32097 | 1 ноем. 2014 | 13:31

В България всичко, което постигаш, е по-сладко

- Теди, как така празнуваш 20 години на сцената? Да не си започнала в детската градина?
- Не е точно така. На 15 г. направих първия си запис, а на 16 спечелих „Хит минус едно“. Беше много интересно, защото още на следващия ден започнаха да се обаждат да ме канят на участия. А аз бях малка, никога не бях пяла на сцена. Хората явно искаха да видят детето на Кацарови, а някои сигурно са очаквали злорадо да се проваля. И аз работя двойно повече, отколкото някой, който не е от музикантска фамилия, защото трябва да съм много сигурна в себе си. Да изпипам всичко. Композиторът Мага ми направи първите песни и нещата се завъртяха много бързо. Въобще не очаквах. Аз мислех, че ще стана художничка.
- Наистина не е много трудно да пропееш при тези родители, но как стана?
- В този период баща ми (Милчо Кацаров - б.а.) беше купил цялата техника за първото в България частно музикално студио, което строеше, и апаратурата беше в детската ми стая. Един ден нямаше кой да тества микрофоните. Той ме извика: „Я, изпей това парче, ти го знаеш.“ Дори не съм разбрала кога ме е записал. Майка ми го чу, започнаха едни ревове: „Какво ще го правим това дете, ами то може да пее“. От една страна, и двамата бяха против, защото знаеха колко ще ми е трудно и как винаги ще ме сравняват с тях, все ще бъда на сито на мерило.
- А какво стана с рисуването?
- Продължих си. Направих три самостоятелни изложби - една в Швеция, една във Финландия и една в София. Много продавах в Скандинавия, защото работя с ярки цветове, а там е тъмно и мрачно и хората си ги купуваха, за да им дават слънчево настроение. Но рисуването не е призванието ми. Въпреки че съм художник по професия, музиката е много по-близо до мен.
- Училище за приложни изкуства ли си завършила?
- Да, а после специализирах моден дизайн, пространствено оформление. Това много ми помага при обложките на албумите. Винаги сама правя оформлението на жилищата ни.
- Новият ти албум се казва „Преродена“ - да не си минала на рап?
- По-скоро е поп с аренби елементи, но е с много по-мелодично звучене и песните са много леки. Ще се възприемат от всякакви слушатели. Това са песните, които винаги съм мечтала да направя. Неслучайно името на албума е „Преродена“, защото с него намирам себе си. Душата ми го искаше.
- На шведите сигурно си им се струвала много екзотична...
- Много! Там работех за две музикални компании - едната в Швеция, другата във Финландия. И имах много добри перспективи, ако реша да остана там завинаги.
- Ти се разведе със съпруга си шведа Макс, но защо не остана?
- Не беше моето място. Толкова бях нещастна там! Дори да имаш работа и перспективи за успех, когато нямаш топлина във взаимоотношенията си... В Швеция изживях самотата в истинския смисъл на думата. Толкова дълбоко самотна се чувствах, че не можах да го преодолея. Там не можеш да звъннеш на приятел да се видите на кафе. Хората нямат чувства. Всеки се е затворил в собствения си свят. За да отидем у родителите на бившия ми мъж, ние се уговаряхме предварително с дни. В България съм винаги заобиколена с хора и това ми дава много сила.
- Може би затова новото ти гадже Димитрис е грък?
- О, там са големите гръцки фамилии. От една и съща порода сме!
- Щастлива ли си?
- Щастлива съм, защото имаше много промени в живота ми, много пъти започвах отначало. Най-после се успокоих! Естествено, трябва да постигнем съгласие с моя приятел къде точно да живеем, защото аз продължавам да държа на България, а той още работи в Катар. Аз пътувам често, той идва тук. Това е най-трудното нещо в момента - да балансирам нещата и да се концентрирам върху проектите си.
- Когато ходиш в Доха, работиш ли, или си почиваш?
- Имах няколко много интересни участия там, пях на няколко шейхове. Те са интересни хора, много консервативни, но при тях на почит са тези, които се занимават с изкуство. На едно от участията ми мъжете бяха в бели роби, жените - в черно, но всички до един минаха да ме поздравят, след като пях. Имат персонално отношение. Публиката е различна, идва и ти благодари. Нищо че ти е ръкопляскала преди това. Изпълнителят там се чувства особено ценен. В Катар не стават да танцуват, но се веселят. За тях танците са в разрез с религията. Сватбите са разделени - жените празнуват в една зала с едни развлечения, пеят им само жени. Мъжете са в друга зала, с други ритуали. Това е цял един различен свят! На първата ми среща с шейха, за когото пях, той ми подари голяма черна перла на златна верижка. Просто за здравей-здрасти!. Моят приятел се пошегува: „Те ако ти подаряват преди всяко участие злато и перли, стой тука!“ Перлите са свещени в Катар, защото преди да открият нефта, там са се прехранвали с вадене на перли. Така се нарича и изкуственият остров, който са построили в Доха. Там се намираше една от сградите на шейха. Но аз искам да пея собствената си музика, а не кавъри. Както художникът предпочита да рисува свои картини, вместо да прерисувам чужди.
- Ти изпя ли им българска музика?
- Пях им своята песен „Само аз и ти“, но и „Хубава си, моя горо“ много им хареса.
