17058 | 26 ноем. 2014 | 15:56

При евентуален бюджет за култура от 800 млн. лв. поне 200 млн. трябва да отидат за археология и належащи реставрации.

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол. Завършил е история и археология в Софийския университет. Специализирал е в Института за древни текстове в Париж и в Школата по палеография и дипломатика във Ватикана. От 27 юли 2009 г. до 2010 г. е министър без портфейл в правителството на ГЕРБ. Дългогодишен директор на Националния исторически музей.

- Проф. Димитров, преди дни родни колекционери алармираха, че техни съкровища са орязани от предстоящата изложба в Лувъра. Обикновено вашият екип подготвя българските експозиции, които пътуват в чужбина, но сега отговорност на НИМ са само реставрирането и транспортът. Ако вие трябваше да редите изложбата, какво щяхте да включите в нея?
- Изложбата в Лувъра има концепция, изготвена от кураторите й, които искат да покажат, че тракийското изкуство е резултат от взаимодействия с перси и с гърци. Заглавието й е „Антична Тракия. Одриското царство и неговите съседи“, но бяха включени и гетите, за да обхванат и Свещарското злато. Ако аз правех изложбата, друга щеше да е концепцията. Половината експонати в изложбата ни в Москва бяха от колекцията на Васил Божков. При първа възможност ще ги използвам отново. Поканил съм го, ако иска, да изложи съкровищата пак тук, в зала на НИМ.

- Поредната ценна находка, хваната при полицейска акция, вече е при вас (тракийска мраморна плоча, открита край Монтана - б.р.). Как биха могли да бъдат спрени иманярските набези и въобще трафикът на историческо наследство?
- Иманярските набези са едно, трафикът на културно наследство - друго. Разбира се, трафикът се захранва от иманярите, но повечето предмети остават в България, едни се залавят от полицията, други се продават на вътрешния пазар. Износът е по-големият проблем, защото дори и ценностите да се върнат у нас, от тях вече не може да се извлече археологическа информация. Доста криво ми е, когато от Канада Вежди Рашидов лично носи с куфари или когато аз от Италия донеса 7000 предмета.

- Приветствате ли идеята за създаване на културна полиция към ДАНС?
- Такава има в Италия и действа много ефективно. У нас се направи опит, когато се създадоха малки звена към ДАНС и МВР, но няколко души не могат да действат в цялата страна. Престъпленията в тази област се случват на труднодостъпни места. Нужна е високопроходима техника и малки хеликоптери, с които да се хващат иманяри на място. Това изисква огромен финансов ресурс, който държавата не може да си позволи. А и засега не е приоритет.

- Би могъл да стане, все пак въпросът за културната полиция се повдигна и в края на мандата на предишния кабинет...
- Би било хубаво. Тогава ще спасим много, защото не е вярно, че 70% от страната вече е изкопана, както твърдят някои неправителствени организации. Иманярите ровят определени обекти, които и аз не мога да разбера защо държавата изостави. Като Рациария, римски град до Видин.

- Културният туризъм у нас мит или реалност е?
- През последните 10 години наблюдавам как става реалност, но трудно. Културният туризъм има голямо бъдеще в България, защото народът свикна да ходи по такива обекти. За съжаление обаче последната от седемте големи цивилизации по земите ни - ислямската, поради известната си нетърпимост към всичко чуждо е затрила спомените от Античността и Средновековието. Останали са само основи с малки изключения като Боянската църква. С основи не се привличат туристи, нужна е реставрация. Вече имаме добри примери в тази посока като Созопол, Белчин, Перперикон, Златоград... Но да си говорим откровено: те съвсем не са върхът на това, което можем да покажем. Хубаво е да гоним приоритетните обекти като старите ни столици. В момента сме в голям куриоз: две наши столици в чужбина са готови до зъбер - Скопие (980-997) и Охрид (997-1018). Македонците там приемат туристи, а ние тук... Срамота е.

- В момента върви проект за реставрация на Преслав...
- Преслав се възстановява със стъклопласт. Също като Кракра в Перник, която е нашият срам. Проектът е одобрен от едни хора, които се правят на много принципни, но грешат. Защото крепостите трябва да се възстановяват с автентични материали, и то по възможност с такива, паднали от самата крепост.

