21109 | 17 ноем. 2014 | 10:01

ГЕРБ едва ли ще пусне Радан Кънев да се изгражда като образ на новото, чисто и идеалистично дясно след Костов и Борисов.

България на гражданите“ не смята за необходимо провеждането на конгрес на Реформаторския блок. Изразени са съмнения и в необходимостта на Гражданския му съвет като орган, който е изчерпал функциите си. Този съвет малко по-рано бе поискал оставката на един от собствените си министри.

Новините не са прекалено значими, но дадоха основание да се говори за (поредна) криза при реформаторите. Истината е, че няма нищо ново под слънцето. Вътрешните разделения при тях не бяха тайна за никого още в началото на годината. Те съпроводиха съвсем явно пред­изборната кампания и продължиха още във вечерта на изборния ден. Лидерите на партиите в блока участваха в консултациите пакетно, сякаш имаха опасения, че колегите им могат да се договорят с ГЕРБ зад гърба им. Известно затишие настъпи едва при съставянето на кабинета. Противоречията бяха потиснати, колкото всеки да разбере какво получава той и какво другите, и избухнаха отново с успешното финиширане на битката за реализиране на мандат.

Сега е същото, каквото наблюдавахме по-рано. Вярно, има нюанс: съревнованието доскоро се водеше в опозиция, а вече протича във властта. Но принципът не се е променил много. Не става ясно дали от РБ ще правят „Бяла книга“ за наследството на кабинета Орешарски. Но със сигурност могат да съставят „Синя книга“ само с репликите, които са изговорили един против друг. Дебела книга.

Да проследим тенденциите. РБ първоначално изплува като широк формат за дискусии, породен според собствените му декларации от гражданската енергия на протестите. Последваха

стъпки към консолидация

Стигнаха до съгласие да бъдат коалиция. Успяха да сглобят листа за Европейския парламент. Успяха преференциално да я преобърнат на самите избори, без да се разпаднат. Поеха пътя към парламентарния вот. Центростремителната логика сочеше бавно и славно преобразуване на сложната коалиционна конфигурация в единна партия. Единството е важен критерий за политическа ефективност. В случая то съвпада и с начина на мислене на Иван Костов, който още преди четири петилетки съзнаваше, че сините нямат шанс като футболен стадион с различни сектори за агитките, а само като партия по строгите канони на демократическия централизъм. Ето защо в продължение на много месеци РБ все повече добиваше вида на формат „ДСБ плюс“, на 

филиал на „Кърниградска“,
направляван от бившите костовисти

и обясняван от тях. Другите партии създаваха впечатление на носени от приливната вълна, лишени от структури и свои идеи, но богато надарени с лидери и претенции. А ДСБ усилено се готвеше за конгрес, на който техният лидер да разчупи черупката на позицията „говорител“ и да заеме полагащото му се председателско място в блока.

Да, ама не. Конгресът е отложен за трети път и е крайно съмнително скоро да бъде проведен. Ако бъде проведен, ще го спечели Радан Кънев. Няма кой друг. Другите лидери са министри, вече са в различно качество, Корман Исмаилов по обясними причини не става, а някоя фигура от по-ниските ешелони не би притежавала авторитета, необходим, за да усмирява шефовете си.

Само че защо Кънев да печели? Тогава министрите от блока ще му бъдат фактически подчинени, а това е последното, което те биха желали. На този етап изглежда, че те предпочитат да бъдат подчинени на Борисов. И не е странно. Да върнем лентата назад. Още когато се формираше РБ преди повече от година, СДС сякаш беше приет по милост с много уговорки, защото витаеше подозрението, че е прекалено тясно обвързан с ГЕРБ. Нали Борисов някога бе казал, че СДС е марка. Да поглъщаш търговски марки, е практика не само в бизнеса, но и в политиката. Или да пратим лентата напред. Кунева се чувства най-добре в европейски води и това нееднократно го е казвала и доказвала. Тя се откъсна от европейските либерали може би с надеждата, че отново ще завоюва еврокомисарска позиция, този път благодарение на десницата. Не се случи, но амбицията за ЕНП остава. А без рамото на Борисов нейното бъдещо членство в ЕНП попада в сферата на илюзиите. В следизборния месец Борисов задаваше дневния ред - и на консултациите, и на изявленията, и на възможните комбинации. Така че никак не е чудно, че в така зададената рамка за РБ Кунева и Лукарски водеха хорото, а Кънев отстъпи назад. Публиката го видя

да се колебае почти
като Хамлет

да го бъде или да не го бъде в съюз с Борисов.