- Имаш ли неизпълнена мечта?
- Може би да се занимавам с млади таланти. Имах няколко ученици, които много добре се реализираха.
- Някой от тях участва ли в музикалните реалитита?
- Аз им забранявам, защото смятам, че тези формати са изкривени и съсипват психиката им. Те стават звезди в рамките на една година и после ги забравят. Тежко е, когато достигнеш върха за кратко време и изведнъж паднеш много отвисоко. Засичаме се на различни сцени с участниците в риалити форматите. Изключително депресирани деца! Използвали са ги, намирали са им участия в рамките на една година... Това е прекършване на крила, прекършване на мечти, загубване на идентичността им. Няма платформа за тези млади хора. Това е много грешно. Би било страхотно да има радио, което да пуска само млади таланти. Забелязах една млада група - „Краш“, в конкурса „БНТ лайф“, който водеще Роро. Поканих ги и участват в новия ми аблум.
- Като дете си седяла по коленете на всички естрадни легенди. Те давали ли са ти съвети?
- Не. В нашия бизнес всеки сам се оправя. И аз не смея да дам съвет, защото всичко се променя и ако успееш да запазиш името си през годините, това е успех. Пълно е с изкуствено създадени еднодневки. Менторите си правят пиар на гърба на талантливото дете, а после какво се случва? Искам реално да видя кой на кого помага и след риалити шоуто. Едно време беше значително по-лесно да даваш рамо. От нашето студио са тръгнали много изпълнители. Поканих „Ъпсурт“, когато бяха съвсем деца, и направихме песен заедно. Сантра тръгна с мои плейбеци. Баща ми записа безплатно първия албум на група „Те“ с Любо Киров. Каквото сме могли, сме направили и се надявам повече хора да подават ръка на младите.
- А ако те поканят за ментор в музикално риалити?
- Аз вече бях ментор в „Мюзик айдъл“ във Виетнам. Имаше изключителни таланти! Предоставих им своите плейбеци. На едно от момчетата, което се класира на трето място, му подарих много песни. Много е важно младите да повярват в себе си точно в момента, когато тръгват, за да не ги сломяват трудностите. Постоянно сме във връзка с учениците си. Един от тях помогна на майка ми да снима клип във Виетнам. Навсякъде по света имам приятели, дори поддържам връзка с хората, които ни помагаха на място в риалитито „Африка, звездите сигурно са полудели“. Колкото повече приятели имаш, толкова повече се обогатяваш. В това отношение съм богат човек!
- Цял живот си дъщерята на Силвия Кацарова, ще дойде ли времето тя да стане майката на Теди?
- Това време дойде! Особено след риалити формата „Африка, звездите сигурно са полудели“. Когато ходехме заедно по участия, малките питаха: „Това ли е майката на Теди?“
- Вашите не те ли натискат да им раждаш внуче?
- Натискат много и съзнавам, че малко съм закъсняла, но до две-три години се надявам да хвана последния влак. Майка ми се натиска да го гледа, но и тя, и баща ми няма да престанат да работят и май само обещават.
- Ти като че ли преживя най-тежко тяхната раздяла?
- Това беше най-тежкият период в живота ми. Тъкмо бях преживяла тежък развод след 9 г. брак и пристигнах в София само с един куфар с дрехи и с любимите ми калъфки за възглавница с ангелчета. Оставих всичко в Швеция! Започнах да си мисля, че моят развод е отключил проблемите на майка ми и на баща ми. А то просто бракът им се е изчерпал. По-късно осъзнах и че са искали да изживеят още една емоция.
- Но не им се сърдиш?
- В никакъв случай! Когато видях колко са щастливи двамата, се успокоих. Явно в един и същи момент са намерили правилните хора до тях. Майка ми просто грееше, баща ми беше суперщастлив, и двамата отслабнаха. Най-интересното е, че половинките им са абсолютно еднакви - спокойни, домошари, хранят се бавно, наслаждават се на виното... Докато майка ми и баща ми ядат бързо, тичат нанякъде. Може би това им е липсвало - другата половинка да е балансираща, да ги подкрепя. И моят приятел е спокоен. Спомням си, че след развода майка ми и баща ми отидоха заедно на вечеря да го полеят и много се смяха. Четиримата много се разбират и си говорят. Цивилизована работа! А на мен по Коледа дупе да ми е яко. Празнувам с едните, празнувам с другите, удвоявам подаръците. Спокойна съм за тях.
- Но ти не си общуваш с бившия си мъж?
- Не, там всичко приключи. Като възпитани хора си разменяме честитки за Нова година и за рождените дни. През първите две години бях много щастлива, но сигурно съм била прекалено привързана към родината си. А мъжът ми имаше много негативно отношение към България, аз винаги приемах лично забележките му, че в София е страшно мръсно, че българите лъжат, че са разпилени... Все едно обиждаше мен.
В България всичко, което постигаш, е по-сладко, защото има с кого да го споделиш. Ние затова у нас нямаме психоаналитици. Винаги се намира на кого да поплачеш на рамото. Обаждаш се на приятел и той те изслушва, утешава те. И се успокояваш. А там ходят на психоаналитици, пият антидепресанти като витамини. Животът не е в това! 

На една сцена с Майкъл Болтън

С мама Силвия и татко Милчо, когато работят на круизни кораби в Скандинавия

С приятеля си Димитрис