38705 | 31 окт. 2014 | 15:19

Интервю на Цвета ДИНКОВА за политическото уравнение и икономическите неволи

Николай Василев е роден на 28 ноември 1969 г. във Варна. Бил е министър в две правителства, като последователно заема позициите на вицепремиер и министър на икономиката (2001-2003), вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005) и министър на държавната администрация (2005-2009). От септември 2009 г. той е управляващ партньор в инвестиционната компания „Експат капитал“. Василев е финансист по образование. Преди да се върне в България, е натрупал богат опит в областта на инвестиционното банкиране и консултиране, като е работил в Будапеща, Токио, Ню Йорк и Лондон.

- Г-н Василев, от гледна точка на икономиста има ли решение политическата задача. Става все по-сложно...

- Има и не знам защо изглежда чак толкова сложно. Учуден съм, че вече четвърта седмица няма яснота около правителството. Виждам два варианта - или политическите партии са доста нерешителни и не знаят точно какво искат, или е режисиран сценарий, според който първо трябва да се случи нещо с КТБ, за да може да се състави управление след това
и с право да се каже: „Не бяхме ние, това е заварено положение.“

- Тоест цялата отговорност да се стовари върху служебното правителство?

- Върху него и предходните, а новата власт да започне начисто. Това е моето усещане. Участвал съм в тежки коалиционни преговори през 2005 г. и знам колко е трудно много
различни партии да направят общо правителство. Но сега партиите, които преговарят за кабинет, нямат такива големи разминавания. НДСВ и БСП да съставят правителство, беше
все едно сега с това да се наемат БСП и Реформаторският блок. Ние имахме много по-големи идеологически различия, отколкото ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт, например. При тях разлики по значими въпроси трябва да търсим с лупа.

- Смятате ли, че партиите се дърпат от властта, за да не носят отговорност в тази сложна ситуация. Не им се влиза в хипотезата „Изгори, за да светиш“.

- Да. И съм леко учуден, защото партиите би трябвало да отиват на избори, защото искат да управляват. Сега е шансът им да го направят. Защо е толкова сложно да се договорят?

- Толкова ли е трагично икономическото положение, че никой не иска да се наеме със задачата да сложи нещата в ред?

- В икономиката нещата не са толкова зле, колкото през 1997 г. На Иван Костов му е било много по-трудно. Който се оплаква сега, да си помисли какво е било тогава. В момента валутата е стабилна, валутните резерви са огромни - около 30 пъти повече, отколкото след 1996 г. България тогава беше финансово катастрофирала държава с огромен дълг - над 100% от БВП. А днес все още имаме втория най-нисък дълг в ЕС. Имаме неприятности, но това не е краят на света. Ако можем да изкараме нещо положително от събитията - колкото е по-тежка ситуацията в началото на мандата, толкова по-лесно е да прокараш трудни реформи и те да бъдат приети нормално. Народът ще бъде търпелив - всеки знае, че има проблеми, и решенията не трябва да се протакат.

- Все пак песимист ли сте, или оптимист за бъдещото управление?

- Когато говоря за политически и икономически процеси, се опитвам да не влагам емоции. Важно е през следващите 10 дни да имаме правителство, което да бъде смело и да назовава нещата с истинските им имена. Бойко Борисов е много опитен политик и разбира тези неща. Да не говорим, че откакто е създал партията, не е губил избори. Той е Христо Стоичков в политиката - няма пропусната дузпа във важни мачове.

- Какви са първите задачи, които новото правителство трябва да реши?

- България се намира в специфичен момент и има драматични задачи, с които властта трябва да се заеме. Без кабинет нищо няма да помръдне. Нека степенуваме проблемите.
На първо място - КТБ. Второ - енергетиката. На трето място е пенсионната реформа, която, освен че е закъсняла с много години, ще предопредели дали България ще е финансово стабилна в следващите 50-100 години. Едва на четвърто място слагам здравеопазването.

- Да ги обсъдим подред. КТБ политически проект ли беше?

- Засега никой няма достатъчно информация за процесите в КТБ. Нямаме представа колко милиарда лева от раздадените кредити могат да се съберат обратно. Не е все едно дали липсва 1 милиард, което от днешна гледна точка ни се струва нищо, или ще се окаже, че кредитите са толкова неправилно раздавани, че никой няма намерение да ги връща и дупката е 4-5 милиарда. Правя уговорката, че няма знак за равенство между счетоводната обезценка, която правят одиторите, и това колко пари в крайна сметка ще се съберат.

- Трябва ли банката да бъде спасявана, както реши бюджетната комисия в парламента?

