29145 | 21 ноем. 2014 | 16:01

Незаменима е в прехода ни ролята на опънатия канап

В нашия град демокрацията се роди с име Ганчо. Ганчо е реална личност, няма да спомена фамилията му, защото така образът се свежда до конкретен човек. А Ганчо заслужава да е събирателна фигура на онези многобройни мученици на демокрацията, които съдбата разпредели справедливо, така че на всеки провинциален град се падна поне по един.

Странно, но те всички (а не само Йоло Денев) бяха поети,

поет бе и Ганчо

За да раздели лирика и воина на демокрацията у себе си, Ганчо пишеше под поетически псевдоним. Тук ми идва да спомена Войнович, който казва, че „многото поети са признак за тъпота на народа“.

Ганчо беше емблематичен представител на точно такъв народ. Впрочем, неуморим. Готов беше да работи денонощно за победата на демокрацията. Единственият проблем беше, че нямаше представа в какво се състои работата за демокрация. Затова компенсираше с чести митинги, на които четеше стихотворения. Но за да бъде ясно, че не е някакъв размекнал се плетач на рими, разказваше се, че

нахлувал в кабинетите на държавните чиновници

проверявал дали на стената все още виси портрет на Тодор Живков и казвал на съответния слисан служител: „И теб ще те обесим на Стария бряст.“ Делово го казвал, като че ли си водел сметка колко въжета за бесене се налага да се купят.

Всичко това можеше да е много дребно и смешно, ако много ентусиасти на прехода не страдаха от точно същия проблем - нямаха никаква представа как се прави демокрация. И тъй като това бяха хора, израснали с българския урок, че няма проблем или повреда, които да не могат да се решат, ако ти се намира канап из джобовете, в този случай решиха да го използват така. Между социализма и демокрацията бе опънат канап, за да се очертае граница. От едната страна е социализмът, който е точно обратното на демокрацията. Следователно: ако започнем наобратно да правим всичко, което сме правили при социализма - това е то демокрацията!

При Ганчо нещата се развиха съвсем добре. Той беше пратен в един ликвидационен съвет на село. Това вече беше ясна демократична мисия - да ликвидира. С възродено усещане за цел Ганчо се посвети на задачата с размах, който не оставяше и капчица съмнение за неговия демократизъм. И не за да се облагодетелства, изобщо не. Докато други заграбваха де какво могат, Ганчо живееше единствено с демократичния копнеж да докара повереното му село до стремителен упадък. Защото доскорошният възход на селото беше социалистически. Просто трябваше да се направи обратното, за да е ясно, че от тази страна на канапа вече е демократичен капитализъм. На всичките си усилия отгоре Ганчо бе един от малцината съдени, осъдени и излежали присъда в оня период.

Обвиниха го, че неправилно е приватизирал кравата Кина. Ганчо така и не успя да докаже, че неговата крава се казва Лора. Ето какво написа преди време за свое оправдание от затвора до един сливенски вестник Ганчо: „А пустите му ликвидатори объркаха на кого да дадат върнатата на жена ми крава - Кина. Твърдя, че за себе си аз купих друга крава - Лора. А Кина е полагащ се дял, от който никой не може да ме лишава. Тя бе взета с разрешение на председателя С. Стоянов и при негово присъствие в двора - до обора. От голяма загриженост я дадоха на друг, заклаха я и я изядоха като робинзоновци.“

Тогава си мислех, че кравата Кина ще си остане жертвена емблема на текезесетата, после я повиших в оглозган символ на българското село, а сега съм на път да я кандидатирам за герб на излапаната българска демокрация, а под нея извезан надпис: „Господ даде, а господата взеха“.

И пак нямаше да си струва да се разказва всичко това, ако днес не се наблюдават толкова много хора, които имат

същите проблеми с патриотизма

каквито имаше по онова време Ганчо с демокрацията. Искат да са патриоти, но не са наясно как се прави това. Много искат да са патриоти и също толкова много не са наясно. Това си е голям проблем до момента, в който българинът се сети, че няма положение, от което да не се излиза с помощта на канап.

Да опънем канапа на три морета, няма много смисъл при днешния разчертан свят. Най-добре, най-лесно и най-бързо е да го сложим като граница между себе си и ДПС. Патриотизъм може и да означава да изграждаш разни неща, ама ние нито знаем какви, нито как. Я ни дайте един ликвидационен съвет срещу идентифицирания враг (Турция, турците, ДПС), за да ви докажем какви големи патриоти сме.

Положението се усложнява от това, че имаме на практика не един, а два ликвидационни съвета - „Атака“ и Патриотичния фронт, които се съревновават. Който пръв се сети да поиска ликвидация на новините на турски език по националната телевизия, значи е по-голям патриот. Който повече настоява за задължително гласуване, значи е по-ефективен патриот. Който по-високо вика срещу назначаването на Орхан Исмаилов за заместник-министър на отбраната, значи е по-принципен патриот.

„В турския Генерален щаб турски високопоставени генерали вдигнали наздравица, след като разбрали, че Орхан Исмаилов от партията „Свобода и достойнство“ е назначен за заместник-министър на отбраната в България. Пашите били радостни, че човек на Касим Дал ще бъде фактор в една страна - членка на Европейския съюз“ - а който пръв се сети да измайстори тази дописка в едно от четените интернет издания, той какъв е? Глупак, който издава, че имаме къртица, от която получаваме информация какво става в турския генерален щаб, или най-обикновен фантазьор? Не познахте -

изобретателен патриот е той

Защото патриот(ар)ите никога не си задават излишни въпроси - откъде знаем това или онова и вярно ли е то. Новините на турски са излишни, но не защото са на турски, а защото никой не ги гледа. Но да започнеш мандат с искане да се премахнат, значи нямаш нищо друго в главата освен идеята да се правиш на по-големия патриот. Задължителното гласуване може да се въведе, но не за да натрие носа на ДПС, а за да ни направи насила граждани. Нищо направено на инат и за натриване на нос досега в избирателната система не е проработило в полза на този, който го е замислил. Дали Орхан Исмаилов е подходящ за заместник-министър на отбраната, не знам, знам само, че името му не може и не трябва да бъде причина нито в негова полза, нито в негова вреда.

Не само Ганчо и не само в онова ТКЗС, навсякъде - и в икономиката, и в здравеопазването, и в образованието, и в съдебната система, постъпихме по една и съща логика. Социализъм и демокрация бяха възприемани като симетрично противоположни,

като позитив и негатив

Цялото непознаване на демокрацията бе лековато и мързеливо компенсирано с отличното познаване на социализма: щом нещо е било по време на социализма така, значи при демокрацията трябва да е обратното.

По тази сбъркана логика върви сега и патриотизмът. Щом нещо се иска от ДПС, щом човекът е с турско име, щом песничката в учебника е на турски - не! Друго не ни интересува - просто не! И току-виж кравата Кина станала символ не само на несъстояла се демокрация, но и на отишла си България.