33524 | 13 ноем. 2014 | 16:10

Осемхилядникът става популярен с опасната си Южна стена, лишила света на алпинизма от големия Йежи Кукучка

Автори: Цвета МАРКОВА, Доц. Сандю БЕШЕВ

Височина - 8516 м
Покорен за първи път - 1956 г.

Четвърти по височина на планетата, връх Лхоце (8516 м) е впечатляващо красив и величествен, но съдбата му е отредила поддържащата роля на съсед и по-малък брат. Заради отдалечеността само на 3 км южно от световния първенец Еверест (8848 м) той остава дълго време в сянката на гиганта и е забравен от алпинистите. За неговoтo незавидно място в света на екстремните спортисти говори и фактът, че в името му липсва божественият произход, който притежават редица други осемхилядници на територията
на Непал и Китай. В превод от непалски Лхоце означава просто Южен връх.

Като истински събратя първият и четвъртият по височина на планетата разполагат с един базов лагер, както и с едни и същи класически маршрути до около 7500 м. Двата великана са свързани с тесен леденоскален гребен. Въпреки това първият опит за покоряване на Лхоце е направен близо 35 години, след като по склоновете на Еверест вече са пъплили орди от мераклии за слава. През 1955 г. желание да изкачи Южния гигант изявява международна група, която за малко да постигне победа, но кислородният апарат на австриеца Ернст Зен се поврежда на около 8000 м и мисията се проваля. Само 12 месеца по-късно швейцарци решават да изкачат Еверест, но по пътя си покоряват и Лхоце. Това се случва на 18 май, а като пионери в историята влизат Ернст Райс и Фриц Луксингер. Само пет дни по-късно други членове на експедицията стъпват и на Еверест. Швейцарската победа над четвъртия в света не успява да мотивира особено останалата част от гилдията на алпинистите и върхът отново е забравен за 21 години. През 1979 г. внимание на забравения великан обръща не кой да е, а един от най-великите алпинисти в ис-торията - Йежи Кукучка, който прави второто покоряване. 

На някои места наклонът на Южната стена на Лхоце стига до 60%. През 80-те години на миналия век преминаването й се превръща в мания за алпинистите.

Въпреки това осемхилядникът би останал завинаги в незавидната роля на съсед, ако не е неговата 3000-метрова Южна стена. Тя се превръща в мания за част от най-елитните алпинисти през 80-те години на миналия век. Обсебен от огромното предизвикателство да премине първи по жестокия маршрут, под върха се завръща Кукучка през 1989 г. По това време той вече е стъпил на всички 14 върха над 8000 м и става вторият в историята с подобно постижение. За разлика от Райнхолд Меснер полякът събира всички диаманти в короната само за осем години. На италианеца му е необходимо двойно повече време, за да се поздрави с пълната колекция. Именно заради това Меснер праща телеграма на Кукучка със следните думи: „Ти не си втори, ти си велик!“

Впечатляващият път на полския герой е прекъснат именно под Лхоце. Той остава в прегръдката на Южния връх заради лудото си желание да прокарва нови, изключително трудни маршрути. Кукучка стига до 8200 м височина по южната стена през 1989 г., но въжето му се къса и той полита в непалската бездна. Легендарният катерач се сдобил с фаталното въже от пазар в Катманду, а то не само било прекалено тънко, но и втора употреба.

Въпреки зловещата си слава на убиец на мечти Южната стена все пак се предава. И то половин година, след като е лишила света на алпинизма от великия Кукучка. Спорове обаче има около името на първия преминал по невъзможния маршрут. Словенецът Томо Чесен твърди, че е направил това, и то самостоятелно, на 24 април 1990 г. Но не представя неопровержими доказателства и снимки от изкачването. Затова някои хроникьори смятат, че първи успех по стената са постигнали съветските алпинисти Сергей Брешов и Владимир Каратаев. Те са част от внушителна експедиция, в която влизат 17 души, всичките допринесли за победата. След изключителното постижение един от участниците споделя, че изкачване на сам човек по стената е абсолютно невъзможно и немислимо. Това още повече хвърля съмнение върху разказите на словенеца Чесен.

