16582 | 3 ноем. 2014 | 12:01
На 7 ноември 2013 г. в 5 ч. сутринта полицията арестува шестима души, боядисващи със спрей скулптурната група пред централата на БСП на „Позитано“ 20 и пишещи върху нея „Кой? БКП - позор - Кой“. Прокуратурата образува досъдебно производство срещу Асен Генов и Цветелина Сърбинска, които са имали латексови ръкавици и са носели спрей. Делото стигна до съд и на 31 октомври съдия Мирослава Тодорова ги оправда, тъй като не е установено, че деянието са извършили именно те, а не някои от другите четирима участници. По-интересно в мотивите на съдия Тодорова е мнението й, че изрисуването на паметника не е хулиганска проява, а израз на политическо мнение с използване на художествени средства, което било гарантирано в Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Това странно мнение на съдия Тодорова не само не е издържано и е политически оцветено, но и създава опасен прецедент. На практика съдия Тодорова казва, че всеки човек може безнаказано да поругава даден паметник, без да се притеснява, че може да бъде привлечен под отговорност за хулиганство. Най-много, според нейното определение, да го обвинят в засягане на чужда собственост и авторски права и тъй като вредата от боядисването е „отстранима“, да отнесе някоя глоба за почистването. Паметниците обаче не са бетонни стени или дървени огради, на които често се изписват политически лозунги. Те са символи, израз на убеждения на част от обществото и обругаването им от политически противници на тези, които са ги издигнали, не е просто „засягане на чужда собственост и авторски права“, а антидемократичен акт против тази част от обществото. Той е дори повече от хулиганска проява, защото представлява атака срещу един от основните принципи на демокрацията - да изразяваш и отстояваш свободно своето отношение към събития и личности по различни начини, включително чрез паметници, и без страх от подобни посегателства.
Ако по-висша съдебна инстанция не отмени решението на Мирослава Тодорова, то утре някой с анти-комунистически убеждения без притеснение може да оскверни паметника на
Никола Вапцаров с оправданието, че е изразил политическото си мнение срещу поета. А друг, който има настроения срещу управлението на СДС в миналото, да омаже с боя паметника в столицата на правосъдния министър и вицепремиер в кабинета на Филип Димитров Светослав Лучников.
Ето защо субективните умозаключения на съдия Тодорова, поднесени в съдебното й решение, са неуместни и осъдителни. Те допринасят за разединението в българското общество, за ненужно противопоставяне на едни групи срещу други.
Мобилна верси
RSS
