62641 | 5 ноем. 2014 | 11:03

Над една трета от обработваемата земя е заета с пшеница

Може да звучи невероятно, но малка България се оказва сред първите държави по експорт на пшеница в света. Според изследване на Института по аграрна икономика през 2013 г. страната ни е продала навън близо 3,7 млн. тона хлебно зърно и се нарежда на 11-о място сред износителите на тази жизненоважна стока.

Първенец в своеобразната класация са САЩ с износ 33,2 млн. тона, втора е Канада с 19,8 млн. тона, а трета - Франция, която е изтъргувала 19,6 млн. тона.
Разбира се, производството е съвсем различна категория. Производител номер едно на жито в света е Европейският съюз. През стопанската 2014-2015 г. държавите от съюза са добили 154 млн. тона. Китай събира 126 млн. тона, Русия - 59 млн. тона, а САЩ - 55,4 млн. тона. През последните години нашата страна заема между 22-ро и 24-то място по производство на пшеница.

Зърненият сектор се оказа златната кокошка на родната икономика.
Пшеницата си остава най-масовата култура в България през последните десет години. Обикновено годишно се засяват около 12 млн. декара, а се жънат над 11,5 млн. декара. Около 33 млн. декара е обработваемата ни земя и излиза, че житото заема над една трета от нея.
Въпреки бурите, пороите и градушките тази година у нас са прибрани 4,87 млн. тона от ожънатите 11 545 000 декара. Средният добив е 422 кг от декар. По този показател родните фермери имат още да гонят европейските си колеги, които добиват по 500-520 кг средно от декар.

Заедно с преходните запаси до новата жътва през лятото на 2015 г. разполагаме с 5,055 млн. тона. Макар и с около 12% по-ниско спрямо рекорда от миналата година, това количество е съществено над вътрешните ни потребности. Така България отново ще може да направи сериозен износ, който най-вероятно ще надхвърли 3 млн. тона.

До 3 октомври страната вече са напуснали 1,4 млн. тона. Това е с около 29% по-малко спрямо същия период­ на 2013 г. Както обикновено, около 70% (974 хил. тона) са насочени за държави от ЕС. През тази година цените са по-ниски и затова търговците задържат количества в очакване на по-добри оферти.

Освен това всички прогнози показват, че има увеличение на световното производство. Нараства и експортният потенциал на нашите основни конкуренти в Черноморския регион - Русия и Украйна. А въведената в началото на 2014 г. квота за безмитен внос на 950 хил. тона украинска пшеница в ЕС ще засили надпреварата на традиционните ни пазари. До момента износът ни за страни от съюза е с 37% по-малко, отколкото през същия период на миналата година. 

Евросубсидиите дръпнаха силно сектора

Резултатите са напълно обясними. Началото беше дадено още от предприсъединителната програма САПАРД, която позволи сериозна част от агротехниката да бъде обновена. От 2007 г.
и до момента европейските субсидии се изплащат на базата на площ. А както се знае, големите масиви и мощните машини са основата на всяко зърнопроизводително стопанство.
Така секторът се замогна, а фермерите внедриха нови технологии, с които сега се изправят до международната конкуренция. И стоят много стабилно въпреки сътресенията в нашата държава.

ЕС е основният ни пазар

През маркетинговата 2013-2014 г. от страната ни са изнесени рекордните 3,7 млн. тона пшеница, което е с 32% повече спрямо година по-рано. Близо 65% от количествата са заминали за страни от ЕС. Основно продаваме жито на Испания, Италия, Румъния и Гърция.

Високият общ добив, доброто качество на нашия продукт в съчетание с увеличеното търсене на световния пазар обясняват мащабния експорт.
Извън съюза продаваме хлебно зърно главно на Либия, Сирия и Южна Корея. Средно един тон пшеница през 2013 г. е пласиран по 246 долара. Общо в страната са влезли 901,8 млн. долара от тази търговия.
Изнесли сме и 39,4 хил. тона брашно, количествата са заминали почти изцяло за ЕС. Един тон е продаван средно за 429 долара.

Цените са по-ниски, отколкото през 2013 г.

В САЩ в момента хлебното зърно се търгува по 268 долара за тон, което прави 410 лева. По същото време през миналата година цената беше 294 долара. Русия изнася сега пшеница за Египет по 246 долара за тон. В Украйна цената е 244 долара за тон.

Непосредствено след жътвата търговията у нас започна с по-ниски изкупни цени. По данни на Системата за агропазарна информация (САПИ) през юли житото се купуваше по 296 лева за тон, което е с около 12% по-ниско от същия месец на миналата година. Цените продължиха да падат и средно до началото на октомври пшеницата вървеше по 290 лева за тон. Фуражното зърно беше 264 лева за тон, което е с 3% по-ниско от същия период на 2013 г.

През следващите месеци се очаква цените на пшеницата в страната да останат сравнително ниски под натиска на очертаващото се рекордно високо предлагане в света, сочи официалната прогноза на земеделското ни министерство.
У нас житото сега се продава по 320 лева за тон. Толкова е била цената и в края на октомври 2013 г.

Следвайки тенденцията на международните пазари, износните цени на българска пшеница също отбелязват намаление. По предварителни данни на НСИ средната експортна цена на пшеницата на българско черноморско пристанище от юли до август е била 237 долара за тон. Това е с около 34 долара за тон по-ниско в сравнение с юни 2014 г., но все още с 1 долар по-високо спрямо средната цена за същия период на 2013 г. Българските експортни цени продължават да се движат малко под нивата на конкурентната украинска хлебна пшеница. 

Дъждът и снегът объркаха сеитбата тази есен

На 25 октомври изтекоха и последните технологични срокове за сеитбата на есенниците. Поради проливните дъждове и падналия сняг фермерите многократно прекъсват работа и според последните данни на аграрното ведомство са засети само около 7 млн. дка с пшеница. Това означава, че близо 40 на сто от площите, които обикновено се заемат от тази култура, все още са празни.

Особено тежко е положението в областите Видин, Монтана, Враца. Там стопаните не са успели да приберат царевицата, а тепърва след нея трябва да обработват терените и да засяват житото, разказа Румяна Ангелова, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Тя обясни, че производителите са притеснени и от по-ниските цени тази есен. Който разполага със складови площи, се опитва да задържи стоката и да изчака по-добро време. Традиционно след януари цените на зърното се повишават.

В нашата страна се е засявало и до края на ноември, разбира се, това ще намали леко добивите догодина. Друга опасност при късната сеитба е растенията да не се вкоренят добре до големите студове през зимата. А ако няма достатъчно снежна покривка при екстремни ниски температури, има опасност да измръзнат. 

Светът очаква рекорден добив

Светът очаква 721 млн. тона да е равносметката от производството на пшеница през стопанската 2014-2015 г., сочат последните данни на земеделското министерство на САЩ. Те бяха оповестени на 10 октомври. Това е с 6 млн. тона повече от предишната година. Реколтата на ЕС се оценява на 154 млн. тона, което е с повече от 10 млн. тона над количествата, събрани през 2013 г.
Очаква се 28 млн. тона европейско жито да бъдат насочени за износ.

Анализаторите смятат, че световното потребление на хлебно зърно ще е 714 млн. тона, което е с 4 млн. тона повече от направената през септември прогноза. Информацията за нарастване на потреблението веднага повиши цените, коментира Антонина Белопитова от Софийската стокова борса. Тя обясни, че се очаква да започне по-голямо експортно търсене.