37161 | 17 ноем. 2012 | 12:54

Би ми се искало от време на време да съм по-безотговорен, каза пред Надежда ПЕТРОВА Иво от ''Под прикритие''

На сцената на Националната лотария, където освен пари може да получите и предложение за брак.

 Захари, най-новото около теб е, че стана водещ на предaването „Национална лотария“. Как се чувстваш в новото си амплоа?

- В процеса на правенето се чувствам напълно безотговорно, защото аз не съм професионален водещ, няма и да бъда. Затова съм се облегнал на раменете на стари печени телевизионери. Когато в театъра заместваш някого, защото примерно е болен, научаваш текста за ден и вечерта излизаш на сцената. Много си напрегнат, но и много свободен, защото където и да стъпиш накриво, никой не може да ти каже нищо - това не ти е работа. И затова, когато някой замества, стават много интересни представления. Защото е безотговорно. Така се чувствам и в лотарията.

Научи ли нещо ново за хората, откакто започна да водиш предаването?

- Че са много различни. Не, че не съм го знаел, но е интересно да се наблюдава как един участник за по-малка сума е свръхекспресивен, а друг печели огромни пари, а не помръдва. Освен това в лотарията идват хора, които аз няма как да срещна, съвсем, съвсем обикновени в най-добрия смисъл на думата. А аз общувам само с... нали се сещаш. Имам късмета да съм заобиколен от страшни кретени. Цветни хора, които нямат нищо общо със средностатистическите. Сега ако отидеш в театъра ще видиш хора на 50-60 години, които се държат по страшно екцентричен начин. Понякога по коридорите се случват такива истории, че си казвам: „Боже, каква е тази професия!“

„Под прикритие“ започва на 25 ноември. Нещо ново при героя ти?

- Героят ми се издига, но дали ще успее да се задържи там, докъдето е стигнал, тепърва ще се разбере. Няма да е безболезнено. Не за всичко ще му стигнат сили, този железен млад мъж ще се пропука на места. И ще е по-оголен. Лично аз, понеже вече познавам материята и се чувствам в свои води, в този сезон вече не се опитвам да внимавам за всяко нещо, да проверявам всичко, по-освободен съм, което крие и рискове, но ще видим. Например, не съм ходил да гледам нито един дубъл на монитора, а преди ходех.

Актьорът в кадър от сериала ''Под прикритие''

 Ти какви качества би искал да доразвиеш в себе си, за да живееш по-добре?

- Би ми се искало от време на време да съм по-безотговорен. Понякога придавам повече важност, отколкото е необходимо, на дреболии. Иска ми се да не е така, но някои неща са просто част от характера ти и са трудни за преодоляване. Обичам нещата да са под контрол, ама не става. Понякога те просто се изплъзват. Трябва малко да се пусна по течението, да не се изнервям. Имам още какво да работя по това.

Промени ли те известността?

- Да, по някакъв начин. Начинът ми на държание често го бъркат с надменност, то не е, но вече нямам време да се обяснявам. Просто понякога съм интровертен. Понякога не съм.

 Какво може да те разчувства?

- Въздействат ми всякакви чисти и неподправени емоции от страна на някого. Онзи ден една жена сподели, че дъщеря й е направила подарък. Детето два месеца събирало от закуските си някакви стотинчици и накрая ги дало на майка си за рождения й ден. Дреболия, нали, ама е мило. Наблюдавам, че и в тази лотария всички искат с парите все за дечицата нещо да направят. И моите емоции напоследък са свързани с деца, с това колко са беззащитни...

 Как промени живота ти синът ти Максим?

- Освен, че изпитвам чисто нови чувства, придобих и чисто нов смисъл на това, с което се занимавам. Сега то изглежда смислено. Иначе... чета му приказки, играем, ритаме топка. Вече забавленията ни започнаха да стават малко по-грубиянски, отколкото са тези с майка му. Почваме да се борим. Иска да е силен. Крещи като звяр. Там застъпвам аз - в надвикването и силовите изпълнения. Той вече е на 2 години и 4 месеца и колкото повече пораства, толкова по-интересен става. Понякога си представям как двамата отиваме на сърф училище. Би било смешно. Представям си и как сме заедно на ски. На задната седалка на колата има няколко шумни индивида, натоварили сме екипировка за всички и се забавляваме. После се прибираме, ние вечеряме с приятелски семейства, малките търчат напред-назад. Сигурно като му дойде времето ще е много досадно, но засега ми изглежда приятно. А може би ще се случи и друго - те с бейбиситъра си на сърф или на ски училище, а ние си правим каквото си искаме.

 Ти как помниш баща си, скоро го загуби.

- Баща ми беше огромен фактор в живота ми, суперважна фигура. Съветвал съм се с него,  разговаряхме. Ама... това е. Той обичаше приключенията. Организираше си ги постоянно. Много харесваше морето, вятъра, свободата... Беше пълен с мъдри съвети. Обичаше да казва, че целта е всичко, че пътят е нищо. Не, че той го е измислил, всеизвестно е, но ми е останало като съвет от него... Всеки ден ми липсва.

