28826 | 3 май 2012 | 18:37

Няма кой да заложи дълготрайна политика за комплексното развитие на столицата

- Арх. Стоилов, заприлича ли София на модерен европейски град в последните 20 години?
- София е в окаяно състояние. Вярно е, че през последните няколко години по основните булеварди - „Цариградско шосе“, „Тодор Александров“ и „България“, се изградиха някои съвременни сгради. Те са финансирани главно с чужди капитали и създават лустро на модерен град. Но ако погледнете по същество... Вижте тротоарите ни, да не говорим за фасадите...
- Вие като някогашен кмет на столицата какво бихте посъветвали днешните управници? Какви са приоритетите на града според вас?
- Аз симпатизирам на сегашния кмет Йорданка Фандъкова и мисля, че тя прави всичко, което е по силите й. Но цените в момента са наистина безобразни. Навремето ние за същите пари сме правили 5 или 10 пъти повече. Строяхме жилищни и промишлени комплекси, обществени сгради, прокарвахме нови трамвайни линии, проектът за метро тръгна по мое време... София се движеше комплексно и прогресивно.
- Защо всъщност толкова години се е бавила реализацията на метрото?
- Явно проблемът с комуникациите по онова време не беше толкова назрял. Наистина години наред положението все още се търпеше, но в един момент стана нетърпимо. Чудесно е, че се реализира в крайна сметка, защото при това количество автомобили метрото е единственият изход.
- Харесвате ли софийското метро? Имаше критики, че за станциите например не са правени конкурси - само за 20-ата имаше официална надпревара.
- Станциите са добри. Е, разбира се, това не е московското метро, което е замислено като архитектурен шедьовър. А функционален организъм, комуникационна система, каквато има в Париж, Лондон и т.н. Що се отнася до конкурсите, критиците са прави - за всеки обществен проект трябва да има такива. България има много архитекти и, разбира се, когато се предвижда нещо да се строи, е редно да има възможност да се избере най-доброто. Доста правителства са грешни в това отношение.
- От друга страна, когато има конкурси, в повечето случаи проектите така и не се реализират, както се случи със съревнованието за нов правителствен център, в което вие също участвахте.
- Този център беше голяма амбиция на предишното правителство - да се направи един вид „даунтаун“, който да събере пръснатите по София министерски сгради. Те се обърнаха към Международната архитектурна академия, на която съм председател, да организираме конкурс, тъй като искаха да поканим наистина световни имена. Шест проекта се състезаваха тогава - четири от тях на чужди архитекти - на Норман Фостър, който е един от най-добрите професионалисти в момента, Заха Хадид - също сред първите в света, Максимилиано Фуксас - велик, и на французина Доминик Перо. Всичките бяха много оригинални, но не всеки от авторите, макар и с голям опит, беше разбрал замисъла и нуждите на София. Проектът на Норман Фостър например представляваше едно голямо село - с обширно зелено пространство в центъра и пет-шест-етажни сгради наоколо. Това, разбира се, беше много далеч от целта. Колкото бе и проектът на победителя в конкурса Доминик Перо, който се представи с нещо като генплана на „Люлин“. Но и журито, което беше назначено тогава, беше наистина странно - с председател някаква професорка от Дания, която никой не познава... Лично аз нямах амбиции моят проект да спечели, защото академията беше организатор и за мен най-важното беше изобщо да има конкурс. А и за всеки можеше да се намери да работи по някаква част от този проект, независимо кой щеше да е главният архитект на проекта. Но след изборите всичко замря и в момента никой даже не смее да говори, че е имало такъв конкурс.
- Защо всъщност се получи така, че май само в България от бившия соцблок за 20 години нито един световен архитект не построи нищо?
- И аз не мога да си обясня. В новите търговски и бизнес центрове се вложиха доста чужди капитали и по тях работиха чужди архитекти. Но такива, които никой не знае, които дори не са минали покрай голямата архитектура.
- Защо не сме им интересни? Вие като президент на Международната академия, в която членуват звезди на световната архитектура, как си го обяснявате?
- Не бих казал, че ни пренебрегват, защото знаете, че на 13 май за Световното триенале на архитектурата пристигат Даниел Либескинд, Масимилиано Фуксас, Фумихико Маки, Манфреди Николети... А защо не идват да строят? Явно капиталът си има свои закономерности.
- Може би в Казахстан, където например Николети има концертна зала, заплащането е по-добро, или в Грузия, където ще се издигне кулата на Доналд Тръмп?
- О, там наистина им плащат много добре. У нас парите със сигурност са по-малко. Но едва ли те са единственото, което ги възпира.
- Доста хора се надяваха, че ще се направи конкурс за музей на съвременното изкуство например...
