21274 | 15 юни 2012 | 16:57

Едно интервю на Мария КОСТОВА за доходите, загубата на работни места и липсата на инвестиции

Божидар Данев е роден на 5 ноември 1939 г. в София. Завършва Техническия университет, след което постъпва на работа в Института по кибернетика при Българската академия на науките. Получава награда на БАН за най-добра научна разработка и националната награда „Научна разработка с най-голям икономически ефект“. Защитава дисертация в областта на управлението на социално-икономически системи. Хабилитира се като старши научен сътрудник. Две години провежда следдокторска специализация в Университета в Хановер по управление на системи. Чете лекции във ФРГ, Швейцария, Италия, САЩ, Великобритания и др.

След завръщането си в България, през 1980 г., постъпва на работа в Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА, днес - БСК) като експерт в направление „Икономически анализи“. За периода 1991-1997 г. е и главен изпълнителен директор на Софийската фондова борса. През 1993 г. е избран за председател на Българската стопанска камара (БСК), а през февруари 2011 г. - за изпълнителен председател на организацията.

Г-н Данев, накъде трябва да ориентираме инвестиционната си политика?

В България има сериозен глад за инвестиции. Ако погледнем БВП - над 80,5% отиват за потребление, а само 19% - за инвестиции. Имаме срив и в местните, и в чуждите инвестиции, и ясен индикатор за това е загубата за работни позиции - всеки ден от икономическата карта на страната изчезват десетки работни места. Така икономиката изпада в много сложно състояние. В момента българската икономика е като костенурка, която не знаем дали се движи, или само се оглежда. Притесняват ни някои индикатори, които показват, че не се развиваме добре. Един от тях е търговският дефицит на страната. За тримесечието той вече надхвърля 3 млрд. лв., като увеличението е близо 1,6 млрд. лв. Българската икономика е малка и открита и затова дефицитът, за който говорим, е точен индикатор за нейното състояние. Друг фактор е растящата безработица. За една година тя е скочила с 0,7% до 12,9%. Расте броят на т.нар. обезкуражени на пазара на труда. За първи път заетостта е под 57 на сто. В същото време, не трябва да забравяме, че в целите си „2020“ нашата страна е предвидила 76% заетост. Как ще постигнем това без инвестиции?

На среща с министъра на икономиката Делян Добрев наскоро казахте, че само за три месеца са закрити 27 000 фирми и са загубени 56 000 работни места. Това е доста тревожно.

Това са точните индикатори, независимо че ние сме като че ли в статистическата грешка - по последните данни за първото тримесечие на тази година се очакват 0,5% ръст на икономиката. За мен е неясно откъде ще дойде той, след като потреблението се е свило и имаме огромен нов търговски дефицит. За разлика от други европейски страни като Полша, Естония, Словакия и др., които имат ръст от 3 до 5 на сто.

Защо ни заобикалят чуждите инвеститори?

Затова има няколко причини, първата от които е общата европейска икономическа криза и неопределеността на нейното развитие. Втората е несигурната правна и икономическа среда в България. Добавяме и забавеното правосъдие и нелиберализираният енергиен пазар. Българският предприемач не знае утре каква ще е цената на електроенергията или колко ще бъде след три месеца. Същото важи и за газовите ресурси. И още нещо - има над 2000 разрешителни и регулативни режима - няма друга такава страна. Държавата пък влиза в ролята на нелоялен конкурент на частния бизнес. В същото време се наблюдават и непрекъснати промени в законодателството. Тревожен е и недостигът на квалифицирана работна ръка.

Къде?

Почти във всички наукоемки дейности - от здравеопазването до IT и комуникационните технологии. В момента нашата софтуерна индустрия - която за мен е еманацията на IT технологиите, е с оборот от износ около 1 млрд. лв. Имаме един проспериращ сектор, който работи добре на международните пазари. Той може спокойно да произвежда за 3 млрд., ако има съответния човешки ресурс. Но в България отсъства така необходимият човешки капитал. Ето ви една огромна ниша, която е показателна за недобрата ориентация на нашата образователна система.

