Краткият пленум на БСП на 26 октомври мина без разисквания за отношението на партията към бъдещото управление. Дилемите на БСП са сложни,
но засега не личи тя да има силата да ги решава
Гласове за голяма коалиция между ГЕРБ и БСП в името на стабилността звучаха неведнъж напоследък - и покрай протестите, студентските окупации и шествия през 2013 г., и след евровота, и особено в нощта на 5 октомври т.г., и през много от последвалите дни и нощи. Голямата коалиция не стана.
Първата причина беше изтъкната от самия Бойко Борисов. Той посочи, че при резултати като българските голямата коалиция би била малка, от 123 депутати, и по никакъв начин не би гарантирала сигурност и стабилност на мнозинството.
123 съвсем не е
утешително число
в Народно събрание, в което парламентарните групи започнаха да се цепят още преди да са се сформирали. Постоянно чуваме едни и същи мотиви за голяма коалиция. Предлагат да направим както в Германия, където вече за трети път социалдемократи и християндемократи заедно върху обща програма. Предлагат да направим и както в Брюксел, където Европейската комисия (ЕК) поддържа сложен баланс между ПЕС, АЛДЕ и ЕНП и в Европейския парламент получава в много случаи подкрепа и от трите групи.
Контрамотивите също са известни. Българските партии не са германски, а онова, което в очите на германските граждани е конструктивно сътрудничество в тежък момент, в очите на българските е безпринципно договаряне зад гърба на хората. ЕК, от своя страна, среща идеологически разнородна подкрепа, защото се стреми да обединява около проевропейски дневен ред, в противовес на евроскептичните и евронегативните формации. У нас няма парламентарни партии, официално заявили се като антибългарски, следователно няма как коалирането срещу тях да бъде естествен приоритет отвъд партийните различия.
Всъщност точно
германският модел
предлага и лоши поуки
за нас тук. След последната голяма коалиция в Германия социалдемократическата партия катастрофира тежко на изборите и постигна най-ниския си резултат в цялата следхитлерова история на страната. В такива ситуации явно по-малкият партньор е заплашен от обезличаване.
Колкото и детайлно да е разписано едно коалиционно споразумение, колкото и голяма част от програмата на помалката партия да е застъпена вътре, в общественото съзнание остава впечатлението, че управлява Ангела Меркел, а социалдемократите са подгласници, че тя движи държавата, а не те. Едва ли има място за съмнение, че у нас такова впечатление ще създава Бойко Борисов, а за хората БСП - под неговото мъдро ръководство - ще започне да изглежда като пето колело на служебния му автомобил.
Но това, ще кажат, са си теснопартийни интереси, а интересите на хората трябва да стоят на първо място. Несъмнено, само че кои са интересите?
Би следвало да очакваме, че хората са заинтересувани от стабилно управление с ясна визия и кауза за бъдещето на страната. В такъв случай е хубаво правителството да бъде продукт на политика, а не на аритметика, да бъде сбор от разумно съчетани идеи, а не сбор от механично събрани депутатски карти. При ГЕРБ и БСП не се вижда никаква обща кауза, която би оправдала тяхна правителствена женитба. Ясно е, че коалирането изисква компромиси, също така ясно е, че те най-вероятно биха били за сметка на избирателя, очакващ партията, за която е гласувал, да прави нещо друго. Кое от програмата на БСП ще изпълнява Борисов? „Белене“ или прогресивния данък?
Станахме свидетели на дълги консултации между политическите сили. Многократно бе констатирано припокриване в мнозинството програмни приоритети между 6 от тях – ГЕРБ, ДПС, Реформаторски блок, Патриотичен фронт, „България без цензура“, АБВ. Вярно е, че извън съвпаденията партиите декларираха и нежелание да видят този или онзи във властта. Независимо от декларациите открит е въпросът защо тези 6 партии (с общо 190 депутати) не намерят помежду си формула за правителство, а е необходимо ГЕРБ да се съберат именно с БСП, където различията на ниво платформи са най-големи.
Защо им е на ГЕРБ голямата коалиция? Очевидно с голямата коалиция плашиш малките, демонстрираш им
любимата Сталинова
максима
че незаменими хора няма. Анализатори твърдят, че само това бил начинът да извадиш ДПС от властта. Отникъде не следва, че това е начинът.
