28809 | 1 дек. 2014 | 10:28

Интервю на Павлина ЖИВКОВА за реформите в социалната сфера и бъдещето на АБВ

Ивайло Калфин е роден през 1964 г. в София. Завършил е УНСС, а след това университета в Лобфъро, Великобритания. Вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев. Народен представител в три български парламента. Кандидат за президент на България на изборите през 2011 г. Стига до втори тур, където печели 47,42%. Еродепутат в периода 2009-2014 и член на комисията по бюджет. В момента е вицепремиер и министър на труда и социалната политика.

- Надзорният съвет на НОИ обяви, че бюджетът за 2015 г. е неприемлив и няма да го гласува. Възможно ли е това да доведе до корекции на определени параметри?

- Това не се случва за първи път. Социалните партньори не са доволни по теми като нарастване на пенсиите, промяна във възрастта на пенсиониране и т.н. Министерството на финансите също не е доволно най-вече по различни административни въпроси. В тристранния съвет също има дискусии, след това предстои обсъждане и гласуване в МС, преди проектобюджетът да влезе в парламента. Има достатъчно етапи за обсъждане.

- Преди по-малко от седмица финансовият министър се кълнеше, че минималната заплата ще замръзне на 340 лв. за 2015 г. Това е записано и в проектобюджета. Как успяхте да убедите Владислав Горанов?

- Повишаването на минималната работна заплата предполага повече приходи в бюджета, а не повече разходи. Доста време водим разговори с финансовия министър и с министър-председателя, и то ги водим с аргументи. Очевидно е, че от тези разговори има смисъл. Нека да видим утре (днес - б.р.) в Министерския съвет какво ще се реши. Какво значи, ако има възможности да се вдигне минималната заплата с 20 лв. от 1 януари и с още 20 лв. от средата на годината? Това звучи много общо. Хубаво е да се уточним при какви условия и от януари, и от юни ще се увеличи заплатата. Тенденцията за търсене на възможност за повишаване на минималната работа заплата има много сериозни икономически обяснения. Те са свързани с ограничаване на бедността, мерки за борба с дефлацията, която е най-голямата опасност за икономиката в момента.

- Трудни ли бяха преговорите с министър Горанов?

- Имахме много разговори. Имахме срещи с премиера. Той чу аргументите ни и сега остава решението на Министерския съвет. Очаквам и министър-председателят да си каже мнението.

- Тоест Борисов ще има последната дума?

- Да.

- Може ли да очакваме още от 1 януари минималната заплата да скочи на 380 лева?

- Всичко е възможно. Аз съм защитавал такава работна заплата, министърът на финансите има своите аргументи. Аз не ги отричам. Нека да видим.

- А на какво мнение са работодателите? Те обикновено са против повишаването на минималната работна заплата.

- Аз мисля, че и за работодателите това би било полезно. Те казаха, че не е проблемът толкова в минималната работна заплата, колкото че в някои региони заплащането е много по-ниско и много хора получават именно 340 лв. Става дума за места с ниска заетост. Но не е сериозно да изграждаме икономика, свързана с ниските заплати. Минималните осигурителни прагове растат и са доста по-високи. Има сериозни аргументи и за ръст на минималната работна заплата.

- Трябва ли да се повишават осигурителните вноски.

- Дългосрочно да. Това няма как да стане веднага. В НОИ има доста добра информационна система и всякакви варианти и сценарии може да се изчисляват. Примерно ако през 2016 г. се увеличи с 1% осигурителната вноска, това ще донесе допълнително 232 милиона приходи в НОИ. В момента се получава следният парадокс. Хората си самофинансират пенсиите, доколкото НОИ е свързан с бюджета и голяма част от бюджета му е трансфер от националния. Ако един български пенсионер взема примерно 200 лева пенсия, от тях ние не си представяме, че той ще пести. Със сегашната система на ДДС 40 лв. от тази пенсия отиват само за този налог. А ДДС е някъде около 70% от приходите в бюджета. Така че пенсионерът си плаща данък добавена стойност, той отива в бюджета и след това бюджетът му допълва пенсията. Това е абсурдна система. И затова е важно пенсионната система да има по-голяма независимост. А по-голяма независимост може да се получи с по-високи вноски.