Нали се хвалим с компютърни гении и IT специалисти?

Това са политически хвалби, а реалността е друга. Вижте, има и една грешка на различни правителства - с държавна подкрепа създадохме т.нар. кол центрове, като смятахме, че те са връх на съвременните технологии. Те „засмукаха“ от фирмите ресурса на цифровата ни икономика, като предложиха по-добри заплати. Привличането на тези кадри „обезкървява“ българската икономика и така тя не би могла да се включи в общото изграждане на цифровизацията, която й е необходима. В България се развива икономиката на моловете и на кол центровете.

Как едновременно ще намираме работа на младите хора и ще задържаме по-дълго на пазара на труда по-възрастните?

Това е абсолютно противоречие, някаква шизофренична политика. От една страна, казваме, че нямаме право да уволняваме работниците, придобили право на пенсия, независимо дали трябват, или не трябват на работодателя, а от друга страна - трябва да освобождаваме работни места за младите.  Безработицата сред младите хора е много висока - над 23%. Това е много притеснително, а причините откриваме основно в липсата на инвестиции и недостатъците на образователната система.

Преди дни подписахте с правителството и синдикатите национално споразумение за стаж и първа работа на младежите.

Вижте, не е важно да настаним в момента 22 000 младежи на стаж или на работа временно, а да осигурим условия за инвестиции. От тези инвестиции се очаква да осигурят качествени и устойчиви работни места. Също така обаче не можем да искаме инвестиции, за които няма подготвени хора. Отсега трябва да започнем да инвестираме в образованието, което да е пряко свързано с практиката, а държавата има най-мощния инструмент за това - бюджета. Според мен не трябва да се финансират специалности, които не могат да привлекат инвестиции, които не могат да гарантират продукт с висока добавена стойност. Вие знаете, че сега страната е залята от специалисти, които са с хуманитарни и академични специалности. Има свръхизлишък на юристи, на социолози и икономисти, докато на икономиката са необходими съвсем други умения - инженерни, технически, математически. С това не казвам хората да не учат социални науки. Напротив - който желае, няма нищо лошо да се учи на тях, но за собствена сметка. Най-бързият начин за справяне с недостига на квалифицирани кадри е определянето на квоти за определени специалности, които държавата ще финансира. Те ще се определят след задълбочен анализ, който бизнес организациите и държавните институции да правят заедно. За съжаление у нас има и пълзяща угроза от дълбока неграмотност, която има много мутации. Все повече българи имат ниско образование, мнозина не знаят български език. Тази угроза рано или късно ще залее страната ни, ако не се вземат мерки отсега. Ако тези хора имаха добро образование, те щяха да произвеждат не по-малко от няколко милиарда допълнителен брутен вътрешен продукт. Нямаше да има социални помощи за тях, щяха да си плащат тока и водата, вероятно нямаше да има и такъв процент на битовата престъпност, нямаше и да се харчат европейски средства за включването им.

Икономиката ни като че ли е ориентирана към еврофондовете и обществените поръчки.

За съжаление дотам я докарахме - парите от ЕС и обществените поръчки са двата основни двигателя, които движат икономиката. При внимателен анализ ще се установи, че България е с нулев баланс на усвоени и платени към ЕС средства. В същото време никой не отчита каква е ефективността на разходването на европейските пари. Няма инвестиции за създаване на качествени и устойчиви работни места, а ако има някакви, те са предимно за смяна на собственика на активите. Липсва и контрол върху страните, които изпълняват обществени поръчки. Ние сме свидетели как в София се строи, как се строят и магистралите, които всъщност непрекъснато се ремонтират. И тогава се питаме защо в Германия след зимата няма дупки по пътищата. Защото технологията е друга и защото има контрол. Истината е проста - ние не работим качествено. Имаме сериозни предизвикателства и по отношение на образованието, манталитета и културата на нацията.

Как гледате на „лова“ на работодатели, които не плащат заплати?

