Г-н Трайков, смятате ли, че правителството успя да защити интересите на страната ни в проекта „Южен поток“? Какво печели и какво губи България?
- За мен е очевидно, че това, което направихме по „Южен поток“, е част от цената при преговорите за доставка на природен газ. Ако разглеждахме „Южен поток“ сам за себе си, нямаше да съм доволен и щях да имам много съществени забележки.
Какви?
- Подписахме окончателно инвестиционно решение, без да са договорени основни параметри. Например каква е цената и какви ще са транзитните такси. Това предстои да се договаря. Каква ще е лихвата на заемите и как ще бъде компенсирана България за тези между 600 и 800 млн. лв., които ще изгубим заради смяната на входната точка на тръбата на наша територия. За тези изгубени приходи трябва да искаме компенсация. Всъщност това, че не трябва да губим по тази линия, сме го записали още в протокола с бившия енергиен министър на Русия Сергей Шматко от 2010 г.
Каква компенсация може да искаме?
- Единият вариант бе отклонението на газопровода до Провадия да бъде българско и там таксите да се вземат от „Булгартрансгаз“, но това е отпаднало. Остава да се повиши цената на транзитните такси по сегашния договор до 2030 г. Проблемът е, че това трябваше да се реши преди подписване на окончателното инвестиционно решение. Сега вече сме в слаба позиция и нямаме никакви козове в замяна.
Бившите енергийни министри Румен Овчаров и Петър Димитров повдигнаха въпроса за цената на тръбата през наша територия - как тя е станала 3,3 млрд. евро. За колко милиарда се говореше по ваше време?
- Да, аз също си спомням, че се говореше за 1 или 2 млрд. евро. И мене ме стресна тази цифра. Всичко това е инвестиция, която ние трябва да платим. Наистина, става дума за заемни средства, но те също трябва да се връщат и на нас не ние безразлично колко ще струва проектът. Още повече че нормата на възвръщаемост по него е ниска. Човек може да си помисли, че нарочно българската част е направена по-сложна и по-скъпа за сметка на сръбската. Доколкото знам, там нормата на възвръщаемост е по-висока от българската, която е 8%. Но по-големият въпрос е друг - няма гаранция, че ще получим и тези 8%.
Защо?
- Ако транзитните такси не са достатъчно високи и капацитетът на тръбата не се запълва максимално. Затова в договорите се залагат гаранции. Ако нещо не се случи, както е планирано, всеки от партньорите да знае каква отговорност носи. В случая на нас ни е нужна гаранция, че ако заемите за реализацията на проекта не се изплатят за 15 г., кредиторите няма да ни вземат тръбите. Защото в един момент може да се окажем собственици на 50 на сто от дружество, което не притежава нищо.
Излиза, че по „Южен поток“ са оставени редица отворени въпроси за сметка на по-големите отстъпки, които получаваме в цената на газа. Така ли е?
- Най-напред искам да кажа, че намалението е добре дошло и за малките потребители, и за клиентите на „Топлофикация“, и за индустрията. Но то се дължи на много фактори. Първо е резултат от общата тенденция на еманципиране на Европа спрямо „Газпром“ и активната намеса на ЕК по отношение на енергийните въпроси с Русия. Друга причина е спадането на цените на природния газ на световния пазар заради излизане на много нови находища. Освен това в краткосрочен план се очаква САЩ да започнат износ на втечнен газ. Активно се сондира навсякъде - и в Черно море, и в Средиземно море, където Кипър и Израел откриха големи находища. Трето, има конюнктурни фактори - поевтиняха доларът и петролните деривати, което също се отразява на цената на суровината по сегашната формула. Всичко това в комбинация с отстъпките, които сме направили по „Южен поток“, доведе до въпросното намаление.
Клаузата „Вемаш или плащаш“ в договора с „Газпром“ обаче остава.
- Да, но все пак е направена една малка положителна стъпка. Вече може да се откажем не от 10%, а от 20% от договорените количества, без да се налага да плащаме неустойки.
А не беше ли най-важно да се промени формулата, по която се определя цената на синьото гориво? Сега тя зависи не от неговите котировки на международните пазари, а от мазута и газьола?
- Това бе първоначалната ни позиция, но явно не сме успели да я защитим. Ситуацията вече не може да се промени - мачът е свирен за 10 години.
