22134 | 15 ноем. 2012 | 10:45
Едно време, за да се намираме на работа, докато ни течеше заплатата, спорехме има ли мъжки и женски професии. Абе, еманципацията се вихреше със страшна сила. Сега обаче изобщо не спорим има ли мъжка и женска безработица. Тя се оказа една за всички. Дето се вика, легнахме си роби на труда, а се събудихме роби на безработицата. И вече си е благоденствие, ако един член от семейството си намери работа.
Разправят, че човек, като си нямал друга работа, правел деца, колкото да се намира на работа. Глупости! Може ли едно семейство, в което и двамата са безработни, да правят деца, колкото да се намират на работа? А как ще ги гледат? Да гледаш дете не е като да гледаш телевизия.
Никога не съм странял от проблемите на обществото. Жена ми остана без работа. Аз обаче не я оставих сама в бедата. Проявих се като кавалер. Щото и мене ме съкратиха.
И взехме де търсим какво да е. Тя си търси, аз също. Абе, всеки проявява самоинициатива...
Сетих се за един приятел. Има фирма. Просперираща. Нали приятел в нужда се познава, рекох си, няма да ме остави на улицата... Така, де - и приятелят, и нуждата бяха налице.
Отидох в офиса му.
- Много съм закъсал - викам, - дай какво да е място.
- Съжалявам - усмихва ми се, - но всичките ми бройки са заети. За последната вчера проведох конкурс. За чистачка.
- Че откога и за чистачките конкурс?
- За новото време - клати глава - са нужни квалифицирани хигиенни кадри. С компютърна грамотност и три висши образования!
- И какви по-точно?
- Първо: водопровод и канализация. Това е решаващо за чистачката по време на работа. Второ: химия на перилните препарати. И трето: кандидатката трябва да е завършила естрадния отдел при консерваторията.
- Като работи, да пее? - хиля се.
- Точно така.
- А за какво ѝ е компютърна грамотност?
- Ами нали ще бърше прах от компютрите! - казва и ми протяга ръка за сбогом.
Със смесени чувства излязох от офиса му. И си викам: какви са моите шансове в живота? Имам само две висши. Но какви? Археология - значи разбирам от копаене. Завършил съм и актьорско майсторство - мога да плача когато си поискам. И най-важното - нямам тапия, но всички знаят, че нося на пиене. Дали от мен не става един високообразован гробар, така нужен на новото ни време?
И с мисълта, че всеки трябва да намери мястото си в този живот, тръгнах към гробищата. Като пътьом се питах какво ли прави жена ми с философията, дето е завършила...
ПП
Ако ви трябва гробокопач на капитализма - ей ме!
Заглавието е на ''Трибуна''
(в. Преса, печатно издание, брой от 311 от 15 ноември 2012)
Мобилна верси
RSS
