11293 | 1 ноем. 2014 | 15:18

Ники Илиев има редица призове на публиката от „Златна роза“, Варна (за „Чужденецът“, 2012, и за „Живи легенди“, 2014) и от други филмови празници. Той никога не е кандидатствал за субсидия от Българския филмов център, но често триумфира по международни кинофестивали. През 2013 г. „Чужденецът“ бе отличен като „най-добър чуждестранен филм“ в Манхатън, и „най-добър пълнометражен филм“, както и за „най добър сценарий“ в „Комеди фестивал“ в Лос Анджелис. Тази година и „Живи легенди“ се радва на подобен „летящ старт“ в САЩ и не само там. През септември на фестивала „Румъния интернешънъл“ Ники бе признат за най-добър режисьор, а съпругата му Саня Борисова получи награда за най-добра женска роля.

- Ники, тази година отново си фаворит на публиката. Дразни ли те, че получаваш предимно „Оскара“ на зрителите, а не на журито?
- Между другото съвсем неотдавна наградата ни от „Смешен филм фест“ в Габрово пак е чрез гласуване сред зрителите. Така ни е тръгнало в България - да печелим наградите на публиката. Хората усещат, че правим филми за тях, и ни отвръщат с одобрение. Страхотно е. Пък и когато гласуват 300-400 души, вотът определено е по-реален, отколкото на петима души жури, пък били те и професионалисти.

За мен е важно мнението на всеки 

без значение дали е филмов критик, кинодеец или обикновен зрител.
- Неслучайно споменах думата „Оскар“. Нали около българските филми, предложени в категория „Чуждоезични“, за тази награда се очерта с „Българска рапсодия“?
- Скандалът всъщност е около филмите „Българска рапсодия“ и „Виктория“. Нашият „Живи легенди“ беше предложен, но никой не гласува за него.
Режисьорът Иван Ничев е част от Националния съвет за кино (НСК), който всъщност избра неговия филм да ни представлява на „Оскарите“. От НСК се оправдаха с това, че Ничев не е гласувал и че това не е нарушение на правилника.
Номинират филм без никакви постижения до момента, нито фестивални, нито зрителски... Да не говорим, че членовете на НСК са могли да поставят по три точки за техния фаворит, две за второ място и една за трето, но повечето не са сложили точки за второ и трето място вероятно за да не съберат други филми повече от „Българска рапсодия“. Някак си остава усещането, че има нещо зад кулисите… А после се чудим защо някои хора бягат от България.
- Да се върнем към твоите филми…
- О, предстоят още няколко фестивала. (Смее се.) Ще се представяме в Монако, Лос Анджелис, както и на други места по света пред българи, живеещи
там.
За нас най-важно е да има повече зрители. И най-голямата награда беше, когато „Живи легенди“ стана номер едно в бокс-офиса и досега събра близо 100 хиляди зрители. Такова нещо не се беше случвало от 4 години, когато „Мисия Лондон“ и Love.net постигаха подобни резултати. Единствено първият ни филм - „Чужденецът“, събра 60 хиляди зрители. Да правиш най-гледани филми и те да имат послание и художествена стойност - това за нас е истинският смисъл. Поканите за фестивалите са бонус.
- Най-вълнуващите ти моменти в Щатите това лято?
- Когато в Манхатън обявиха „Живи легенди“ за най-добър чуждестранен филм. Не очаквах. Имаше страшно много филми и бях малко скептичен.
Вълнуващи бяха и двете прожекции във Вашингтон пред българска публика. Излъчихме двата филма един след друг, залата беше препълнена и след прожекцията повечето хора питаха къде могат да дарят пари за третия филм.
- С какво се покорява Манхатън?
- Честно казано, не знам. Исках да пусна филмите в Америка, защото тази страна винаги ми е била интересна, израснал съм с техните филми. Исках да видя как американският зрител ще ги оцени, затова ги пуснах основно в Лос Анджелис и Ню Йорк - градовете, които за мен са столици на тяхната култура. Филмите бяха наградени и в двата града, което е страхотно.
- Прие ли вече на сериозно българската кинокритика младия режисьор?
- Да,

