32277 | 7 ноем. 2014 | 17:02

25 години след падането на “антифашисткия вал” Германия е моторът на Европа

3 ноември 2014 г. Кръст с надпис на немски се появява на границата между България и Турция. Подобни разпятия изникват в шест други гранични точки на Европа. Отгоре им личат имената на германци, убити в опит да прескочат Берлинската стена. Седемте кръста са задигнати от паметник край р. Шпрее, където някога се е издигал зловещият вал. Посланието на активистите: 25 години след падането на стената, нека не строим нова.
Смелата акция напомня, че няма по-могъщ символ на разделението в човешката история от бетонната бразда, разпорила Берлин през 1961 г.

„Хей, момче, тичай бързо насам”, подвикват на 15 август 1961 г. двама граничари от ФРГ на Конрад Шуман - 19-годишен техен колега от Изтока. Три дни, след като на 12 август властите в ГДР започват строежа на стената, бледият слабичък младеж става първият униформен, дръзнал да дезертира на Запад. Снимката как панически си проправя път през телената ограда, запечатана от фотограф на Ройтерс, обикаля демократичния свят. 37 г. по-късно, през 1998 г. Шуман, самотен и отритнат от семейството си, останало зад Желязната завеса, се обесва.

Конрад Шуман бяга на Запад.

Войникът е сред 5000-те източногерманци, които за 28 години опитват бягство. Едни копаят тунели, други се понасят в небето с балони, трети профучават през пропускателните пунктове, като натискат до дупка газта на колите си. Безпощадните грепос - както немците наричат граничните охранители - убиват около 100 души, поели на Запад.

Преграда срещу чужди агенти

Председателят на Държавния съвет на ГДР (1960-1971) Валтер Улбрихт подписва заповедта за изграждането на вала, който да опаше Западен Берлин, на 11 август след градинско празненство в правителствена резиденция на Дьолнзее, северно от столицата. Само два месеца по-рано Улбрихт е заявил, че „никой в тази държава не възнамерява да строи стена“.

Деца играят край стената в Западен Берлин, 1962 г.

Стъпката обаче е неизбежна. От създаването на ГДР на 7 октомври 1949 г. до 1961 г. 3,5 млн. германци емигрират на Запад - 20% от цялото население на окупираната от СССР зона. Те са цветът на нацията – инженери, лекари, учители, адвокати. Стената е изградена на източна територия, за да не се предизвика гневът на западните държави. Вашингтон и Лондон реагират учудващо спокойно - изграждането й слага точка на опасенията, че Москва планира да овладее цял Берлин.

„Антифашисткият защитен вал“, както властта нарича съоръжението, преживява четири реконструкции, за да придобие най-модерен - и най-зловещ - вид през 1975 г. Срещу бегълците са монтирани 45 000 бетонни блока, високи 3,6 м, с обща дължина 155 км. Изградени са 186 наблюдателни кули и 20 бункера. Създадена е и втора стена, успоредна на първата, а между двете им се възцарява 100-метрова Зона на смъртта. Там човешки крак не трябва да стъпва.

Но заради спокойствието и зелените площи между двете стени се развъжда огромна популация зайци, които след падането на стената плъзват из цял Берлин.

Мирна революция

Когато на 12 юни 1989 г. американският президент Роналд Рейгън произнася прочутия призив „Г-н Горбачов, разрушете тази стена“ пред 100 000 екзалтирани граждани на ФРГ, съгражданите им отвъд оградата вече са поели по съдбоносния път на промяната.
През май, докато в Москва се вихри перестройка, Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), водена от Ерих Хонекер, неприкрито фалшифицира резултатите от местните избори и си приписва победа с 98,95%. Възмущението достига невиждан мащаб, създават се опозиционни платформи, възстановена е и Социалдемократическата партия. На „Александърплац“ в центъра на Берлин на всеки 7-и ден от месеца започват да се събират протестиращи.

През август Унгария отваря границите си с Австрия и 15 000 германци, дошли на почивка, устремно бягат на Запад. ГДР забранява пътуването до Унгария. Посолствата на ФРГ във Варшава и Прага обаче са щурмувани от хиляди източногерманци, които настояват да им бъде позволено да емигрират. След дни на сложни договорки Ханс-Дитрих Геншер, външният министър на Бон, договаря с Хонекер 6000 души от Прага да бъдат превозени с влакове във ФРГ.
Композициите пресичат ГДР и Дрезден, където отчаяни граждани се опитват да се качат и да поемат към нов живот. В тази напрегната обстановка честванията по случай 40-годишнината на ГДР на 7 октомври търпят фиаско - поканени знаменитости отказват участие, обикновени хора не искат да присъстват.

5 ноември 1989 г. Източногерманци поемат к ъм Чехословакия в опит да избягат от режима на ГЕСП.

В Лайпциг започват демонстрации, останали в историята като „протестите от понеделник“, тъй като се организират всеки първи ден от седмицата. В отговор на Хонекер, че протестиращите са „хулигани“, те раждат прочутия лозунг  "Ние сме народът“ (Wir sind das Volk).
Няколко месеца по-късно той ще се трансформира в „Ние сме един народ“ (Wir sind ein Volk) и ще поведе германците към обединение. Хонекер е принуден да подаде оставка на 18 октомври, а отказът на наследника му Егон Кренц да чуе гласа на хората зарежда с нов импулс гражданското недоволство. На 4 ноември на „Александърплац“ се провежда най-големият протест в историята на ГДР - 500 000 души искат демократични реформи. А СССР вече е колос на глинени крака. Няма кой да брани режима.

