Има ли почва радикалният ислям у нас? Този въпрос отново е актуален след вчерашните акции на ДАНС и прокуратурата в ромските махали в няколко града в търсене на „джихадисти“. Преди две години той се задаваше, след като в съда в Пазарджик влезе дело без прецедент у нас - срещу 13 духовни лица мюсюлмани, обвинени, че са членували в „незаконна организация“, която пропагандира „антидемократична идеология“, „омраза на религиозна основа“ и опити за нейното налагане сред мюсюлманите в България.
Сред обвиняемите бяха бившият главен мюфтия Али Хайредин и Саид Мехмед Мутлу, имам в Сърница и председател на Комисията по фетви на Главното мюфтийство. Това сякаш не смути никого. Главно действащо лице в процеса обаче се оказа имамът на джамията „Абу Бакр“ в Пазарджик Ахмед Муса Ахмед, осъден два пъти за проповядване на радикален ислям. Ахмед Муса попадна в прицела на ДАНС и вчера.
На първото заседание на процеса тогава обществото бе шокирано от кадрите на мъже с дълги бради и жени с бурки, сякаш не се намираме в България, а в Афганистан.
На делото агенти на ДАНС разказаха стряскащи подробности за финансиране на въпросната радикална мрежа с пари и литература от Саудитска Арабия. Днес въпросът има ли почва радикалният ислям у нас вече не е точен. По-правилно би било да се пита кога и как той се настани в България. И къде беше държавата досега.
Не е лошо и да се попитаме как именно ромите от кв. „Изток“ в Пазарджик, където имам е Ахмед, се превърнаха в радикали и поклонници на джихада. Историята на самия Ахмед Муса показва във времето как става това. До 20-годишен той е ревностен християнин евангелист. После отива на работа в Австрия, където спи в джамия поради липса на средства и става мюсюлманин.
После (преди да довърши образованието си в Египет) учи една година в духовното училище в Сърница. Именно там емисари от Йордания и Саудитска Арабия от нерегистрирани у нас ислямистки фондации посяха кълновете на радикализма, които разцъфтяха в Благоевградско, Смолянско, Пазарджишко, Пловдивско и Хасковско. Сега остава да берем горчивите плодове. Държавата е изоставила на произвола на съдбата - и на ислямистите - обучението на кадри за духовни водачи на мюсюлманите у нас. Всякакъв „емисар“ от чужбина е добре дошъл...
Ето един обратен пример. В Русия миналата година по заповед на президента Путин правителството изготви програма именно срещу намесата на радикални емисари в преподаване и обучение в ислям. Там е задължително мюсюлманските духовници да са завършили държавни училища, а не да са обучавани в Саудитска Арабия, Йордания, Египет и т.н.