- Къде всъщност се корени проблемът с Кракра?
- В ресурса на чиновника. Трябва да подкупиш някои хора, за да одобрят проекта ти. За крепостта в Перник те не само се съгласиха тя да бъде вдигната догоре, но го направиха и със стъклопласт, което е нарушение на Венецианската харта. И тези хора трябва да бъдат уволнени.

- Кого визирате?
- Хора от Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата. Всички знаят, че те рекетират. Ако заведат дело, имам 264 кметове за свидетели, които ще потвърдят. Обикновено общините правят проектите за реставрация и ги представят в института. Той ги бави, докато в програмата не бъдат включени техни консултанти или определени фирми. Няма как общините да извадят пари под масата, но има други начини за натиск.

- Реставрациите разделиха и археолозите на две. Едните са за възстановяването, другите твърдят, че се нарушавали международни договори...
- Нито една международна конвенция, която сме подписали, не забранява пълни реставрации. Стига да са с подходящи материали и да се отдели старото от новото. Колегите археолози, които критикуват, защото нямало данни как са изглеждали крепостите, показват невежество. Има изображения на родни крепости, направени през XV-XVII в. Наскоро се развихри дискусия и за Небет тепе в Пловдив, а проектът на арх. Юлий Фърков е изготвен на базата на три гравюри.

- В началото на втория мандат на Вежди Рашидов като министър се надигна група срещу връщането му на поста. Сред аргументите им бе, че за празния музей Български Лувър се дават милиони, вместо да отидат за литература. Доколко сериозни са подобни аргументи?
- Трябва да се дават и за двете. Зад името Българския Лувър се крие нова Национална галерия. Сегашната й сграда е в лошо състояние и богатството й от над 70 000 картини и скулптури трябва да отиде на друго място. В строежа вече са хвърлени много пари и е грехота да не го завършим. Много станаха проектите, които едно правителство започва, а друго зарязва. Ето ви АЕЦ „Белене“, където 2 млрд. лв. отидоха на вятъра. Музеят не трябва да е нов „Белене“.

- Министър Рашидов застъпи идеята, че бюджетът за култура трябва да е 1% от БВП. Реалистично ли е това?
- Ако се отпусне 1% от БВП за култура (около 800 млн. лв.), това значи към 7 пъти увеличение. Тогава ще се намерят пари за всички културни отрасли. Дори и за належащото преместване на НИМ, за което трябват към 100 млн. лева - 70 млн. за откупуване на ЦУМ и още 30 млн. за префасониране на сградата.

- Как трябва да бъдат разпределяни средствата за разкопки - на принципа „всекиму по нещо“ или приоритетно?
- Археологията се прави по две линии - с държавна субсидия и по инфраструктурни проекти. За вторите се дават много повече пари, но честно казано, те са треторазредни обекти. Рядко има изключения като праисторическото селище по магистрала „Струма“, което разкри Васил Николов. За разпределяне на държавната субсидия е нужно да се изготви план с приоритетни обекти като римските градове, столиците, Видин, Силистра, Мелник, София... А при евентуален бюджет от 800 млн. лв. поне 200 млн. трябва да отидат за археология и належащи реставрации.

- Достатъчно ли се прави според вас за популяризирането на историческото ни наследство по света?
- Не. Опитваме се, но все още не сме рекламирали всичко, което сме постигнали. В парижкия Лувър ще се хвалим с изкуството на траките, но не бива да забравяме, че сме българи и че подценяваме средновековното си наследство. Това не е кух патриотизъм. В Голямата базилика в Плиска е покръстена половин Европа. Трябва да се гордеем с тези неща, а продължаваме да копаем малки тракийски крепости. Траките обаче нямат писмена памет и затова са изчезнали. А българската историческа памет, дори и да се позабрави в определен период, все се намира един Паисий, който да каже: „О, неразумний юроде, поради що се срамиш...?“ Не твърдя, разбира се, че само с история се гради национално самочувствие. Ако получавахме 1500 евро на месец, щяхме да мислим различно.