26610 | 19 ноем. 2014 | 11:15

Имаме възможно най-добрата инфраструктура за бизнес

Инж. Атанас Стоилов (ГЕРБ) е роден през 1964 г. От 1999 г. печели четири пъти кметските избори в община Аксаково. Благодарение на контактите му с футболиста Христо Стоичков през 2009 г. Аксаково се побратими с каталунския град Игуалада, родно място на Жозе Моуриньо, година по-късно с италианския град Кераско, а преди 2 години - с португалската община Сетубал. Възпитаник е на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. От 2008 г. е председател на Асоциацията на българските черноморски общини. Семеен. Има дъщеря и син.

- Г-н Стоилов, населени места в община Аксаково пострадаха тежко при наводненията това лято. Докъде стигнахте с ликвидирането на пораженията и получихте ли средства от държавата?

- На наша територия най-тежко пострада село Долище. Там улици буквално не останаха - пороят отнесе асфалта и ги превърна в дерета. Това са поражения, които община от нашия мащаб е невъзможно да ликвидира със собствени средства. По експертни оценки природната стихия е нанесла щети за над 3 млн. лв. Моят екип бе изключително експедитивен в подготвянето на документацията за възстановителните действия, но пари от държавата все още не сме получили. Със собствени средства успяхме да покрием улиците с чакъл и да възстановим връзката между двете разцепени части на селото. Но силите ни са дотук.

С привлечени средства от оперативните програми преди няколко години укрепихме коритото на река Батова. Ако не го бяхме направили, Долище сега можеше да е заличено от картата. Сигурно щяхме да сме част и от черните хроники - с човешки жертви.

- Карате четвърти мандат като кмет. Как се промени общината за тези години и с какво заслужихте признанието „Най-добър малък град в България“?

- За нас този приз е своеобразно признание, че в тези почти 12 години следваме вярната посока на развитие. Напук на твърденията, че планирането, особено дългосрочното, е отживелица, аз съм твърдо убеден, че човек не може да развива нито територия, нито процес, без да е наясно към какво се стреми. Затова заедно с екипа ми, който в голямата си част е един и същ през всичките години, се опитваме да правим онова, което очакват живеещите в общината и желаещите да инвестират в нашия район.

Още в първия ми кметски мандат успяхме да създадем бързо, ефективно и прозрачно обслужване на бизнеса. Във втория организирахме вътрешен миниреферендум, за да установим имат ли нагласа хората общинският център да стане град. Надделя това мнение и задвижихме процедурата. Имаше страхове, че новият административен статут ще вдигне данъците и ще повиши стреса. Наложи се да разясняваме подробно предимствата, които градският статут ще ни донесе, особено в очите на инвеститорите. И успяхме. Десет години след 2004 г. можем да се похвалим като община, предпочитана както от бизнеса, така и от младите хора.

- Това ли е ключът към поддържането на необичайната за малък град безработица под 5% и славата ви на дестинация, харесвана от инвеститорите?

- Това са част от усилията, които полагаме, за да имат желание фирмите - български и чужди, да разкриват екологично чисти производства на наша територия, да правят логистични и складови бази, да създават работни места. Географското ни разположение също ни е съюзник - ние сме на няколко километра от пристанищата Варна-изток и Варна-запад, от жп гарата и от магистрала „Хемус“, а летищният комплекс е на наша територия. Това е възможно най-добрата инфраструктура за бизнес. Тя обаче не е достатъчна, за да създаваме и развиваме модерни зони за бизнес. Затова стремежът ни е да привличаме възможно най-много средства за изграждане и модернизиране на инфраструктурата.

В момента финализираме един от най-големите и ключови за общината проекти по подобряване на водния цикъл на Аксаково. С привлечени средства успяхме да изградим 16 км модерен водопровод и канализационна мрежа, включително дъждовна канализация по основните пътни артерии. В резултат Аксаково си осигури 30-годишно спокойствие от изнервящите аварии, които оставят стотици хора без вода. В ход са и серия проекти, които сме спечелили по Програмата за развитие на селските райони.

- Преселват ли се варненци в Аксаково и защо?

- Желание да живеят в Аксаково и съседните села имат доста хора. Варна все пак е само на 7 км, при това магистрала. Дори да се хване червената вълна, до центъра й се стига за по-малко от 10 минути. В същото време при нас местните данъци и такси логично са по-ниски, животът е по-спокоен, за децата има места в градините и яслите. Училищната ни инфраструктура в последните години е изцяло обновена и модернизирана. Стремим се да посрещаме проблемите готови, а не да тичаме след тях. Това не означава, че нямаме проблеми. Голямото предизвикателство пред нас е пътната инфраструктура. За рехабилитация само на основните трасета в общината са нужни между 20 и 30 млн. лв. Такива средства не сме в състояние да осигурим от бюджета, а в европейските програми на този етап практически няма такива наличности.

- Какъв е бюджетът на общината и колко са привлечените средства по проекти?

- Бюджетът на община Аксаково за 2014 г. е 11,8 млн. лв. В същото време усвояваме проекти на стойност над 50 млн. лв. Най-големите са „Изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в регион Варна“ и „Подобряване на градската инфраструктура за питейни и отпадни води в гр. Аксаково“. Те вървят по програма „Околна среда“ и са ключови за развитието на района. Активно усвояваме средства от „Развитие на човешките ресурси“, по „Административен капацитет“ и Програмата за развитие на селските райони, където кандидатстваме както самостоятелно, така и в партньорство със съседни общини.

С целеви средства от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане приключихме аварийното възстановяване на читалището в Игнатиево. До края на годината ще завърши и ремонтът на административната сграда на полицейското управление там и подготвяме обществената поръчка за реконструкцията на моста на пътя Оброчище - Кичево - Ген. Кантарджиево заедно с корекцията на дере. Работим по проекти за изграждане на модерни стадиони в Игнатиево и Аксаково.

- Доведе ли каталунски инвеститори Христо Стоичков и има ли резултат от сътрудничеството ви с португалската община Сетубал?

- Благодарение на г-н Стоичков през 2009 г., когато подписахме споразумението, испански фирми, които имат логистични бази на летище Барселона, купиха терени на наша територия. Кризата обаче ги притисна и те изчакват по-добри пазарни условия, за да реализират проектите си.

В резултат на добрите отношения, които изградихме с кмета на Сетубал г-жа Мария дас Дорес Мейра, два български залива са в процедура по пълноправно присъединяване към Асоциацията на най-красивите заливи в света. Болата в Каварна и Созополският залив до края на годината влизат за представяне пред членовете на асоциацията на изнесен форум в Малайзия, а през 2015 г. очакваме да бъдат утвърдени официално като едни от най-красивите в света. Смятам, че подобно признание освен престиж за България ще има и реален икономически ефект върху туризма ни.

- Председател сте на Асоциацията на българските черноморски общини. Какви са основните проблеми, които те имат да решават?

- Основният е да извоюваме реална децентрализация. Големите пари от черноморските общини отиват в София, а ние не можем да откликнем на инвеститорските изисквания за инфраструктура, тъй като сме финансово ограничени. Като с вързани ръце сме. Плажните концесии също са огромен проблем - министерството дава концесия, а общините носят отговорност за стопанисването, за монтирането на временни преместваеми обекти на плажовете. Затова асоциацията иска точни и ясни правила в Закона за Черноморското крайбрежие както за зонирането и ограниченията за строителство, така и за спазване на екологичните норми и правомощията за контрол.