започнаха да се
променят нещата

На „Златната роза“ преди две години на пресконференция за „Чужденецът“ критиката едва не ни унищожи, казаха се доста груби неща. А на следващия ден спечелихме наградата на публиката... Сега за „Живи легенди“ чух ме само хубави неща. Сега критиката е доста по-ласкава, но пак има подхвърляния, че филмът е повече мейнстрийм, по-комерсиален и т.н. Това, че филмите ни са гледаеми и че са оценени от много хора, съвсем не значи, че са повърхностни. Може би ще трябва да мине още малко време, докато освен нормалния зрител ни приемат и другите кинаджии.
- Може да има завист - някакъв младок обира награди по престижни фестивали…
- Не знам дали е точно завист, по-вероятно е да чувстват неудобство не само защото печелим награди, а и че събираме много зрители. Много от по-възрастните български режисьори се оправдават, че нашият зрител не ходи на български филми, а ние доказваме, че това не е вярно, и го правим с много по-нискобюджетни продукции, без държавни субсидии. Нашият бюджет е пет пъти по-малък от този на „Българска рапсодия“, например... За мен това е основната причина за негативната енергия спрямо нас, но ще го преживея
(смее се).
- В НСК има скандал около разпределянето на субсидии за филмови проекти. Ти самият беше заявил, че е по-добре тези субсидии да ги няма...
- Може би съм го казал, когато съм бил изнервен от нещо. От една страна, е по-хубаво да ги няма субсидиите, след като се дават толкова много пари за филми, които никой не гледа. От друга, обаче е хубаво да се поддържа българското кино.
Проблемът е, че се концентрират големи суми върху единици от проектите. В държава като България с проблеми в здравеопазването и всякакви други много по-важни неща да се дават по 1-2 милиона държавни пари само на един филм и от него да няма възвръщаемост, според мен е престъпление. Освен ако конкретният филм няма националноисторическа стойност. Вече техниката така се разви, че позволява да се прави кино с много по-малко средства. Може да се направи с 200-300 хиляди лева и да се обикаля цял свят. Бюджетът на „Чужденецът“ беше между 250 и 300 хиляди лева, а на  "Живи легенди“ е малко над 400 хиляди, като сами сме си събирали парите.
- Нискобюджетен филм, но с ярки идеи и много ентусиазъм - това ли е бъдещето на българското кино?
- Това трябва да бъде за момента. Има много млади хора като нас, които правят такива филми, но трябва всички да го правят, защото сме малък пазар. Нека да си дадем сметка, че високобюджетните продукции не са за нас, освен ако човек не се самофинансира.
- Малко хора знаят, че съпругата ти, актрисата Саня Борисова, освен че се снима във филмите ти, участва в цялостната им реализация.
- Да, така е, ние работим усилено заедно. В „Чужденецът“ Саня, освен че се снимаше в главната роля, се грижеше за костюмите, прическите, грима. В „Живи легенди“ помагаше за организацията, за локациите, а и е съсценарист. Въобще обсъждаме всичко заедно.