Малцина са онези, които не желаят да плащат на служителите си, когато те си вършат съвестно работата. Неплащането на заплати означава, че работодателят няма нужния финансов поток, което пък може да бъде породено от хиляди причини - нередовен доставчик или купувач, невърнат ДДС от държавата. Или не му е платено по европейски проекти. Ние винаги се борим с последствията, а не с причините. Една от тях може да бъде решена лесно - от години настояваме да има публичен регистър за платения и възстановения ДДС и акциз от държавата. И продължаваме да се питаме защо няма публичен регистър на хората, дарили пари на партии и на спечелилите обществените поръчки? Работодателят се превръща в застрашен вид, който трябва да се опазва, защото може да се изнесе в чужбина. Това са предприемчивите хора, които носят икономиката на гърба си. И когато ние плашим и гоним тези хора, нищо добро не очаква тази страна.

Да, но има примери и за недобросъвестни работодатели.

Така е, но защо покрай недобросъвестните да унищожаваме мнозинството съвестни?

А възможността работниците да искат фалит на фирмата за неплатени заплати?

И в момента има такава възможност в закона, никой не я е ограничил. Ако искаме да дадем на работника някакви псевдоправа, е друг въпрос. Процесът по несъстоятелност е скъпо нещо, как ще го плати работникът? Това не е възможно. С тази мярка явно искаме да вменим на служителя нещо, което не е по неговите финансови сили и възможности. В края на краищата всеки работник има свободата да напусне веднага онзи, който не му плаща. И всеки работник може да поиска да стане работодател - това са конституционни права...

Така е по принцип.

Като е така, тогава кого хулим? Хулим тези, които са рискували да създадат работни места.

Ние сме с най-ниските доходи, как ще живне вътрешното потребление?

Проблемът е, че не произвеждаме стока. Голяма част от БВП се изнася. Много от големите производители изнасят националния доход на страната. И по този начин БВП в България е малък, което от своя страна предопределя и ниски работни заплати. Докато не се ограничи износът на национален доход от страната ни, ние не можем да разчитаме, че ще има високо заплащане на труда. Като че ли има корпоративен картел по отношение на този износ - независимо дали са български, или чуждестранни компании. Всички големи фирми имат офиси навън и поне няколко механизма за изнасяне на национален доход. Най-популярният от които е т.нар. трансфериране на цени. Да не говорим за изнасянето на продукти, които не са дълбочинно преработени или такси за управление и т.н. Това е доста деликатна материя, защото едно грубо вмешателство ще накара големи инвеститори да избягат от страната. При нас се изнасят наукоемките дейности, развойните дейности, дизайнерската дейност, проектантската и търговската дейност, а всички те носят голям доход. Това е една от причините за недостига на квалифицирани кадри, защото води до липса на среда за възпроизводство на човешкия ресурс. Преди всичко трябва да повишим БВП, за да можем да увеличим и заплащането.

Намалява ли сивият сектор?

Сегашното правителство взе едно добро решение за свързването на касовите апарати с НАП. В резултат на това се подобри събирането на ДДС, но все още е далеч от подобни решения при събирането на митнически сборове. Аз смятам, че постепенно и в това отношение ще се въведе необходимият ред.

С 9 лв. повишение на минималната пенсия и с 20 лв. на минималната заплата ли ще дойде благоденствието?

Това са популистките виждания. Не бива да се повишава само минималната пенсия, а всички, защото иначе намаляваме доверието в пенсионната система. Излиза, че хора, които са внасяли ниски вноски и в голямата си част са били некоректни към социалната система, непрекъснато получават актуализация на доходите си. Така се разбива мотивацията на хората да внасят осигуровките си.

Защо властта така се е вкопчила във вдигането на минималната заплата?

За мен властта прави електорални поклони на синдикатите.

Те пък я обвиняват в поклони към бизнеса.

Временно печелят с подобни виждания, но в резултат на това са закрити 360 000 работни места. Това се превръща в бумеранг и в бъдеще създава синдикални проблеми.