12057 | 18 ноем. 2012 | 10:58

Интервю на Веселка Маринова с българина, чиято идея си присвои Баумгартнер, за отнетото му признание и за смелото намерение да обиколи свет

 В България или в Австрия ви хрумна да скачате с парашут, да летите с балон, за скок от „ръба на Космоса“?

-  Родителите ми работеха в Медодобивния комбинат в Елисейна. Там с брат ми Петър отраснахме като свободни и палави деца. Катерехме се из Балкана, плувахме със сал по Искър, на стрелбището стреляхме с пушки, за първи път карах мотоциклет. Тайно се возехме във вагонетките на старата въжена линия, която транспортираше медната руда от Балкана към пещите. А пък колко пъти сме влизали сами в дълбоките мрачни рудници - тръпки ме побиват! На 16 г. скочих без знанието на родителите си за първи път с парашут. Оттогава се разви фантазията ми за екстремните неща.

Подразнихте се, когато Феликс Баумгартнер не ви включи в екипа си?

- След скока се обадих на секретарката му и го поздравих. Получих едно голямо „Мерси“, изписано на целия екран. Изпратих му имейл, пак го поздравих, но му казах, че не съм склонен той да си припише всички заслуги. Секретарката му се обади и каза, че като се върне от турнето, на което е сега, пак ще говорим.

 Смятате ли, че той ще ви даде нещо от това, което спечели?

- Не смятам, но се надявам. Адвокат ме посъветва, че можем да го съдим. С Феликс нямам писмен договор, а само устна договорка да работим заедно. Понеже бяхме приятели във въздуха, аз смятах, че ръкостискане е достатъчно!

Феликс Баумгартнер скача от капсулата на 14 октомври Снимка - БГНЕС

Как ви дойде идеята да скачате от „ръба на Космоса“?

- Дълга история. След скоковете с парашут започнах да летя с  парапланери, които сам си правех.  През 1986 г. се запознах с човек, който летеше с балони. Той ме върза с моя „Змей“ за неговия балон и ме пусна от 2000 м. Така тръгнах с балоните. А през 1988 г. кандидатствах за космонавт, записах се в проекта „Австро-Мир“.

 Как така се записахте?

- Във в. „Курир“ имаше обява, че набират кандидати, които трябва да отговарят на минимум 10 условия. От 1000 души одобриха 8. Един от тях бях аз. Говоря шест езика, руски също. Така попаднах в Звездното градче край Москва. Там бях през 1989 и 1990 г. През 1991 г. бях на старта в Байконур, там се запознах с много руски космонавти и техници. И затова мислех, че идеята ми да скоча от стратосферата може да бъде подпомогната от руснаците.

 Оттогава ли работите по проекта?

- Началото бе 1991 г., но поводът е друг. Тогава изнесох доклад на конференция на Европейската космическа агенция (ЕСА) в Аахен. Там агенцията демонстрира полети на балони в стратосферата с научна цел. Балоните стигаха  до 45 км, на тях бяха закачени тежести от 500-600 кг. Попитах: „Ами ако вместо толкова много апаратура, балонът вземе човек?“ Отговориха, че по принцип е възможно. И ако натоварването е по-малко от 300 кг, може да се достигне даже височина от 50 км. Така започнах да работя по проекта. На мои разноски. Беше ми ясно, че трябва скафандър, капсула, животоподдържащи уреди, парашут, който да позволява скачане със свръхзвукова скорост, и голям стратосферен балон.

Но такова нещо сам човек не може да направи...

- Чрез приятелите си в Звездното градче се обърнах към руската фирма    „Звезда“. Поканиха ме, обсъдихме проекта, направихме план, предвидихме даже тренировъчен скок. Трябваше да търся спонсори. Изчислил бях, че ми трябват 6,5 млн. долара. Но Берлинската стена падна, руското правителство отказа да спонсорира проекта. През 1993 г. намерих само част от парите. Тогава почуках при „Ред Бул“, но те ми отказаха  с аргумента, че този стратосферен проект е фантастичен и невероятен.

И спряхте?

- Не, през 1996 г. с брат ми направихме фирма „Уранос“. Руснаците пак обещаха, че са готови да работим съвместно. Бях на тренировка в Европейската ракетна база ESRANGE до Курина в Швеция, където  редовно пускат стратосферни балони. Но пак не успях да намеря спонсори.

А сте искали само 6,5 млн. долара. Баумгартнер скочи за 50 млн. евро.