Дали ще допуснеш ДПС да се навърта около властта, е въпрос на воля, а не на размерите и вида на правителственото мнозинство. Такава воля досега у БСП не се забелязваше, а волята на ГЕРБ така и не отиде по-далеч от събаряне на барбекюто на Доган. Разбира се, голямата коалиция е възможност да прехвърлиш вината за всички минали и текущи проблеми върху БСП, да убедиш обществото, че само заради тях не може да просперира, и накрая да ги отритнеш като вече нежелан партньор. Възможност е също да им разбиеш електората и да повредиш непоправимо политическия им компас. Поне от 2009-а машината на БСП е ориентирана към борба с ГЕРБ като противник, и то противник, който съсипва държавата, смазва хората, ликвидира социалните системи, а не просто опонент. На „Позитано“ помнят колко солено им излезе целувката на Местан. Една прегръдка с Борисов едва ли ще им остави сили дори за бъдещи политически ръкостискания.
И на следващо място, вкарването на БСП в коалиция представлява невероятен шанс за Първанов. Тогава той ще прилича на принципна лява алтернатива, а бившата му партия - на група колаборационисти, впили за последно зъби във властта. Неслучайно АБВ от известно време издига логически странната теза, че те в десноцентристка коалиция не влизат, но БСП трябвало да влезе.
Всичко е много хубаво, възниква обаче питането защо му е на Борисов да доразнебитва докрай БСП. Първо, че тя самата го прави успешно и без чужда помощ. И второ, че след нов стремителен срив на столетницата на Борисов ще му се налага да се оправя сред цяло море от малки партии, в което търсенето на шамандура е безнадеждно. И най-важното – Борисов ще остане без враг, а врагът за него, с който той обяснява неуспехите си, е
като слънцето и въздуха
за всяко живо същество*. Врагът, такъв, какъвто го видяхме на първото заседание на 43-тото народно събрание, му е най-изгоден. Хем втора политическа сила, хем готова за конструктивност, готова да забрави поведението на първата в предишния и по-предишния парламент. Интересно защо социалистите пропуснаха и те да поднесат цветя на Цецка Цачева след почти единодушния й избор за парламентарен шеф.
Проблемът с голямата коалиция за самата БСП, както обикновено, е проблем за властта. На някои фигури в нейното ръководство съвсем не им се разделя с нея и са склонни навярно почти открито да работят за ГЕРБ, стига това да ги държи близо до слънцето на управлението. Несъмнено Миков го отчита. Същевременно всички вече гледат с притеснение към наближаващите идната есен местни избори. Бюджетите на повечето български общини по традиция са толкова продънени, че без помощта на държавата много трудно биха могли да плуват на повърхността. И местните елити добре съзнават, че е много по-добре да бъдеш в добри отношения с централната власт, отколкото да не бъдеш.
Можем да предположим, че ако ГЕРБ е в правителството, а БСП не е, догодина на много места въпросните местни елити ще насочат клиентелата си в подкрепа на кандидатите на ГЕРБ, не непременно от любов към върховния вожд, а от простичка сметка за оцеляване. Това дава основание в БСП да се тревожат от нов разгром, този път в общините. Може би е по-лесно да разбереш
какво иска местната
клиентела
отколкото да направиш онова, което иска националният избирател. Засега страхът, че голямата коалиция ще ти изгони идеалистичния електорат, надделява над страха, че оставането в опозиция ще изгони користолюбивия електорат. Дилемите на БСП са сложни, но нейна сила да ги решава на този етап не личи.
Засега участниците в нереализираната голяма коалиция чакат. Бойко Борисов съвсем видимо чака. Чака другите партии да му кажат какво правителство да направи (и да поемат отговорност за решението), чака следващата година, за да се огледа и да види в какво състояние е парламентът и какво ново правителство може да състави от оставащите парламентарни групи, чака, каквото и да приказва, президентския вот. БСП по стар навик чака противникът да се омаломощи в неумението и скандалите си, тъй да се каже, да се сготви в собствен сос. Голяма коалиция е коалиция между двете най-големи партии. Няма гаранция обаче, че докато чака, БСП все ще бъде една от тях.
---------------
* Перифраза на широко пропагандирано в миналото изречение на комунистическия лидер Георги Димитров - за България дружбата със СССР е като слънцето и въздуха...