13955 | 25 ноем. 2014 | 16:12

Никоя власт - ама наистина никоя - не обича книгата. Просто защото литературата е комай единственото изкуство, което учи на ум и разум.

Три български деца се представиха бляскаво на едно прочуто песенно съревнование - дотолкова беше красива песента им и те така вдъхновено я изпълниха, че най-небрежно удариха в земята каките и батьовците, дето през годините се изтрепваха да се явяват на „възрастния“ вариант на същото това съревнование и неизменно запълваха най- последните графи в класирането. Върнаха се и тука като ги емнаха...

Разнасяха ги като някакви екзотични животинки къде ли не, та да се снима кой ли не с цел някак си да си припише

мъничко от успеха им

А междувременно ни беше казано, че малката певица с удивително богатия глас била болна по време на престоя в Малта, но на кого му пука!... Началниците на държавата ги развеждаха до припадък (май дори и в буквалния смисъл) и когато все пак им позволиха да се приберат у дома - веднага ги върнаха обратно в столицата, че някой бил пропуснал да се снима с тях... Разсмя ме това, дето Владо Даверов го казва неотдавна в интервюто си в „Преса“: „...Някой вдигнал 300 кила - казва - и всички го посрещат на аерогарата, сякаш те са ги вдигнали.“ Разсмя ме, ама мрачно.

(В скоби казано - този път началствата постъпиха хитро! Преди няколко години те разкарваха по същия начин една певица със смуглоезично самосъзнание; изтъпаниха я да пее в парламента, дори в Европарламента я занесоха; една депутатка, чиито инициали днес са много популярни в правния мир, се изцепи, че певицата ставала идеално за народен представител... Ама го направиха, преди нагиздената изпълнителка да се яви на конкурса! И сбъркаха - тя си се класира на резервираното за нас място от края. Сега не изпаднаха в същата грешка - изчакаха да видят как ще се представят децата и чак тогава взеха да се бият в гърдите покрай тях. Умно!)

Не ми се вярва децата да са приели тоя маратон като някаква тегоба.

Децата са си деца

Радват се на всяко внимание на възрастните към тях. Тези трите вероятно също са се радвали. Тъй че ми се струват малко пресилени ожалванията им във форумите - те, милите, надали са усетили тоя маратон из коридорите на властта като съсипващо експлоатиране на успеха им. Според мен им е било интересно, но както и да е...

Друго обаче имам предвид.

Почти по същото време една българска поетеса - Аксиния Михайлова - спечели литературна награда от ранг, който просто няма как да бъде сравняван с ранга на „Евровизия“. Наградата „Аполинер“! Защото стиховете й са публикувани в едно от най-престижните издателства в Европа. А отгоре на всичко това е първата такава награда за автор от България. Дай Боже да се множат, но сега-засега Аксиния Михайлова е първа!... Събитие си е, откъдето и да го погледнеш. Събитие и победа!

Да я покани случайно героичната ни държавна глава в президентството?

Пак по това време друг български автор - Милен Русков - беше в Брюксел, за да получи една също много престижна награда. Ако не се лъжа, връчи му я самият еврокомисар по културата Наврачич...

Да се е чуло председателката Цачева да е въвела писателя Русков в парламента и да се снима с него, пък депутатите да са му станали на крака?! Да му е подарила кметицата на София лаптоп?

Ще каже някой - ама то, защото едното е шоу, а другото е литература. Шоуто е за милиони, литературата - уви! - си е радост за далеч по-малко хора.

Е, и аз казвам същото. Това е положението!

Знам отлично, че никоя власт - ама наистина никоя - не обича книгата. Просто защото литературата е комай единственото изкуство, което учи на ум и разум. Други изкуства може да те изкарат на барикадите (операта в Италия през деветнайсти век го е правила, рокът го прави и днес), но книгата е съвсем друго нещо.

Много се хленчи, че държавата България нехае за книгата. Тя че нехае, то е очевидно, но мен ме притеснява това, че под нехаене се разбира само недаването на пари! Да пази Господ държава като нашата да почне да дава пари за книги. Нали е ясно, че който плаща - той поръчва музиката? В тоя смисъл мога да си представя каква музика ще си поръчва една държава с толкова много генерали на власт...

Но пък зависи и

за какво точно се дават пари

Чувал съм за държави, които изобщо не се стискат, когато се отвори възможност техен писател да бъде издаден Интересуваме ли се истински от българската книга
някъде другаде. Например държавата Турция. Там имат някаква институция (T.E.D.A.), чийто бюджет, разправят, бил огромен, и хората в T.E.D.A. лесно развързвали кесията за превод и издаване на книги от турски автори по чужбините. (А писателите, чиито преводи T.E.D.A. подкрепя финансово, нямат нищо общо с турските сериали!) То и ние имаме Национален център за книгата, където една от програмите е озаглавена „Българската литература по света“, но някак си не мога да се отърва от мисълта, че то е по-скоро пожелание мечта на работещите там. Не съм сигурен, че е във възможностите (финансовите механизми и права!) на НЦК онова, което прави T.E.D.A.

И не само в Турция знаят, че инвазия не се прави с ракети, а с книги. Има и други такива държави, където държавата с удоволствие дава купища протекции на писателите си, но като стана дума за Турция, та се сетих една друга история... Преди няколко години участвах в един извънредно скъп и финансиран от Европейския съюз проект, озаглавен „Европейската литература отива в Турция - турската литература отива в Европа“. Бяхме шестима от България, а пък България беше една от десетината европейски държави, включени в тоя маратон, продължил повече от година.

Накрая работата приключи в Брюксел, и то в сградата на Европейския парламент. И какво? Е, какво... Нито един български евродепутат не се мярна да каже поне едно здрасти на сънародниците си, божем, писатели. А посланичката на република Турция към ЕП, както и посланикът на същата тази Турция в Белгия бяха почти непрекъснато с турската група. Завършекът пък представляваше един грандиозен концерт - турски! - който беше открит пак от посланика, а звездата в концерта беше модната сега у нас Елиф Шафак, която чете свои текстове (на турски, естествено, и на английски). Дервишите се въртят, а Шафак, осветена от прожектор, чете! Хайде сега си представете как фолклорен ансамбъл вие хоро, а отстрани Аксиния Михайлова чете стихове! На български и на френски! О, Боже...

И въобще, нехаенето на българската държава за някаква си литература е опасно не заради недаването на пари за книги. Не е и само заради пустия му данък ДДС, който малко или много прави книгите почти недостъпни.

Опасно е заради почти демонстративното, дори някак презрително загърбване. Говоря именно за държавата, за институциите,

за мрачните коридори на властта

Инак книгите и техните автори има кой да ги обича - вярно е, че едно представяне на книга няма как да напълни с народ „Арена Армеец“, но то не е и нужно. Четенето на книга или срещата с писател са интимна работа; дето беше писал поетът Добромир Тонев: „Не мога да изляза на площада и да извикам, че обичам всички...“ А Софи Маринова може. Умни хора, живели далеч преди нас, са казали, че в смутни времена народите търсят за съвет своите поети. И че само в спокойни времена се обръщат към генералите си.

Да се чуди човек сега какви са времената.

Та затуй си викам - хора, радвайте се на талантливите ни деца, но в същото време четете умни книги!

За да не ви се наложи утре да четете забранени!