20886 | 15 юни 2012 | 13:10

Как с бъдещия бюджет на ЕС може да се постигне невъзможното

Как с бъдещия бюджет на ЕС може да се постигне невъзможното? Специално за Преса, Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия и Януш Левандовски, комисар по бюджет и финансово планиране

Не минава и ден, без медиите, политиците и икономистите да говорят за Европейската инициатива за растеж. Тя представлява съчетание от стабилни публични финанси, съществени структурни реформи и целенасочени инвестиции не само на национално равнище, но също и на равнище ЕС, така че да можем да се възползваме в пълна степен от потенциала на нашия съюз.
Предложението на комисията за бъдещия бюджет на ЕС - финансовата рамка за периода 2014-2020 г, представлява нещо повече от общите тавани на бъдещите разходи. То включва нови идеи и правила за по-доброто използване на парите на данъкоплатците в полза на 500 милиона европейци, близо 100 000 местни и регионални органи и милиони малки и средни предприятия. Поне толкова важно е да се отбележи, че предложението предоставя на разположение на държавите членки нов набор от инструменти за икономически реформи, целенасочени инвестиции и интелигентна бюджетна консолидация.

Конкурентоспособност и структурни реформи

ЕС трябва да гарантира, че проблемите на конкурентоспособността се решават, а оттам и структурните реформи се извършват достатъчно рано. Това е същината на нашия нов икономически модел на управление, включително на нашите нови правила за разходите на ЕС.
Като част от това ново управление предлагаме нова политика на сближаване, при която достъпът до структурните и кохезионните фондове е пряко свързан с прилагането на структурни реформи за насърчаване на растежа. Това ще се извърши чрез т.нар. договори за партньорство. Предоставянето на средства по някои фондове на ЕС (Кохезионния фонд, структурните фондове, Фонда за развитие на селските райони и Фонда за рибарството, които общо представляват над 40% от бюджета на ЕС) ще бъде спирано, ако съответната държава членка не осъществява необходимите структурни реформи в съответствие с договора за партньорство, чрез подхода на „моркова и тоягата“.

Целенасочени инвестиции

Структурните реформи са елемент от първостепенно значение от всяка стратегия на ЕС за растеж, но сами по себе си те не са достатъчни. Модернизирането на изоставащите икономики в Европа също ще изисква инвестиции с цел постигане на растеж.
Добре пазена тайна е, че за много държави членки бюджетът на ЕС е един от основните двигатели на инвестициите. Сама по себе си политиката на сближаване стои в основата на значителен дял от бюджета за публични инвестиции на всички равнища на управление. За някои държави в Южна Европа тя стои в основата на 35% до 50% от всички публични инвестиции, а за много нови държави членки този дял е 70% или понякога дори повече.

Предлагаме също при бъдещите бюджети на ЕС да се инвестира значително повече в научноизследователската дейност и иновациите, енергийната ефективност, образованието и инфраструктурата - в съответствие със стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Вземете например предложените 50 млрд. евро за Механизма за свързване на Европа. Целта е да се подпомогне финансирането на големи трансгранични проекти в сферата на транспорта, енергетиката и ИКТ чрез попълване на липсващите връзки в основната икономическа инфраструктура на Европа, която е основата на нашия вътрешен пазар от 500 милиона потребители. Новата германски енергийна политика, т.нар. Energiewende („Енергиен обрат“), е добър пример за това колко е важно да се инвестира масирано в нови мрежи, включително в трансгранични енергийни мрежи. Само бюджетът на ЕС може да осигури необходимите трансгранични инвестиции, например за пренасянето на електроенергия от единия край на Европа до другия.

Освен това се стремим към получаването на значителен лостов ефект от бюджета на ЕС, именно оказвайки подкрепа за ключови европейски инфраструктури чрез проектни облигации на ЕС.

Бюджетната консолидация изложена ли е на риск?

Може да се чуят гласове, че подобна програма за растеж ще изложи бюджетната консолидация на риск.
Те грешат. На първо място, на равнище от 1% от БВП на ЕС и по-малко от 2,5% от всички публични разходи в ЕС бюджетът на ЕС е много скромен и не той е причината за бюджетните дисбаланси в Европа. На второ място, новите правила за бюджета на ЕС са сериозни стимули за продължаване по пътя на интелигентната бюджетна консолидация.
Почти всички държави членки и Европейският парламент считат, че предложението на комисията представлява добра основа за преговори. Въпреки това редица държави членки желаят да орежат предложението на комисията с „поне 100 млрд. евро“ в рамките на 7-годишния период. И някои от тях искат да намалят средствата точно за онези политики, които са от най-голяма полза за икономическия растеж в Европа - политиката на сближаване, научноизследователската и развойната дейност и Механизма за свързване на Европа. Това смислена реакция ли е на описаните потребности на европейската икономика? Ние не смятаме така. И как биха се отразили такива съкращения върху публичните финанси и дефицити? 0,084% от БВП на ЕС е сума, от която определено не зависи оздравяването на публичните финанси!

Заключение

Предложената финансова рамка за периода 2014 - 2020 г. представлява чисто и просто съществен елемент от европейската програма за растеж в средносрочен и дългосрочен план. Новите правила, които уреждат разходите на ЕС, ще гарантират, че интелигентната бюджетна консолидация, инвестиционното финансиране и структурните реформи ще се извършват успоредно. Това е най-добрият метод за осигуряване на растеж в Европа. Той може ли да бъде усъвършенстван? Без съмнение, и ние сме готови да изслушаме други предложения и идеи. Нека обаче да е ясно - многогодишната финансова рамка далеч надхвърля програмата за растеж и работни места. Изправен пред най-голямата криза от създаването си до сега, преговорите по финансовата рамка на ЕС представляват важен пробен камък за капацитета на съюза да действа и предопределя бъдещето си.