30251 | 19 ноем. 2012 | 07:52

Разпад на държавността няма, но има ерозиране на моралността, казва бившият председател на Народното събрание

Интервю на Таня Джоева за юридическите ребуси, сценаристите и отговорностите в казуса „Марковска”

- Проф. Герджиков, при полагането на клетва на новоизбраните конституционни съдии се случи нещо безпрецедентно - президентът напусна церемонията, а съдия Венета Марковска не успя да се закълне. Вие поздравихте президента. Защо?

- От чисто юридическа гледна точка е съмнително доколко поведението на президента е законосъобразно. Може да предизвика сериозна полемика дали е постъпил в съответствие с правомощията си. Но от държавническа гледна точка стореното от него заслужава поздравления.

- Вие поздравихте държавника Плевнелиев?

- Точно така. В случая има деликатно раздвоение, което идва да покаже, че животът е по-богат от правото и може да поднесе казуси, които правото не е предвидило да регламентира. Струва ми се обаче, че г-жа Марковска трябваше да постъпи съвършено различно.

- Казвате, казусът е деликатен. Кой да го подреди? Конституционният съд? Парламентът? Води се спор - може ли Народното събрание да отмени своето решение за избора на г-жа  Марковска.

- Има по-добри специалисти от мен в материята на конституционното и административното право, но както виждам, и те са в несъгласие един с друг. Мога да кажа неангажиращо моето мнение. Изборът е от актовете на Народното събрание, които могат да бъдат отменени, и да се произведе нов избор на конституционен съдия. Това би било елегантно решение, защото към момента няма избран конституционен съдия.

- Къде сбърка самата Венета Марковска?

- Щом кандидатства за висока позиция в държавата, върху репутацията й не трябва да има никаква сянка на съмнение. Допускам, че тя може да не е виновна за нищо. От личен опит знам колко жестоко е да те обвиняват несправедливо, изпитвал съм го на собствен гръб. Но има ли съмнение, тя не би трябвало да си позволи да бъде така последователна в искането си да заема високата позиция, защото ще сложи петно върху България. Това означава, че поставя егоистичния си интерес над интереса на страната и на доброто име на България. Истинското държавническо поведение бе да се оттегли. Чудя се как на г-жа Марковска не й достигна мъдростта да постъпи по този достоен начин. Тогава, мисля, всички българи щяха да й се поклонят. Аз щях да й се поклоня, ако бе зачела интереса на страната.

- Появиха се разногласия и по въпроса дали Висшият съдебен съвет може да я освободи от ВАС под условие?

- Тук има дълбоко законодателно недоглеждане и недоразумение. Абсолютно нерационално е да се иска Висшият съдебен съвет да гласува оставката ти от ВАС, за да заемеш позиция в Конституционния съд. Когато бъде завършен фактическият състав и станеш конституционен съдия, по силата на самия закон преставаш да си магистрат във Върховния административен съд. Докъде води обратното? Дотам, че парламентът става заложник на ВСС. Ами, ако Висшият съдебен съвет не освободи Марковска?! Това е абсурд. Решението на Народното събрание увисва, процедурата е спазена, но тя не може да стане съдия, защото ВСС не я освобождава. Виждате до какъв парадокс може да се стигне, когато не са стиковани законите в България. Като председател на Народното събрание се опълчих на нещо, което бе странно, и бях много атакуван. По силата на закона бе закрит държавен орган и се твърдеше, че членовете му трябва да бъдат освободени от Народното събрание, защото били избрани с акт на НС. Казах, че аз такова предложение няма да внеса, защото е нонсенс. Ако НС не гласува предложението, те ще си получават заплати, въпреки че държавният орган е разпуснат, така ли. Нашето законодателство за съжаление има сериозни пробойни.

- Каква е юридическата стойност на клетвата и присъствието на държавния глава?

- Клетвата е елемент от фактическия състав и завършва процедурата на избора. Тя е панделката, която обаче има не само церемониално значение. Втори въпрос е дали присъствието на президента има церемониално значение, или има значение по същество, тоест конститутивно действие. По този въпрос нямам категорично мнение.

- А с напускането си бламира ли Народното събрание?

- Това е деликатният въпрос за колеги, които са тесни специалисти.

- Депутатите, които номинираха г-жа Марковска, заплашиха президента с импийчмънт.

- Това е несериозно. Президентът не е извършил държавна измяна.

- Носят ли политическа отговорност и депутатите, които гласуваха нейната кандидатура?

- Да, със своя акт те са в основата на целия този казус. Те избраха име, което не е изчистено, така че трябва да поемат своята вина.

- Събитията хвърлят ли петно и върху прехвалената прозрачна процедура за избор на магистрати?