Полето на играчите е очертано по горе-долу подобен начин. На сцената излизат аргументите, които всъщност задълбочават проблемите. Лидерите на РБ сякаш дават мило и драго да пречат на себе си с инструмента, който уж най им приляга - думите. Отдавна техните симпатизанти призовават да им бъде забранен Фейсбук, защото половината от времето си тези лидери прекарват в писане на статуси по адрес на някого, а другата половина - в писане на оправдания, че не искат да кажат нищо лошо и не са били разбрани. Но ето, „България на гражданите“ твърди, че председател на РБ може да има едва когато има и успешни реформи. Дори да допуснем, че такова нещо като „успешни реформи“ в България въобще е възможно, действията на сините министри на реформаторския тепих могат да дадат плод най-рано след години. И логиката звучи странно. В нормалната политика първо правиш работеща структура, за да упражняваш на нейна основа властта в името на програмата си. Тук, наопаки, упражняването на властта е условие за бъдещо партийно строителство. Найден Зеленогорски е силно скептичен към Гражданския съвет на блока. Всички знаем, че въпросният граждански съвет наистина се превърна лека-полека в изразител на вижданията на ДСБ. Отново нищо необичайно. От всички в РБ ДСБ е безспорно най-идеологическата партия, поради което има и най-голямо влияние върху интелектуалците. Гражданският съвет вероятно няма да бъде разпуснат, но той пак си остава странно образувание. Някога той трябваше да въплъщава връзката с протестите. Протестът вече овладя властта и недостатъците на Гражданския съвет излизат наяве - хем е излъчен от партиите, хем партиите не могат да вземат решения без него, хем е граждански, хем гражданите попадат в него само с партийно решение.

От цялата работа най-много печели, очаквано, Бойко Борисов. Той пробута на реформаторите министерствата, в които

ще оперират с
най-малко средства

и с най-високи обществени очаквания. Нещо повече, те си ги пожелаха. Оттук нататък на Борисов му остава да влезе в ролята на директор на детска градина - да сбива и разтървава спорещите страни. Неговата позиция е желязна и отсега може да се предвиди. Успехите са при мен, ще казва той, ето виждате, аз санирам, аз строя магистрали, аз отпушвам европейски програми, а реформите са при реформаторите, какво става, ще питате тях, не мен. Кунева, Лукарски, Москов и другите печелят само това, че стигнаха до властта. Но това „само“ в български условия може да бъде изключително важно.

А какво печели Кънев? В доминацията на Кунева и Лукарски и за него има една малка победа, която малцина отчитат - че съхрани РБ като формация и не допусна тя

да излети от каруцата
на първия завой

Което е съществено. Като лидер просто на ДСБ той няма бъдеще. Неговото бъдеще е в ролята на потенциалния лидер на дясна коалиция. Фактът, че не влезе в правителството, е достатъчно показателен за по-дългосрочни амбиции. На него му се налага да се съобразява, за да бъде блокът единен, да стои отстрани, за да може да излезе като единствената неопетнена фигура при евентуален провал на министрите. Техен успех (или по-точно успех, който да бъде публично признат) в напрегнатата и кризисна обстановка е слабо вероятен. Ако той се случи, Кънев става излишен просто защото е извън властта. Но ако не се случи, в действие влиза логика, близка до мисленето на Иван Костов - РБ може да се обедини само след собствения си провал, когато управленските претенции вече няма да имат покритие и приоритетно място ще извоюва организацията. Тогава ще има нужда от партия и от перспективно мислещ лидер. Дали Кънев ще бъде в състояние, е сложен въпрос. За неуспехите ще обвинят и него. Несъмнено ще го заклеймят за неносене на политическа отговорност. ГЕРБ едва ли ще го пусне да се изгражда като образ на новото, чисто и идеалистично дясно след Костов и Борисов.

Едно е ясно - пътят на Кънев е различен от този на Кунева и Лукарски. Но са длъжни още известно време да вървят заедно.