- С други думи сте и творчески тандем?
- Абсолютно.
- Това прави ли те по-смел и по-уверен в работата?
- Естествено, всеки мъж има нужда от жена, която да го обича и подкрепя. Саня прави точно това - дава ми сили и кураж да продължавам. Без нея тези филми и тези хубави неща нямаше да се случат.
- Писал ли си скоро името си в Гугъл да видиш какви „красоти“ излизат от жълтите медии - че се разделяте със Саня, че си й изневерил… Наистина ли не те докосват подобни клюки?
- Това са глупости, разбира се, и аз просто не ги чета, Саня също. От време на време се обажда някой журналист да ме пита, аз казвам да не ме занимават. Често ползвам Гугъл, но никога не си пиша името. Нищо не съм чел последните години от жълтите медии и нямам намере- ние да го правя. Така се съхранявам.
- Колко време е нужно на режисьора на снимачната площадка, за да влезе в ролята си като актьор?
- Трудно е едновременно да мислиш за образа и за всичко останало, по време на снимки нямам много време да влизам в роля, защото режисьорът е режисьор по 12 часа на ден, че и денонощно. Така че нямаш право да излизаш от ролята си на режисьор. Може би занапред ще се отдам повече на режисирането и по-малко на играта.
- Отстрани изглеждаш като смел предприемач, който поема риска да вложи нечии пари в продукция. Страхувал ли си се някога?
- Да, то така изглежда, че съм смел, защото имам голямо желание да правя филми, но съм се страхувал много по време и на двете продукции, тъй като ги започвахме на червено, без да имаме пълните суми, и продължавахме да се срещаме със спонсори и рекламодатели. Беше доста стресиращо, но човек, като е притиснат в ъгъла, прави и невъзможното.
- Докъде стигна с третия си филм?
- Вече имам пет варианта на сценария и се опитвам да го изшлайфам.
- Жанрът на „Живи легенди“ е комедия, приключенски и драма. Новият от същия тип ли ще бъде?
- Да, опитвам се да си наложа един такъв авторски стил на режисиране, така че хората, като гледат, да се усеща моят почерк.
- Нещичко от сценария?...
- Не искам още да издавам сюжета, но

ще бъде откачена
история

в буквалния и в преносния смисъл. На ръба между комедията и драмата.
- Освен Саня и баща ти в продукциите ти се включват и вуйчо ти, актьорът Георги Кадурин, а майка ти - Мира Кадурина, помага с контакти с рекламодатели и спонсори. Няма ли и минуси в правенето на „семейно кино“?
- Минусите са много по-малко от плюсовете - близките ти хора понякога биха могли да попречат, но в повечето случаи помагат. До голяма степен тези филми са си семеен бизнес, нещо като семеен италиански ресторант. Цялата фамилия е въвлечена, дават идеи, помагат и това е супер.
- Баща ти, театралният режисьор Бойко Илиев, споделя във Фейсбук колко се гордее с наградите на сина си… Дава ли още наставления по бащински и професионално?
- Само когато му поискам съвет. Всъщност това се случва два пъти - когато е готов сценарият за даден филм и на пробните показвания по време на монтажа на филмите.
- А критикува ли те майка ти, лекарката Мирослава Кадурина?
- Тя е по-подкрепящият човек, за критиките разчитам повече на баща си. На майка ми определено й харесва това, което правя, и се опитва да ми действа позитивно. В детството не ми е повтаряла толкова често „Ти можеш“, колкото от момента, в който се захванах със собствени проекти.
- Във филмите си явно вдъхновяваш актьорите, но в живота признаваш, че си затво- рен. Такъв ли си от малък?
- Да, винаги съм бил такъв.

Не съм много
социален човек

не ходя много по заведения... Трудно ми е да общувам с непознати хора и да съм в центъра на вниманието.
- Най-вълнуващият ти детски спомен, свързан с киното?
- Ходех на кино сам, гледах разни филми в Пазарджик най-вече, където живеехме, когато баща ми работеше в местния театър. Там имаше едно кино „Млада гвардия“. Обичах фантастичните филми - „Междузвездни войни“, „Извънземното“ и т.н. Като повечето момчета си представях как аз съм героят, виждах се като нинджа, джедай, самурай.
- Сега по колко филма гледаш месечно?
- Напоследък доста пътуваме със Саня и нямам много време, но иначе през ден, ако не всеки ден гледам филми.
- Остава ли ти свободно време за любими занимания?
- Да, спортувам, тренирам кик бокс и китайски бойни изкуства. Като сме извън София, пак си търся зали, за да поддържам форма. Гледаме филми и ходим на кино със Саня, пътуваме много, основно по работа. Но пак е свързано с удоволствие, тъй като и двамата обожаваме това, което правим, и не го приемаме като работа.
- За какво мечтаеш?
- За обичайните неща - да имам хубаво семейство и къща с двор с много зеленина. И да продължим със Саня да съчетаваме успешно работата, която обичаме, с любовта между нас.