В нощта на 9 ноември

11 ноември 1989 г. Виртуозът на виолончелото Мстислав Ростопович, свири край стената.

Курсът към промяна е необратим. И все пак нелепо недоразумение ускорява падането на стената. Под натиска на масите на 9 ноември по обед ГЕСП набързо обсъжда закон, който да разреши пътуването във ФРГ. С проектозакона в ръка шефът на партията в Източен Берлин Гюнтер Шабовски, който не присъства на заседанието на Политбюро, дава пресконференция. На въпрос на италиански репортер кога ГДР ще отвори границите си, той се замисля и неуверено отговаря „незабавно, без закъснение“. Всъщност Кренц и компания планират промените да влязат в сила в 4 ч. сутринта на следващия ден, за да могат да инструктират граничните служители.
Думите на Шабовски моментално са излъчени във ФРГ, а праламентът в Бон прекъсва заседанието си, за да прозвучи немският химн.

Източните берлинчани, които гледат западногермански телевизии, вече не могат да бъдат спрени. Те се стичат към пропускателните пунктове пред стъписания поглед на граничарите. Първоначално всеки, поискал да мине, получава черен печат в паспорта, но след няколко часа практиката е изоставена.

Западът среща Изтока с цветя, шампанско и песни. Чукове се забиват в бетонните блокове, белегът на срама в сърцето на Европа се руши, по света хората гледат с притаен дъх. Отронени парчета от стената поемат към всички точки на планетата.

Тачър и Митеран са ужасени

„Два пъти ги победихме в световните войни и те пак се завръщат“, казва ужасена Маргарет Тачър. В Париж президентът социалист Франсоа Митеран е загрижен, че „обединена Германия днес е по-опасна за Европа от хитлеристката“.

Канцлерът на ФРГ Хелмут Кол обаче усеща съдбовността на момента и още на 28 ноември изненадва дори своя екип, като прочита пред парламента „План в 10 точки за преодоляване на разделението на Германия и Европа“. Това става след финален разговор с Михаил Горбачов, който се съгласява да изтегли съветските войски от Германия, като Бон плати разходите. На 3 октомври 1990 г. ФРГ и ГДР създават Федералната република.

25 години по-късно думите на Тачър се потвърждават. Германия се завръща като мотор и душа на ЕС, икономически гигант, където се раждат 27% от продукцията в еврозоната. Берлин става столицата, в която се вземат съдбоносните решения за съюза. Преди да падне стената, Германия е външна граница на двата блока на континента. Днес, за добро или лошо, е сърцето му.

Във ФРГ все още се чувства разделението

Години наред след обединението на Германия културните различия на Изтока и Запада не избледняват напълно. Според социологическо проучване от 2004 г. 25% от някогашните жители на ФРГ и 12% от тези на ГДР искат двете държави отново да бъдат разделени. Въпреки че този процент пада през последните години, други цифри говорят по-ясно за съществуващите различия: всички 18 отбора в Бундеслигата са от Западна Германия, 16 от 19-те министри в третия коалиционен кабинет на Меркел са родени във ФРГ. 130 от 134-те компании на германския борсов пазар също са западняци.

64,4% от родените в ГДР днес смятат, че получават по-малко, отколкото заслужават, срещу 35% от бившата ФРГ, сочат резултати от социологическо проучване на в. „Цайт“ по случай 25-годишнината от падането на стената. 10,9% от западняците се страхуват да не загубят работата си - срещу 17,8% на изток. 28,4% от жителите на ФРГ виждат в Германия справедлива държава срещу 18,4% от другата страна.

Любопитно, в навечерието на празника Федералната република направи най-голямата крачка към миналото, след като партията на Левите - наследник на ГЕСП, изпревари СГДП на местните избори в Тюрингия и нейният лидер Бодо Рамелов стана областен премиер.

10 000 км огради сеят раздор днес

Над 10 000 км стени са построени по света само през последното десетилетие – абсолютен рекорд в историята на човечеството, сочат данни на неправителствени организации. В епохата на глобализация и мигновени комуникации дувари от тел, бетон, пясък и камък отделят „лошите“ от „добрите“, създават илюзорна сигурност и отлагат решението на причините, наложили строежа им.

Мотивите, които днес вдъхновяват подобни строежи, са различни: париране на терористични заплахи, осуетяване на контрабандни сделки, разделяне на етнически и религиозни групи, спиране на емигранти, търсещи по-добър живот. Дори в някои случаи изолиране на богати от бедни. Повечето от барикадираните километри следват държавните граници, каквито са случаите между САЩ и Мексико, Индия и Бангладеш, Саудитска Арабия и Йемен, Ботсвана и Зимбабве, Южна Африка и Мозамбик. В други случаи те разделят някога общи държави както бариерата по 38-ия паралел на Корейския полуостров. Стени прорязват и вътрешността на градовете: опустошените столици на Ирак и Афганистан, Белфаст, Никозия. Има и случаи,когато служат в териториални спорове: Израел и окупираният Западен бряг, Мароко и Западна Сахара.