Защо за 10 години? Премиерът каза, че договорът е за 6 плюс 4 години?
- Договорът е десетгодишен. На шестата може да се преговаря за някакви промени в количествата и цената. Това е също отстъпка от наша страна. Срокът е твърде дълъг, защото за 10 г. се очаква ситуацията в региона да се е променила драматично с реализирането на проектите по южния газов коридор, включително с междусистемните газови връзки с Гърция и Румъния.
До този момент никой не отговори на още един въпрос - с колко ще падне цената за потребителите. Шефът на „Булгаргаз“ Димитър Гогов вчера не пожела да каже категорично.
- Разбирам защо мълчи. Просто иска да задържи част от намалението за „Булгаргаз“ заради недовзетите си приходи от миналото. Той ще иска до последно намалението да е по-малко.
Не е ли това най-важният въпрос за хората и бизнеса?
-Да, другият въпрос е кога ще влезе в сила тази отстъпка. В момента „Булгаргаз“ трябва да отправи искане към ДКЕВР, за да се намали цената, а те да сметнат и да кажат с колко ще е намалението. Това може да стане бързо, а може да стане и след половин година.
Не се разбра също отпадат или не посредниците и как това ще се отрази на джоба ни?
- Аз също не разбрах защо покрай този въпрос имаше такива драматични сцени и се каза, че преговорите с „Газпром“ вървели чак до сутринта. За отпадането на посредниците се споразумяхме още през 2010 г. Така че за мен проблемът бе решен още преди две години. От този факт газът няма да поевтинее допълнително, защото руската страна е калкулирала промяната в сметките.
Как ще коментирате намерението на „Газпром“ да строи газови централи у нас?
- Възможностите са големи. Такива централи всеки може да строи на свой риск и в момента. Не е нужно някакво специално споразумение, само че никой не го прави, защото при сегашните цени на синьото гориво електроенергията ще бъде непродаваема. Но „Газпром“ би могъл да прави такива централи, ако ги захранва на два пъти по-ниска цена, отколкото са доставките за България.
Тези дни министър Делян Добрев отново повдигна въпроса за конкурса, с който по ваше време бе сключен договор за търсене и проучване на газ в блок „Силистар“ в Черно море. Защо избрахте тези инвеститори, а не по-големи и по-надеждни?
- Когато проведохме процедурата, всички големи отказаха да участват в нея. Питахме ги дали нещо не им харесва или им трябва повече време. Те казаха, че всичко е наред, но че геологията не е подходяща. Сега може да мислят и по-различно. Това бе процедура, която се проведе по стария закон за подземните богатства. Впоследствие на база на опита в нея променихме закона. Така следващите конкурси доведоха до други резултати, например 30 млн. лв. бонус с „Тотал“. Но за „Силистар“ законовата база беше друга.
Знаете ли дали вече е образувана прокурорска проверка по случая?
- Нямам информация. Но много от подробностите в работата на комисията по избора на компания, която ще търси и проучва в блок „Силистар“, аз не съм си поставял задача да знам, защото като министър нямах право да се бъркам в нейната работа. Ако има някакви нарушения, това трябва да се провери.
През лятото комисията за конфликт на интереси излезе със становище, че сте действали в частен интерес, когато е сключен концесионен договор с „Каолин“ АД за находището „Балабана“ край Силистра. Оспорихте ли решението в съда?
- Завел съм дело във ВАС и смятам, че ще бъдат взети под внимание аргументите ми.
Смятате ли, че се правят опити да ви сплашат?
- Да, определено се създава такова впечатление. Първо започнаха да ми дават жълти картони. След това искаха да ме стреснат с това, че ще загубя поста си. После се мина към атаки в медии и сега следващата стъпка е включването на държавните институции. Между другото три часа след коментарите ми по „Южен поток“ по БНР ми се обадиха от полицията с покана да си говорим за блок „Силистар“.
Защо сте трън в очите на премиера?
-Трябва да попитате него, но проектът „Южен поток“ и новият газов договор засягат всички нас и трябва да имаме една и съща цел - постигане на най-добри резултати за българите, затова не мога да остана безучастен.
(в. Преса, печатно издание, брой от 313 от 17 ноември 2012)
35206 | 17 ноем. 2012 | 11:13





Мобилна верси
RSS
