21367 | 19 ноем. 2014 | 11:25

Догодина ще изпратим едва 55 000 абитуриенти

Диплома плюс качество - близо 100% от младите медици работят по специалността си. 70 на сто от тях обаче заявяват, че биха емигрирали.

България има твърде много университети за размера и броя на жителите си, е една от най-честите критики, които системата на висшето образование у нас получава. Бърз поглед към статистиката в Европа и САЩ показва, че броят на вузовете в България е направо „джудже“ в сравнение с Украйна. Сами по себе си тези числа не дават достатъчно добра представа за структурата или качеството на университетската мрежа у нас.

Към 2014 г. работещите у нас висши училища са 51 - 37 държавни и 14 частни. Най-старият - вече 126-годишен, е Софийският университет, най-нов е Пернишкият политехнически, чиято акредитация в момента виси на косъм.

Въпреки че тежката демографска криза и изтичането на мозъци през последните 25 години се отразиха тежко на цялата икономика, може би няма друга сфера, която да бе по-тежко обезкървена и страдаща от тази на висшето образование. Според публикуван доклад на Института за изследване на населението към БАН от 1991 г. насам от България са емигрирали 1,6 млн. души, от които 80 на сто, или 640 000 - висшисти. Негативната демографска тенденция дотолкова се усили, че предвижданията на Министерството на образованието са, че през 2015 г. ще изпратим 55 000 абитуриенти. Най-малко 10 на сто от тях заминават да учат в чужбина. Естествено, има и такива, които нямат капацитета или желанието да станат студенти.

Това оставя университетите в жестока конкуренция, която за съжаление не се изразява в преструктуриране, нова стратегия за развитие или привличане на качествени преподаватели, а в екшън план за оцеляване, който опира до простичкото „Да не губим нито един студент“. Порочната схема се развива и цъфти и от факта, че у нас парите за наука се дават „на калпак“, т.е. според бройката записани младежи, което поставя цялата система за финансиране на университетите напълно върху количествена вместо качествена основа.

Въпреки негласния принцип, че всеки записал се ще изкласи, за да крепи хазната на вуза си, в последните доклади на Евростат ясно личи, че България е в дъното на таблицата по процент граждани с висше образование. У нас малко над 26 на сто притежават подобен ценз. За сравнение в Испания са над 40 на сто, в Литва и Люксембург - по 50 на сто, а отличници са във Великобритания, където близо 52% от хората имат диплома от университет.

Данните все пак ни поставят малко пред съседна Румъния, където висшисти са 21% от населението също колкото и в Италия. По-притеснително е, че само 45 на сто от абсолвентите се реализират на позиции, изискващи висше образование. За периода 2007-2012 г. дипломи в икономически специалности са поучили 55 000 студенти, като техният брой значително надхвърля обучените в инженерни или природни направления. Трийсет на сто от завършилите просто „изчезват“, сочат проучвания на института „Отворено общество“. Това означава, че младежите или се вливат в сивата икономика, или напускат страната. 

Сграда на годината за 2013-а стана центърът на Американския университет в България. В следващите години ръководството планира да инвестира 40 милиона лева в развитието на кампуса.

Оценяваме студента на 350 долара

Клубът на богатите - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, харчи средно по 18 000 долара годишно за обучението и развитието на всеки от студентите в държавно финансираните вузове в отделните държави. България също е член на съюза, но е далече от средното. Най-много дават в САЩ и Канада, където годишната държавна субсидия е около 25 000 долара. В Австрия сумата е средно 12 000 долара, в Италия и Словения - 8000, по 7000 долара - във Франция и Германия. С такава сума у нас биха могли да се издържат 20 студенти.

Звучи като лоша шега, но не е. За повечето направления у нас хазната отпуска 400-700 лв., или левовия еквивалент на под 350 долара. Най-евтино е обучението на педагози, най-скъпо - на медици, където сумата скача до над 2000 лв. 

Министър Тодор Танев има амбициозната задача да въведе нови правила за финансиране на вузовете.

Идея

Парите да се отпускат според рейтинга на вуза

До 50% от отпусканата субсидия да зависи от качеството на университета, а не от записаните в него студенти. Това е една от най-амбициозните заявки, която вторият кабинет „Борисов“ даде с управленската си програма в областта на просветата.

Как може да се реализира това? На първо място, с по-засилено ползване на рейтинговата система на вузовете. Тя беше въведена през 2010 г. от тогавашния министър проф. Сергей Игнатов и дава важна информация в кои вузове отиват отличниците, кои младежи работят по специалността си и дори какъв е осигурителният им принос в НОИ. В момента за най-добре представящите се са предвидени финансови бонуси. Миналата година бяха разпределени 25 млн. лв. между победителите. Това обаче е капка в морето. Софийският университет например, който е лидер в 17 професионални направления, получи като бонус сума, по-малка от 1% от годишния си бюджет от 47 млн. лв. 

По пътя на сливането

През следващите години сливанията ще се превърнат не само в начин да са по-добре финансирани, но и на практика в единствения начин за оцеляване на голяма част от вузовете у нас. Подобен факт може да звучи стряскащо за мнозина, но всъщност крие и немалко потенциални позитиви. Като добър пример можем да се поучим от Унгария, която от 1996 до 2007 г. с решителни държавни реформи успя да свие броя на университетите от 100 на 30, което позволи човешките и финансовите ресурси да работят по-ефективно.

Подобна идея се коментираше и у нас преди няколко години и предвиждаше създаването на инженерен мегауниверситет, който да обедини Техническия, Минно-геоложкия и Химико-технологичния и металургичен. Към момента обаче няма законова рамка или стимули, които биха подтикнали ректорите към такава крачка. 

Младите инженери от Техническия университет може да се окажат част от висше мегаучилище, ако идеята за сливания някога се осъществи.

Пращаме по 1200 младежи, приемаме по 200 на обмен

България праща по 1200 студенти на обмен по програмата „Еразъм“, но приема не повече от100-200. Общо 27 000 студенти са прекарали семестър или година, следвайки зад граница, преди да се завърнат у нас. Най-популярни са Испания, Германия и Франция, чиито вузове приемат не по-малко от 2000 младежи всяка. У нас количеството дошли да учат студенти е значително по-малко за всички родни висши училища. Това не се дължи толкова на ниската популярност на държавата ни, колкото на масовата липса на програми на чужд език, което отблъсква потенциалните кандидати.

Нова интересна тенденция регистрираха тази година ректорите на медицински вузове. Стотици англичани и германци напълниха курсовете им заради високото качество и ниската цена на подобно следване у нас. В Англия цената за година обучение на кандидат-доктор стига до 30 000 паунда, в САЩ - 50 000 долара, срещу скромните на този фон 8000 евро годишно у нас.