво им е на душата. Усещаш, че сдържат напора на чувствата. Това изнервя. А ние с Камелия бяхме щастливки. Престоят ни в Къщата беше като прекрасно пътешествие по Нил от Кайро надолу към Карнак и Луксор. Пътувахме си 58 дни.

- От последното ти послание останах с впечатление, че си влязла в Къщата и с по-голяма мисия - да покажеш на консервативния българин, че „различният“ не е лош човек.

- Мисля, че това го направих неумишлено, но съм сигурна, че исках да го покажа. Когато у дома говорехме за участието ми във „ВИП брадър“ и разговорът стана доста буен, майка ми ме попита: „Ти сега революция ли ще правиш?“ И аз се замислих. „Дори и да искам, защо трябва да е проблем?“ Не трябва да е проблем да искаш да покажеш кой си, ако го чувстваш, ако вярваш и стоиш зад това. Не знам дали исках да покажа нещо на консервативния българин, защото не съм сигурна, че е толкова консервативен. На мен никога никой в лицето не ми е казал: „Това, което си ти и което правиш, е много гадно!“

- Но ти си Люси Дяковска, звездата от „Но ейнджълс“, продала 5 млн. копия!

- Няма значение! Ако някой е достатъчно смел и защитава каузата си, да ми го каже в очите. Аз не съм лош човек. Не хапя, нито ще тръгна да плюя някого. И от това, което виждам, особено за възрастните хора сексуалната ми ориентация не е от значение. Ето една баба сега ме спря на улицата и ми подари дюля. (Показва едър жълт плод.) За мен това е моята най-голяма победа. Днес си говорих с майка ми и й казах: „Мамо, видя ли!“ Тя имаше своите страхове. Все пак живее в Плевен, където всички познават семейството ми. Аз съм далеч, в Германия, и реакциите не могат да ме засегнат. Но майка ми започна да възприема по-хладнокръвно нещата, защото всякакви хора я спират по улицата, говорят й хубави неща за мен... Чакай да ти покажа дъщерята на редакторката от „На кафе“ какво ми написа. (Вади от джоба си листче, изписано с неравен детски почерк и чете): „Люси, аз много исках да спечелиш „ВИП брадър 2012“. Но явно българите така са решили. Съжалявам за снощи с теб и Камито (очите на Люси се насълзяват, избърсва с ръкава предателска сълза). Обещавам да гласувам тя да спечели и съм си го записала на ръката си. Много поздрави.“ И това е 9-годишно момиченце, което си е записало на дланта номера, за да гласува за Ками. Прочетох го и на майка ми. Тя едва не се разплака и каза: „Виждаш ли какво направи?! Това е едно дете, което гледа на нещата толкова глобално!“ Моето участие е начинът да дадем пример за поколенията след нас, за да няма предразсъдъци.

- Ти не беше обект на предразсъдъци в Къщата?

- Не.

- Но не се ли чувстваш малко разочарована от „виповете“?

- Тази дума ВИП я ненавиждам почти колкото думата звезда! Това са измислени думи, за да си чешем егото. Както Камелия каза: „Определенията за каквото и да е са измислени, за да те сложат в калъп.“ Нас хората ни познават и са ни събрали с цел някои да се правят на маймуни, други – не, и... каквото стане. Чак в последната седмица осъзнах, че нямам кой знае каква амбиция да ставам „ВИП брадър“ на 2012 г., защото много по-хубави и важни за мен и за живота ми неща ми се случиха в Къщата. Те със сигурност ще променят бъдещето ми, защото промениха семейството ми и виждането ми за живота.

- Че сподели ги!

- Аз вече ги споделих. Майка ми най-сетне ме разбра и ние с Ками бяхме разбрани като двойка. И послужихме за пример. Не е задължително да са хора с еднаква сексуална ориентация. Показахме, че не е страшно да бъдеш смел и да си позволиш стъпка, която може в съзнанието ти да е трудно, но ако я направиш, ще се освободиш от страховете си.

- Кое ти беше по-трудно: да се освободиш от страховете си в Къщата, или да се състезаваш с блъскащи се коли? (Люси през м.г. спечели надпреварата, организирана от Щефан Рааб на „Шалке Арена“ пред 50 000 зрители. Побеждава онзи, чиято кола последна продължава да се движи).

- Аз излязох за 3 дни от Къщата, за да участвам пак. Този път се класирах трета, но развях българското знаме и усещането беше страхотно адреналинно. Но повече адреналин предизвика у мен желанието да се преборя със страховете си. Категорично! Това не е физически адреналин, а засяга мисленето ти, хората около теб, поведението ти, дори бъдещето ти.

- Очевидно преживяването във „ВИП брадър“ е докоснало сърцето ти. Ще напишеш ли песен за това?

- Първото, което ще направя в Плевен, е да отида в студиото на Максим Горанов и да нахвърляме разни неща. Имам много идеи. Светът просто още не ги знае.