- Моята идея е от 1991 г., Феликс скочи през 2012 г. Освен това ние с руснаците бяхме решили да направим един скафандър, Феликс си направи 3 и скочи от 19 км, после от 29 и сега  - от 39,45 км. Казах му, че може да скочи от повече, но той беше предвидил даже 36 км, а не 39. Сложиха му малко повече хелий в балона и той надскочи проектираното. Само Феликс получи 10 млн. евро, на другите от екипа също е платено добре. И затова цената се вдигна толкова много. Аз работих по този проект 13 г., а Феликс само 7. Дадох му идеята си заедно с изчисленията, диаграмите, контактните адреси, а в крайна сметка ме изолира. С тази си дейност аз съм бащата на проекта!

Иван Трифонов и Феликс Баумгартнер

Той ли е единственият балонист, с който сте споделяли идеята си?

- През 1999 г. ми се обади един приятел от Англия - Анди Елсън. Той бе летял с балон над Алпите и Хималаите. Казах му за идеята си, а той ме попита дали, ако намери спонсори, ще го включа в проекта. Дойде у нас във Виена с една голяма пилотска чанта. Поканихме го с жена ми на винарна и отидохме с нея да се преоблечем в другата стая. Като се върнахме вкъщи, видях, че докато ни е чакал да се преобличаме, той е взел папката с руските контакти.

Вие мълчаливо отминахте кражбата на Анди?

- Обадих му се и той каза, че ще получа покана за скок, но не получих. Направи два опита, но балоните му се раздраха, на третия път спонсорите му отказаха.

Оттам насетне какво стана с вашата идея?

- През 2003 г. за последен път се опитах да направя нещо с „Ред Бул“, но те ми отказаха отново. През 2005 г. жена ми каза, че съм на 60 г. и е доста рисковано на тази възраст да скачам. Тогава отидох при Феликс в Залцбург. Той разгледа документите, които носех, и заяви, че са доста интересни. Казах му, че ще му ги дам, ако ме вземе в тима си. Той копира съществените неща и ми каза, че ще се обади скоро.  

Не ви ли се обади? 

- Мина половин година, не се обади. През ноември прелетях с балон над Сахара и му изпратих картичка. Отговори, че ще работи с американците и аз не му трябвам! През 2010 г. чух по радиото, че иска да скача. Свързах се с него и той каза, че ще ми прати покана. Поканата действително дойде, но по това време един американец - Хоган, го съдеше, че това е негов проект. Баумгартнер сключи извънсъдебно споразумение с Хоган и продължи да работи по Stratos.

Две седмици преди сегашния скок ми се обади секретарката на Феликс и  каза, че не мога да отида, защото нямало достатъчно легла в хотела. Казах й, че ще си донеса палатка. Но те отсякоха, че не може. Отстраниха ме. Беше ми  жал, защото исках да се срещна пак със стария ми приятел Китингер, с когото се познавам от 1992 г. Тогава бяхме поканени от йорданския крал Хюсеин да летим заедно в легендарната долина Вади Рум. На тази среща Китингер обеща да бъде ментор за моя стратосферен скок. Исках  да коментирам скока на Феликс по канала на „Ред Бул“ или по телевизията ORF-1. И двата канала ми отказаха.

Изглеждате широко скроен човек. Сега ви е мъчно, че славата и парите отидоха другаде, но сте разказвали за идеята си на много „приятели“. С надеждата, че няма да ви забравят...

- Аз съм един от най-известните балонисти в света. 4 пъти съм бил в  книгата   на Гинес, пресякъл съм Сахара, Андите, летял съм над водопада Игуасу (между Бразилия и Аржентина), направил съм първите полети с балон от Южния и Северния полюс, прелетял съм над Средиземно море и над Китайската стена. Имам златен медал за заслуги във въздушния спорт. Достатъчно ми е да знам, че съм бащата на проекта „Стратос“. Аз заразих Феликс с тази идея и му помогнах, а дали той може да живее в бъдеще със съзнанието, че ме е пренебрегнал, зависи от неговия характер. Безспорно е, че той се престраши да рискува живота си и да скочи от тази височина, като счупи звуковата бариера в свободно падане.

С какво ще се занимавате сега, след като друг скочи с идеята ви?

- Искам със специален дирижабъл да мина по пътя на романа на Жул Верн „Около света за 80 дни“. Би Би Си изяви желание да направи сериен филм за този проект. Искаме да посетим четирите центъра на световните религии - Рим, Мека, Ерусалим и Индия, затова нарекохме проекта си „Приятелство“. Надяваме се „Газпром“ да ни стане спонсор.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 314 от 18 ноември 2012)