- Доколкото следя случващото се, по последните кандидатури истинска дискусия не е имало. Изборът трябва да бъде подготвен така, че после да не възникват заплетени казуси. Предварително нещата са били леко гнили.

- Защо по-рано прокуратурата не огласи, че проверява сигнали, свързани с г-жа Марковска?

- Знам ли защо…

- Вас това смущава ли ви?

- Разбира се. Не обичам да се слага петно върху България, а по този начин ние даваме лоши сигнали. Ние сме една страна, пълноправна членка на Европейския съюз, но изглеждаме като задния двор на Европа. Трябва да си извоюваме престиж на страна членка, която заслужава да бъде наравно с останалите. А все нещо не ни е наред. МВР не ни е наред, правосъдна система не ни е наред, има корупционни практики. Не че другите държави са блестящи, но ние имаме репутацията на лошото дете. За да я преодолеем, трябва много труд, избягване на скандали, доказване с години, че ние сме демократична правова държава.

- В деня на злополучната клетва имахте ли усещането за разпад на държавността?

- Силни думи. Проблем и прецедент - да. Но разпад на държавността означава, че институциите са престанали да работят и е настъпила пълна анархия. Не е така. Държава има.

- Но авторитетът на институциите пострада?

- Съгласен съм. На съдебната система, на Народното събрание, на всички.

- Случаят няма скоро да заглъхне и ще възникват нови конкретни въпроси. Да се опитаме да обобщим случилото се. Казусът с г-жа Марковска бе и морален. Има ли дефицит на морала в политиката, проф. Герджиков?

- Има. От десетилетия не обръщаме достатъчно внимание на морала. От историята зная колко се е държало на думата преди 1944 г. Не са се подписвали договори. Стискат си ръцете търговците и нещата стават. Сега се подписват договори, нотариално се заверяват и пак не се изпълняват. Разпад на държавността няма, но има ерозиране на моралността.

- Смятате ли, че други интереси стоят зад избора на г-жа Марковска или е лично нейно решение да упорства за избора си?

- Вероятно тя е била поощрена от най-близкия си кръг. Човек рядко взема изолирано важни решения. Съветниците на г-жа Марковска може би са я подвели, казвайки й: ти си непробиваема, никой не може да те спре, ти си избрана законно от парламента, няма да се даваш. Допускам, че в подобен дух са я окуражавали и тя е взела дълбоко грешно решение по моя оценка.

- Нейната кандидатура бе издигната от независими депутати. Сделка между ГЕРБ и депутати, които крепят правителството?

- Здравомислещ човек дали може да си представи, че няколко души независими депутати ще имат огромната власт да наложат своето предложение и то да бъде подкрепено от голяма част от управляващото мнозинство, та дори и от опозицията. Очевидно е, че нещата са предварително съгласувани. Това е моето дълбоко вътрешно убеждение. Ако греша - за моя сметка.

- Вид лобизъм?

- Сценарият е бил построен по този начин. Навремето в парламента се говореше, че независим депутат е този, от когото нищо не зависи. Изведнъж такава власт!?

- Многократно с вас сме говорили за проблемите на съдебната система. Не се ли случва нещо ново, проф. Герджиков, не започват ли те да се преодоляват?

- Ново е, че се говори за съдебната система. За да се търсят решения, проблемът трябва да се извади на показ. Преди 22-23 години на съдебната система й се гласува огромна власт и доверие. Както се казва, над магистратите е само Господ! Не всички от тях се оказаха на равнището на това доверие. Морално неустойчиви хора се чувстват велики и както се шегувам - непобутними. Нещата не се оправят лесно. Но познавам великолепни съдии, чудесни професионалисти и страшно морални хора. Жал ми е за тях, защото попадат под общия знаменател.

- Сурово сте критикували и законодателната продукция. Само депутатите ли са виновни, или и вашата гилдия?

- Магистратите най-малко са виновни, защото тях почти никога никой не ги пита. От депутатите не можем да искаме да са професионалисти във всички области. Трябва да има екипи от професионалисти, към които те да се обърнат за съвет. За съжаление особено в последното Народно събрание това не се прави. Затова има големи недомислици. Председателката на парламента г-жа Цецка Цачева ми се беше разсърдила преди 2-3 години за тежка критика срещу продукцията на НС, която си бях позволил. Няма какво да ми се сърди. Вярно, давам на студентите примери как не трябва да се правят закони. И ще продължавам да ги давам заради подготвените хора, чието мнение никой не търси. Към непрофесионализма никога няма да остана безразличен и винаги ще крещя. Видя ли, че се пипа некомпетентно, признавам ви - просто полудявам. Това е истината.