44347 | 7 ноем. 2014 | 16:05
Нашият кандидат за поста има е кс перт и - за… Ооо, колко жалко. И какво пише в документа от експертизата - от какво е болен, лечимо ли е, назначена ли му е терапия, симптомите съвместими ли са с работата, която предполага този пост? В българския език думата „експертиза“ идва от френски и означава „изследване от специалисти, за да дадат мнение по даден въпрос, оценка на специалист“. В английския значението е друго: „експертно умение или знание, експертност, ноу-хау“.
И ако си мислите, че става дума за езиково чистофайничество - изобщо не. За съвсем друго става дума -
за издевателство над висшия смисъл на езика
Да разкрива. Думи като „експертиза“ влязоха в нашия живот не да разкриват, а точно обратното - да скриват. Да сте чували за някой безспорен авторитет в областта си, че притежава експертиза? Не, тази дума би била ненужна, нелепа на фона на неговото образование, постижения, позиция, професионализъм.
Когато камъкът си тежи на мястото, той няма нужда от рекламата, че притежава експертиза. Тази замотаваща, уж много значеща, а всъщност нищо не значеща дума „експертиза“ се употребява там, където за съответния човек не може да се каже нищо конкретно, нищо категорично и в крайна сметка нищо кой знае колко добро. Тя е предназначена единствено да предотврати въпроси като завършил ли е наистина човекът бакалавърска и магистърска програма в западен университет, или просто е бил там на летен семинар, проверена ли е дипломата му, къде е работил, какво е постигнал. Чуя ли „експертиза“,
очаквам да кацне калинка
Подобна е участта и на думата „бекграунд“. „Той има бекграунд…“ Ооо, колко по-интересно би било да няма, защото щеше да е първият човек в света без бекграунд. Думата е английска и означава произход, минало, всичко, което е вече зад гърба ти и което ние простичко наричаме биография.
Но и тук изобщо не става дума за чистофайничество. Не е и заяждане на дребно. Ако беше, щяхме да си говорим как така в политиката се появиха глаголите „влезна и излезна“, по какъв начин „лекаполека“ се префасонира в „леко-полеко“ и други такива езикови безсмислия. Не, тук става дума
за безсмислия от политически характер
Както преглътнахме „сиви“, така можем да се примирим и с бекграунд. Само че става дума за нещо друго: бекграунд не разкрива, тази дума скрива.
Когато за някого се казва, че има бекграунд, това означава, че има правилната биография. Той не просто е компетентен за определения пост, той е давал доказателства, че ще е лоялен към когото трябва. Той има бекграунд - правил го е вече, дал е доказателства, това е нашият човек. В този смисъл „бекграунд“ е много по-близо до нашенското автобиография, която започваше с „дете съм на селянка и двама трудещи се“ (не чак толкова, но почти толкова комично), отколкото до сивито, което е просто добре систематизирана фактология.
Мнозина ще кажат, че тези две думи са просто част от целия поток чуждици, който се влива в българския език по най-различни причини. В случая причината би могла да е, че
бюрократичният брюкселски английски
наложи чрез документацията си някакъв новоговор, в който накрая ще превеждаме само глагола „съм“, защото всички останали думи вече ще са се настанили в българския. На този аргумент - категорично не!
Думите, които навлизат от докладите, си личат, те дразнят всички, които наистина говорят английски, и объркват останалите. Чуваме ги най-често от вицепремиерите и министрите на последните две правителства. Такава е например думата „въвлечени“, буквален превод от английски (involve). В този мързелив превод не е отчетена конотацията за насилие и конспирация, която има думата „въвличам“ на български, казано на майчин език.
Поради също такава инерция е навлязла в „проектния“ език на политиците думата „актьори“, пред която публиката недоумява, да речем в изречението „Въвлечените в проекта актьори…“. На български това означава „Участващите в проекта страни…“.
Тези преводи, които са правени в министерствата, но не по-добре от автоматичните преводи в Гугъл, се виждат ясно.
Те просто алармират като тромпет
за мързеливо, небрежно и неуважително отношение към превеждането от чужд език на български. А тези, които ги повтарят като автомати от телевизионните екрани, не го правят непременно за да скриват нещо. Понякога го правят, защото така им се струва, че изглеждат по-умни, друг път - защото безсмислената им работа е трудно да се преведе на човешки език. Точно те са хората, които са настанени на постовете си с аргумента, че имат експертиза и бекграунд.
Това не е нашенско изобретение, нито е чак толкова ново. В броя си от 9 февруари 1976 г. списание „Тайм“ публикува така наречения „Систематичен генератор на високопарни фрази“, нещо като наръчник за нищо не значещи, но авторитетно звучащи фрази за замазване на положението. Целият наръчник се свежда до 30 думи, подредени в три колонки.
Първата колонка съдържа думите: обобщителни, тотален, систематизиран, паралелен, функционален, отговорен, избирателен, синхронизиран, съвместим, балансиран.
Втората: управленчески, организацио- нен, наблюдаван, реципрочен, цифров, логически, преходен, диференциален, трето поколение, политически.
Третата: опции, гъвкавост, способност, мобилност, програмиране, концепция, фаза, проекция, хардуер, непредвидени обстоятелства. Всяка първа дума от колонката се номерира с нула, а последната с деветка.
Методът за използването на наръчника, наречен от неговия изобретател Филип Браутън „метод за превръщането на отчаянието в успех“, е лесен и дори забавен. Намисляте си едно трицифрено число. (Както когато кихнете, за да изчислите кой ви споменава.) Да кажем, че ви е хрумнало числото 736. Това означава, че трябва да избере седмата дума от първата колонка, третата дума от втората и шестата от третата колонка. Получава се фразата „синхронизирана реципрочна фаза“ - не значи много, даже нищо не значи, но пък колцина са готови да го признаят?
Да опитаме с 563. „Отговорна преходна мобилност“ - пак върши работа. Я да опитам с моя факултетен номер, получава се „функционално съвместима проекция“ - ех че хубаво! Правителство на функционално съвместимата проекция - да имате нещо против такова правителство?
* * *
Ние сме добре тренирани да се ориентираме в параезика. Когато се казва едно, но езикът на тялото и интонацията подсказват друго. Това обаче, което е на мода сега, е нещо отвъд езика, отвъд параезика, дори отвъд Лютви Местан. То е антиезик.
Езикът е средство за общуване. Антиезикът - за необщуване, имитирано като общуване. Антиезикът е фонов шум в среда, в която никой не е нужен другиму, освен като средство за постигане на лична цел. Не обща, лична. Трябва да ми повярвате, защото по тези въпроси имам бекграунд и експертиза.
Мобилна верси
RSS