Ти на какво искаш да научиш сина си?

- Да задържи усещането, че всичко е игра. Имаше един цитат от Ницше: „Да се върнеш към сериозността, с която децата играят игрите си.“ Ако може така да оперира, би било добре.

В компанията на жена си Диана Алексиева

Разкажи ми за Диана...

- Какво да ти кажа, не ми харесва да разказвам как сме се запознали, как съм се влюбил в нея. Аз я поканих на театър, тя дойде, вечеряхме. После пак се чухме, пак вечеряхме, пак се видяхме... Живеем заедно. Може някой ден да се оженим, но някак си не му е дошло редът. Лично аз смятам брака за излишна формалност. А и нали знаеш, момичетата си представят сватбите. Аз не съм чувал някой мой приятел да казва мечтая си да се оженя, да съм в черен костюм, бяла риза и тиранти, примерно.

 Няма ли романтичност в теб?

- Защо? Романтичен съм си. Просто не считам, че това трябва да бъде по страниците на вестниците. Знам, че ми е публична професията, може да има всякакви обяснения на това защо аз би трябвало да говоря за тези неща, но не считам, че е необходимо. А и понякога журналистите ми задават безумни въпроси. На мен, като ми задават тъпи въпроси, мрънкам, че са тъпи, когато пък ми задават сложни въпроси, ми е досадно, че трябва да се мъча да им отговарям. Нямам угодия. Но след интервюта като това, чувствам, че като че ли съм се поотворил и усещането хич не ми е приятно. Поради тази причина не искам да се срещам с журналисти. Понякога хващам поглед, който леко да ме накара да се чувствам виновен, че - ето! Не става интервюто много както на тях им се иска. Но в края на краищата аз не съм длъжен на никого с нищо.

 Разкажи ми за пътуванията си тогава.

- Сега обикалям много из провинцията с представлението „Спанак с картофи“. Из света не пътувам, колкото ми се иска. Но при пътуванията, както и при представленията, най-важното е с кого си. Аз предпочитам компаниите пред дестинациите. С Владо и с Юлиан скоро си припомняхме ходенето ни до Америка, беше невероятно преживяване. Трябваше да отидем в Санта Барбара, четири дни да участваме в някакъв уъркшоп, на петия да изиграем „Ромео и Жулиета“ и да се приберем. А ние пристигнахме и още същия ден си взехме сакчетата и изчезнахме. Обиколихме нечовешки разстояния. Бяхме в Лос Анджелис, Лас Вегас, видяхме Каньона и Сан Франциско и едва на петия ден се прибрахме, за да изиграем спектакъла. Това нямаше да се случи, ако се бяхме съобразили с тяхната програма, но се радвам, че не го направихме. После ни бяха сърдити и с право. Но ето, минаха години, вече никой не ни е сърдит, а аз съм видял толкова готини неща. Макар че те са ми като в полусън. Ние почти не спяхме. Беше много смешно.

Сега плануваш ли да почиваш през зимата?

- Стига да имам време. Искам много сняг. Ще пробвам да отида в Алпите, но не знам дали ще се получи. Особено много харесвам този сезон. И не само спортната му част, но и механите, топлината, уюта. Обичам и лятото. Искам да се науча да карам сърф, но все го отлагам.

Искаше да си купуваш и яхта.

- Някой ден сигурно ще го направя. Сега първите епизоди на „Под прикритие“ се развиват в морето и снимахме на една чудесна яхта. От подобно превозно средство към брега гледната точка е много симпатична. Пък може и да е в морето пред Мичурин. Но яхтата изисква друг ритъм на живот. Трябва да си се успокоил, да си стъпил на един по-философски етап в живота си, в който можеш да съзерцаваш, да се наслаждаваш, да не бързаш да издегустираш мига... Аз сега давам газ, още не съм готов. Нямам и пари за яхта, но това е друг въпрос. За всяко нещо си има време.

Имаш ли вече планове за новогодишните празници?

- Надявам се да съм в приятна компания. Ще използвам случая да си постоя малко у нас. Вкъщи Диана успява да постигне много приятна коледна атмосфера. При нея това идва от семейството й. Там са по ботушчетата, правят всичко много майсторски, с мерак. Събираме се с близки, гостуваме си. Големите къщи с много хора в тях са по-добре от миниатюрните компании. Аз съм домашар, засега недоказан. Обичам да ми е уютно. А и с децата една къща просто живва. Знаеш ли, че аз не съм имал елха от момента, в който спрях да живея с майка ми, до момента, в който не заживях с Диана и нямахме дете. Достатъчно дълго време не съм си помислял изобщо за елха. А сега си имаме и в това има нещо много уютно. Те я украсяват. Максим миналата година счупи всички играчки, сега трябва да е по в час.

А как виждаш себе си в едно идеално бъдеще?

- Независим. Физически, финансово, професионално. Да съм на точното място, недосегаем от външни влияния. Най-важното е всички да са здрави, останалото е по силите ми.

(в. Преса, печатно издание, брой от 313 от 17 ноември 2012)