- Ето че не се случи. А Българският Лувър? Това е направо смешка. Може ли да се говори, че е Лувър? Къде е планината, къде е мишката? Лувърът е дворец на кралете на Франция.
- Е, нашият ще е с местни мащаби...
- Добре казано.
- Вие ставате кмет на София на 38 години - вписвате се чудесно в днешната мода на все по-млади управляващи. Какви бяха проблемите на града тогава, има ли такива, които и сега не са решени?
- Проблемите се смениха, защото едно е социалистическа столица, съвсем друго - капиталистическа. Сега акцентът е към сгради, които изразяват силата на капитала - високи постройки, молове и т.н. Но какво става с масовото строителство, с домовете на софиянци? Навремето нещата бяха съвсем други - комплексното развитие на столицата беше закон. Работеше се по единен план - и за жилищата, и за промишлените, и за обществените сгради. Държавата отдавна абдикира от това. Промишлените зони са в пълна разруха, комплексите „Младост“ и „Люлин“ са в окаяно състояние. Приоритетите са разместени, а и правителствата постоянно се менят и няма кой да заложи една дълготрайна политика. Какво трябва да се направи ли? Метрото, разбира се, трябва да продължи да се развива. Със сигурност трябва да се открият и още детски заведения - ами ние правихме два пъти повече навремето...
- Но много от тях бяха закрити след промените...
- Не ги закриха, а ги заграбиха. И вместо сега да ги възстановят обратно, трябва да строят нови.
- А небостъргачите в София докога ще ги чакаме? Имаме ли изобщо нужда от небостъргачи?
- Остра нужда от небостъргачи в София не виждам. Раздадени са обаче най-малко 20 разрешителни да се строят такива в най-различни места. Няма ясна политика за високите сгради. А и те не са небостъргачи, защото са по 20-25 етажа. И този 150-метровият, който се очаква да изникне на „Цариградско шосе“, пак не е небостъргач. Такива американците ги разрушават и на тяхно място строят 60-етажни.
- Вие също имате проекти за небостъргачи - дори за кула в морската градина в Бургас. По Черноморието сте правили и някои от най-известните ни хотели - като „Интернационал“ на Златни пясъци. Как ви се виждат курортите ни днес?
- С Черноморието съм много свързан, защото там започна моята кариера като млад архитект - с курорта „Дружба“, след това Златни пясъци, „Слънчев бряг“, „Албена“...Това беше голямата слава на България. Ние направихме курорти на световно ниво - и като архитектура, и като нормативи, и като пространства. Но и там вълната след промените преобърна всичко. „Слънчев бряг“ в момента е претъпкан - като архитектура е абсолютен хаос, да не говорим за пространството - няма никаква организация. „Свети Влас“ изникна доста странен. Никой сякаш няма интерес - национален и професионален, за една хармонична жизнена среда. Няма ясна политика - и тук е вината на Министерството на регионалната политика и благоустройството. Ние всъщност нямаме министерство, което да ръководи архитектурната политика на България. Те все се занимават с магистралите, които, разбира се, са важни, но съвсем спокойно могат да са грижа на Министерството на транспорта. Когато аз бях министър на регионалното развитие, направихме план на страната за комплексно устройство и развитие - икономическо, социално и архитектурно. След това направихме регионални планове за всеки регион, след това за всеки град, за всяка зона... Кой се занимава сега с това? Никой. 
- Тези дни бяха лансирани нови идеи за възстановяването на „Бузлуджа“. Вие като автор на мемориала как оценявате идеята той да се превърне в съвременен музей на социализма с атракции като въртящо се кафене например?
- Това е абсурд! Този монумент е символ, който би могъл да стане пантеон на всички велики българи. Паметникът на Бузлуджа така е и замислен, защото самата Бузлуджа е свещено място. Още преди Освобождението там са се водили битки - на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа например. По-късно е основана Българската социалдемократическа партия... Не може такъв обект да е само на една партия. Когато го строихме, тази партия беше едно с държавата. Петолъчната звезда, както и вътрешните мозайки бяха посветени на нея. За добро или за зло обаче те са абсолютно ликвидирани и сега е моментът, в който могат да се възстановят с герои от пантеона на великите българи. Според мен там трябва да се поставят образите на великите българи - Кубрат, Аспарух, Симеон, Иван Асен II... За „Бузлуджа“ не бива да се забравя и фактът, че паметникът е издигнат с парите на всички българи. Той е платен с дарения - хората тогава дадоха по лев, два, три и бяха събрани 16 милиона. 14 млн. струваше монументът, останалите отидоха за нуждите на детски заведения. И сега всичко това да се превърне в сладкарница или кръчма?! Не, всяка ежедневна, прагматична употреба на този символ е безумие.