Аржун Вашпай

17-годишен индиец е най-младият покорител

Индиецът Аржун Вашпай е най-младият алпинист, стъпил на Лхоце. Той постига победа над върха на 20 май през 2011-а, когато е само на 17 години. В колекцията му има изкачвания на още два осемхилядника, като през същия сезон стъпва и на Манаслу (8156 м). Година по-рано, когато е едва на 16, той поглежда света от най-високата му точка - Еверест (8848). Така става най-младият индиец, покорил първенеца на планетата. Любовта към осемхилядниците младокът придобива на невръстна възраст, когато е на 10 години. Оттогава тренира упорито тялото си, като използва йогийски упражнения. Преди високопланинските си експедиции прекарва поне месец и половина в аклиматизация, за да може да свикне с отрицателните температури и суровите метеорологични условия.

Следващите цели на индиеца са да стъпи на всички седем континетални първенци, но родителите му настояват да се съсредоточи първо върху образованието си.

Йежи Кукучка

Христо Проданов (в средата) е първият алпинист, изкачил Лхоце без кислородна бутилка.

Христо Проданов признава:

На купола ме удари електромагнитна буря

Христо Проданов има особено място в историята на българския алпинизъм. Неговото име е записано със златни букви, след като става първият наш покорител на един от осем хилядниците. На 30 април 1981 г. легендарният ни спортист стъпва на Лхоце, постига го сам и без да използва кислород. Така влиза и в световната история, защото преди него никой не е успял да подчини върха в солово изкачване и без помощта на кислородните бутилки. По-късно той разказва: „На превърховия гребен неудържим вятър започна да фучи край мен. Малко по-късно се озовах на върха. Беше точно 13,55 часът. Сам на този остър като бургия връх! Не можех да повярвам, че нагоре няма повече.“

Проданов остава само няколко секунди на купола, когато се случва нещо ужасно. „Бях разтърсен от ударите на електромагнитна буря, за което способства и металният самар върху гърба ми - пише в спомените си великият алпинист. - Независимо че бях с двоен шлем, брадата, мустаците, очилата, всичко се бе превърнало в една огромна ледена буца.“

След това българинът забива родния трибагреник и непалското знаме, прави няколко кадъра с фотоапарата си, но той блокира, и започва да се спуска надолу. Други двама наши алпинисти - Огнян Балджийски и Методи Савов, стигат до 8200 м. Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Кънчо Матеев и Людмил Янков спират атаката си на 7800 м, а Запрян Хорозов - на 7250 м. Експедицията на българите е посветена на 1300-годишнината на българската държава. Проданов е удостоен с най-високото отличие на страната - „Герой на социалистическия труд“.

Три години по-късно той стъпва и на Еверест (отново сам и без кислород), но остава завинаги в плен на голямата си страст - върховете.

Легендите за чара на Шантал Модюи (вдясно) вълнуват алпинистите и до днес.

Френска хубавица е първата жена, победила великана

Френската красавица Шантал Модюи е първата жена, стъпила на Лхоце. През 1994 г., когато върхът се предава пред нея, тя вече има богат опит в битката с осемхилядниците. По това време 32-годишната любителка на екстремните изживявания вече е покорила най-трудния и жесток великан - К2 (8611 м), както и Шиша Пангма (8013 м) и Чо Ойо (8201 м). Шантал решава да пробва силите си на Лхоце, защото шест пъти опитва неуспешно да победи по-големия му брат Еверест. Към четвъртия по височина в света връх тя поема в компанията на двама американци - Стивън Кох и Тим Хорват. Спътниците й се отказват от щурм на осемхилядника след кошмарна нощ, която изкарват в прекалено малката си палатка и едва не измръзват. Несломимият дух на крехката французойка обаче не й позволява да прекрати изкачването си. Така тя стъпва на Лхоце сама и без да ползва кислород. Всъщност всичките си върхове тя покорява без помощта на кислорода. През 1996 г. Модюи прибавя към колекцията си Манаслу (8156 м), а година по-късно и Гашербрум II (8035 м). Неуморният й път по най-високите планини е прекъснат през 1998 г., когато в опит да стъпи на седмия си осемхилядник загива под Дхаулагири (8172 м).

Легендите за хубавицата и до днес вълнуват представителите на този мъжки спорт. Говори се, че в който и базов лагер да се появяла Шантал, никой не оставал равнодушен към изкусителния й чар. С част от колегите си тя имала интимни връзки и често обичала да казва: „Толкова много мъже има на този свят, а толкова малко време...“