16321 | 17 ноем. 2012 | 12:05

Ако министърът е изразил отношение към „феодалните старци“, то за заместника му е съвсем нормално да каже на пенсионерите, че в света, в ко

„На оня свят пари няма.“ Така зам.- министърът на финансите Владислав Горанов реагира на предложението да пощади от данък върху лихвата пенсионерите, които спестяват за погребението си.

Към този момент единствената информация за оня свят имаме от дядо Матейко чрез Елин Пелин в разказа „На оня свят“. Подритваният на този свят сиромах дядо Матейко се запътва към пъклото, но се оказва, че е в тефтерите на свети Петър за рая.

И започва да разпитва дядо Матейко кой друг от селото е в рая - поп Николай? И понеже, като прочетохте името Николай, си помислихте, че нагласям името към една актуална личност, ето оригинала на Елин Пелин.

- Поп Николай е в катрана, дядо.

- Стой не думай!

- Честна дума!

- Ами нали беше, божем, поп - свещеник!

- Се едно... Тук не бръснат никого - всекиму според делата му. Поп бил, ама грешил. Владиката, че е владика, па и той е в пъклото.

- Бре, не думай!

- И той е наказан, дядо... Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора, а сиромасите, бедните хич и не поглеждаше... Обличаше се богато и преяждаше всеки ден, а хората учеше да се въздържат... Това не е ли грях?

Ако си мислите, че освен за Николай дядо Матейко не е питал и за министър Горанов, грешите. Е, не точно за него, а за бирници. Ето отговора:

-Тук бирници няма, дядо.

- А, няма?

- Няма я!

- Ох, света майко богородичке, наистина тук на рахат ше бъда! - извика от радост дядо Матейко и като се прекръсти, настави: - Е това най-много ви харесвам!

На този свят обаче има и пари, и Министерство на финансите. Най-лошото на парите е, че са малко, а най-лошото на министерствата е, че там никой не бива да е по-умен от министъра. Ако министърът е изразил отношение към „феодалните старци“, то за заместника му е съвсем нормално да каже на пенсионерите, че в света, в който са с единия крак, пари няма да им трябват. Ако са искали, когато станат пенсионери, да си купят бели бермуди и да тръгнат по круизи, не е трябвало да се раждат тук.

Има един хотел в Хисаря, в който винаги има най-малко

стотина руски евреи от Израел

на почивка в България. Възрастни хора, които цял ден щъкат с едни здравни картони насам-натам из физиотерапията, плацикат се в басейните, разхождат се, разговарят си. В моите представи всичко това го дължат на някакъв пенсионен фонд, който им финансира почивката. Оказа се - не. Израелски туроператори купуват местата в хотела и след това събират групи, обясни ми един от почиващите. Той дошъл в група от осемдесет души. Което за него означавало, че нощувката, закуската и вечерята в този тризвезден спа хотел му излиза 20 лева на ден. Той бил пообиколил няколко подобни места в Източна Европа, но никъде за толкова малко пари не получавал такъв прекрасен хотел. Защо българските туроператори не могат да предложат такава услуга на български пенсионери - нямам представа.

Помолих този човек да ми обясни каква е пенсионната система в Израел, даже и бележниче отворих да позапиша каква е сложната формула, която позволява на едни няма и от двайсет години емигранти от Русия в Израел да почиват по чужбините. Системата обаче се оказа съвсем проста. Всеки гражданин на Израел, каза този човек, независимо откога е гражданин и колко време е работил, получава

държавна пенсия между 300 и 400 долара

Тези, които са работили, получават допълнителна пенсия. Тя се формира от равни вноски на работещия и работодателя от два процента и половина. Вноските се събират в лична пенсионна сметка.

Когато човек се пенсионира, решава какво да прави с парите от пенсионната си сметка. Може да изтегли сумата наведнъж, може да я получава по схема. И да ходи на курорти в България на цени три пъти и половина по-ниски, отколкото за българите. За благината да си пенсионер в Испания въобще не искам да говоря. Тя е толкова голяма, че се разпростря чак до България с испанската програма за почивка на хора над 55 г.

Тия дни получих молба от близък от Будапеща, който е завършил висшето си образование в България. Иска да му взема от Техническия университет документ, който да удостоверява, че е учил там от тази до онази дата. Трябвало му за бъдещото пенсиониране. В Унгария годините, в които си получавал висшето си образование, се смятали за стаж. Не, никакво откупуване на стаж. Просто представяш документа и ти признават времето, през което си учил, за трудов стаж. Неговият шеф му казал, че от такова по-ранно пенсиониране всички имат полза - и обществото, и самият познат. На негово място щял да дойде млад неуморен човек, който щял да произвежда повече продукт и това щяло да се отрази добре на всички. Тия унгарци не знаят ли, че на „оня свят пари няма“?

Зам.-министър Горанов има строго фискално отношение не само към последната отсечка от живота, но също така и към началната. Неотдавна той отново укори майките, че си гледат децата до 2 г. и недопустимо са въвели професията „майка“. Само дотук вече имаме две групи, които пречат на финансовия просперитет - алчни пенсионери и разглезени майки. Имаме също така

огромни подривни групи от болни хора

които настояват за по-добро здравеопазване и по-достъпни лекарства, като че ли не са чували, че „на оня свят пари няма“. Ако ще има следваща стъпка в посока на цинизма, то ще е зам.-министърът да заяви, че оня свят е препоръчителен. И че като ни улеснява да заминем там, ни мисли доброто. Но преди да бъде предприета тази стъпка, отново съветвам министър Симеон Дянков да бъде командирован в България. И този път да вземе в пътуването си не млада колежка, а заместника си Владислав Горанов.
Ще видят не само бедност, но и

пълна липса на обществена енергия

Без тази енергия оправия няма, каквито и данъци да се измислят. А я няма, защото тя се ражда само от чувството за морал и справедливост.

Маргарет Тачър застава начело на английското правителство във време, по което англичаните вечерят на свещи, но не по романтични причини, а поради липса на ток, а работната седмица е съкратена по липса на въглища. Правителството призова англичаните да не се презапасяват със стоки, а два дни по-късно английски вестник обвини Тачър, че е била видяна да излиза с цели два пакета захар в отдалечено лондонско магазинче. На новата премиер-министърка й се наложи да обяснява, че това не е вярно, в което хората се увериха едва когато беше установено, че такова магазинче няма.
Маргарет Тачър не даде на англичаните чувство за богатство толкова бързо, колкото им се искаше, но веднага им даде чувство за справедливост. Това не вдигна жизненото равнище, но пък изстреля нагоре равнището на обществената енергия, което от своя страна заработи за равнището на жизнения стандарт. Използвам случая да помоля българските големци да не ни препоръчват оня свят и да не се презапасяват с хотели, терени, апартаменти в момент, в който бедните се чудят какво ще сложат на коледната трапеза.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 313 от 17 ноември 2012)