23815 | 13 ноем. 2014 | 15:24

След като бе свален от поста зам-председател Димитър Дъбов предупредил шефа на партията Михаил Миков: "Не ме карай да съжалявам"

Последният, седмоноемврийски пленум на БСП стопи еуфорията. Очакваният генерален ремонт по високите партийни етажи не се състоя. Лидерът на столетницата Михаил Миков само размести мебелите. И остави основателни съмнения, че новите им места са доста рискови както за самия него, така и за цялата организация.

Председателят на левицата остави промяната да почака по-добри времена, а защо не и по-смел и рисков играч, който да я допусне. Миков опроверга наблюдателите и критиците на БСП, които тръбяха, че столетницата уверено е тръгнала по пътя на СДС. Той доказа, че за разлика от прозорците на „Раковски“ 134 тези на „Позитано“ 20 са здравно заковани. И че най-старата партия не би допуснала грешките на демократите, които след 2000 г. периодично се проветряваха и прочистваха, докато редуцират членската си маса от 200 000 души през 1996 до 9900 през 2009 г. В червената централа се оказа, че прозорците дори не може да бъдат открехнати, за да не излетят партийните традиции и идейната идентичност. А с тях и кадрите, които се явяват носители на тези две неща. Нищо че в столетницата те отдавна са загубили смисъл. Иначе и привържениците на левицата

намаляват
критично

В партията, която по времето на Тодор Живков наброяваше почти милион, сега по документи се водят около 150 000 души. Според апаратчиците на „Позитано“ 20 били над 200 000, а според вътрешната опозиция не повече от 50 000. По-интересна е друга част от математиката на червената централа. Оттам твърдят, че всяка година в редиците на социалистите се вливат по 10 000 души, но изчезват 12 000 души по биологически причини. Една от първите стъпки, които предприе новият лидер на БСП, бе преброяване на членовете. В момента представители на контролната комисия са командировани по градове и паланки, ровят тефтери и смятат. На пръв поглед изглежда логична амбицията на Миков да разбере колко точно са съпартийците му. Това, от една страна, ще покаже какво наследство му е предал Сергей Станишев, а от друга, ще стане ясно има ли надписване по места, за да си осигурят организациите повече делегати в конгреса. Това би могло да мине и за действие в правилна посока, но в момента е по-скоро самоцелно. Причината е, че отливът на партийни членове е следствие, а не причина за изборните загуби на БСП.

Ревизията и проверката на наследството на Станишев трябваше да се направи по друг начин. Още повече че Миков е вторият председател на БСП, който пое партията след оставка на лидера й след изборна загуба (първият бе Георги Първанов, който оглави столетницата, след като Жан Виденов също подаде оставка). Изборът на юриста от Видин бе натоварен с

много очаквания

И най-вече с надежда за промяна.

Удивително бе търпението, с което дори най-припрените активисти на партията изчакаха Михаил Миков да направи своя личен избор за екип. Предварително в ръководството на партията имаше съгласие, че трябва да се изчакат изборите. И че по време на кампанията не бива да се правят промени, които да предизвикат трусове в партията. Лидерът на левицата имаше време и възможност да тръгне по три пътя. Първият бе да продължи без Станишев по станишевски, запазвайки около себе си клиентелата, която е лоялна преди всичко на председателя. Вторият бе да се обърне към структурите по места, да поиска те да излъчат хора в ръководството и да върне БСП в коловоза, в който бе в състояние да печели избори. Третият бе да потърси нови лица, нова енергия и да направи истинска стъпка към европеизиране на столетницата.

Засега изглежда, че Миков е избрал първия и най-лесен път. Доказателство са персоналните промени, които направи в органа на партията, който изцяло зависи от него. Истина е, че голяма част от организациите

очакваха смяната
на Димитър Дъбов

Логично бе зам.-председателят на БСП с ресор организационни въпроси да понесе отговорност за изборната загуба сега, както и за поне още три предишни. Дъбов имаше и личен принос за детронирането си, след като посочи, че причина за лошите резултати на червените на вота била превръщането на столетницата в проевропейска партия. Той разпали и вътрешнопартийна война с обвиненията си срещу „богатите младоци“, дето „разбомбвали партията“. Имаше логика и в приетата оставка на другия зам.-председател - Евгений Узунов, с ресор финанси. Той също се задържа доста дълго на този пост. В момента заради лошите резултати субсидията на БСП е намаляла наполовина, парите за апарата и организациите не стигат и се налага затягане на коланите. Това, че Георги Пирински няма да е заместник, също не е изненада. Той има достатъчно ангажименти в Брюксел като евродепутат. Изненадата дойде от смяната на Дъбов с друг амортизиран апаратчик - Бойко Великов, който бе на път да превърне депутатството в професия (Великов бе народен представител от 1994 до 2013 г.) и от 1998 г. е в ръководството на БСП. Истински партиен ветеран е и другият заместник на Миков - Янаки Стоилов, който 25 години неотменно е народен представител. Нелогично изглежда и „обезщетението“ на Дъбов и Узунов. Те отново са заместници на Миков - този път в изборния щаб на партията. Това означава, че лидерът на соцпартията няма нищо против да повтори резултата от изборите на 5 октомври.

Любопитни са и още две рокади в политбюро, които звучат като намиране на работа за

неуспели
кандидат-депутати

Антон Кутев най-вероятно е награден за приноса му в партийната теория. Той обяви, че социализмът е като СПИН - предавал се по полов път. Кутев ще е организационен секретар. На същия пост ще е и племенникът на пернишкия партиен председател Ненко Темелков - Станислав Владимиров. Истината се оказва малко по-различна. Миков подобно на предшествениците си явно е загрижен за надеждните кадри на партията. В Изпълнителното бюро безработните секретари досега са получавали по 2500 лв. заплата, а редовите членове - по 2000 лв. Очевидно партийната хранилка ще продължи да осигурява прилични доходи за неуспелите да влязат в парламента или да бъдат устроени на държавна работа.

В БСП промените се оказват трудни най-вече заради силна вътрешна съпротива. Не е тайна, че кадрите по партийния връх трудно биха се отказали да слязат от него. Видно е, че и лидерът им засега няма намерения да ги сваля оттам.

Деликатният
момент

за ръководството на столетницата идва от другаде. БСП вече няма с какво да задържи малкото останали верни редови членове. Левият завой на Янаки Стоилов се оказа мисия невъзможна. След изборите на 5 октомври партията сама проигра шанса си да изпълни поне част от своята програма, няма логично обяснение защо социалистите не попитаха структурите какво искат те - дали да останат в опозиция, или подобно на АБВ да влязат в играта. Със заявката, че са национално отговорна партия, която е готова в труден момент да даде подкрепа на правителството по темите от нейната програма. На практика позитанци възродиха Първанов. Той се върна на бял кон в голямата политика - успя да си осигури вицепремиер, а с това и шанс за политическо бъдеще на неговата формация АБВ. Има защо да му се гневят в червената централа, докато стоят в изолация и новата власт постепенно изтласква кадрите на БСП от ключови позиции.

Засега вероятността промяната в БСП да бъде заменена с подмяна изглежда голяма. А имитацията на раздвижване и персонални смени в столетницата илюстрират със стар казармен виц за смяна на бельото - първа барака да даде на втора, втора на трета, а трета на първа.