- Винаги е възможно държавата да налее (или прахоса) 2,5 или 10 милиарда и да „спаси“ една банка, но това не е разумно. Тези пари не идват от въздуха, а са пари на българските данъкоплатци. Нови дългове ще тежат на нацията години напред. Бих искал частните инвеститори да се справят без държавни средства, но това изглежда невъзможно. В момента разумният вариант е да се действа по съществуващия закон - изплащат се само гарантираните депозити, фондът получава подкрепа от държавата, за да ги изплати, осребряват се активите на максимална цена и останалите кредитори получават, каквото остане за тях.

- А можеше ли да се спаси банката? БНБ ли стана причина спасението да е невъзможно?

- Опасенията ми са, че в сценария участват доста повече институции в комплот. Не знаем цялата истина. В такива моменти си спомням мотото на една от любимите ми книги, която се казва „Простата истина“. То е: „Истината рядко е проста и никога чиста.“ Напълно подходящо за случая. 

- Какво ще се промени, ако Иван Искров бъде принуден бързо да подаде оставка?

- Това според мен е един от най-маловажните въпроси. Вероятно става дума за про-пуски в много институции. По-интересно е какво се случва в баланса на банката и кой кога ще вземе мерки милиардите да бъдат събрани. Пет месеца бездействие са идеалният вариант за тези, които са искали да унищожават документи или да прикриват следи. Там е проблемът.

- Мислите ли, че някога ще научим пълната истина за КТБ?

- Не. Банката вероятно ще си остане черната дупка на десетилетието.

- Минаваме към енергетиката. Това ли е втората черна дупка?

- Да, но има решение - обратното на това, което се прави от година и половина. Някои политици се състезаваха в турнира за най-голям популист. И какво стана? Доверието към тях
спадна драстично, а предишният кабинет си отиде безславно. Това е добра поука за политическата класа. Не е вярно, че като си голям популист, намаляваш цената на тока и раздаваш пари на калпак, ще те обичат повече и ще те преизберат. Който не го разбира, пак да пробва - ще бъде изметен. Управление тип „Уго Чавес“ в България не води до нищо добро. Цената на тока трябва да бъде повишена с още 20-30%, за да бъде икономически правилна.

- Да, но ще е социално непоносима.

- Държавата не е благотворителна организация, която раздава ток и други блага на хора, които не са социално слаби. И моята сметка за ток е субсидирана, а аз нямам нужда от това. Правилната политика е токът да струва толкова, колкото струва. Ако държавата иска да помага, да го прави през социалното министерство. Да се дават енергийни помощи на бедните, а не да се продава електричество на икономически нелогична цена. Защото, когато енергийните дружества започнат да фалират и нямаме ток, тогава проблемът ще е много по-голям.

- Не сте ли съгласен, че парите в енергетиката може да се управляват много по-добре и да няма драстични поскъпвания на тока?

- Да, разбира се. Вдигането на цената на тока не е рецептата, а една необходима незабавна стъпка. Другите неща са структурни - първо, държавата не трябва да бъде собственик
на енергийни дружества - за справка почти фалиралата НЕК. Трябва да се приватизира, за да може всичко, за което говорим, да не е проблем на държавата. Световните енергийни компании ще се оправят с тези въпроси. Втората паралелна стъпка е създаването на конкуренция в сектора. 

- Трябва ли и пенсионната система също да бъде „приватизирана“? Имам предвид, че тя все повече се одържавява - голямата част от пенсиите се плащат от данъци, а не от осигурителни вноски.

- От една страна, трябва частните пенсионни фондове да имат по-голяма роля. Все по-голяма част от осигуровките на младите хора трябва да отиват там, а не в НОИ. Съвсем отделна тема е, че фондовете трябва да бъдат по-внимателно регулирани, за да не случи и там това, което става в банковия сектор. Има нужда от по-добър контрол върху инвестициите им.

- Но в закона и сега има ограничения. Казано е в какво могат да влагат парите за втора пенсия.

- Щом го казвам, значи имам нещо предвид, но ще спра дотук. Не е толкова въпросът в какво могат да инвестират, а в какво не трябва - в активи на свързани лица. Що се отнася до солидарната система, там трябва рязка промяна. Ако в Африка има ебола, бързо ли трябва да се действа, или епидемията да продължи 50 години? Колкото по-бързо се реши проблемът, толкова по-добре. Ситуацията в пенсионната система е епидемична. Всяка година става по-зле от предишната. Ако не искаме през 2050 г. пак да се занимаваме с тези проблеми, по-добре да се захващаме с реформите.

- Трябва ли да се увеличава възрастта за пенсиониране?

- Категорично. Колкото повече отлагаме и се поддаваме на популизъм, толкова по-драматичен става проблемът. Какво искат повечето хора - да работят по-малко часове седмично, да не плащат данъци и осигуровки, да се пенсионират по-рано и да получават големи пенсии. Това математически няма как да стане. А истината е, че демографската драма е голяма. Когато младите бягат в Лос Анджелис, останалите тук трябва да работим много повече, по-дълго и да плащаме осигуровки.