За последните 15 години с намалението на вноските изчисленията са, че около 22 милиарда лева са влезли в бизнеса вместо в осигурителната система. Сигурно трябва да сме много напред, защото 22 милиарда лева са страшно много пари.

Пенсионната реформа трябва да бъде започната с дългосрочна програма в рамките на следващите примерно 20 години. И в такъв порядък трябва да се мисли за увеличаване на вноските.

- Докога ще продължи неплащането на осигурителни вноски и не трябва ли да се затегне контролът?

- Колегите от НОИ, които са се занимавали с тези приходи при старата система, твърдят, че при тях събираемостта била по-висока, отколкото когато се сляха с НАП. Аз не мисля, че трябва да се разделят. Все пак има една приходна агенция, която би трябвало да се занимава с това. Но въпросът е много важен и не бива да се подценява. Не бива да се гледа на осигурителните вноски като неособено важна и второстепенна вноска и да се концентрират само върху данъците. Настоявам да разбера колко са дължимите суми към общественото осигуряване. Това, което чувам, без да има официални данни, варира между 300 милиона и милиарди. Важно е НАП, след като се занимава с тези средства, да знае колко са недосъбраните вноски и какво може да се направи, за да се осигурят тия приходи.

- А защо нямате точната цифра?

- Вероятно има точната цифра и се надявам да я научим всички.

- Какъв е проблемът, защо не искат да я дадат?

- Не знам, сигурно трябва да питате тях, но това е голям проблем. Несъбраните осигурителни вноски означават повече субсидия от бюджета на държавата в пенсионната система. На практика заради това, че някой не плаща задълженията си, плащаме всички останали. Това е разликата с данъците. Въпросът е от обществена важност и за мен е особено съществен.

- Кога най-сетне ще падне таванът на пенсиите?

- Цялата ни пенсионна система е изградена по такъв начин, че има ограничители отдолу и отгоре - както има минимални пенсии, така има и таван на пенсиите. Някой би казал, ако падне таванът на пенсиите, трябва да падне и минималната пенсия, което не е правилно. По принцип нашата пенсионна система е разходна, тя е солидарна. В нея това, което този месец се събира като вноски, следващия се изплаща на пенсионерите. Няма резерви, няма някакви фондове, от които да се вземе, за да се даде на някои повече, т.е. да се махне таванът. Всяко плащане на повече пари означава или по-високи вноски, или по-висока субсидия от бюджета. В същото време таванът на пенсиите е свързан със справедливостта. След като има хора, които се осигуряват на високи доходи в продължение на години, би трябвало да очакват и по-високи пенсии. Според мен и максималният осигурителен доход трябва да расте. Това е важно за системата. Тези, които вземат високи доходи, не са особено щастливи от това нещо, но ножицата между високите и ниските доходи в България е прекомерно разтворена и тя се разтвори през последните години. Това не е здравословно за обществото и го няма никъде в Европа.

- Няколко пъти казахте, че ще има промени в даването на детски надбавки. Доста екзотично звучи идеята част от тези надбавки да се дават в натура.

- Обществената дискусия по тази тема започна, при това доста остро. Безспорно е, че детските надбавки са един от инструментите, с които да се осигури отговорно родителство. Безспорно е и че децата имат различни нужди и сигурно би било най-прекрасно техните родители да решат тези и без това не толкова високи детски надбавки за какво да ги похарчат. Въпросът е, че у нас, ако погледнете статистиката, детската бедност е огромна. И там, където тя е свързана с безотговорно поведение на родителите, няма смисъл да се наливат пари в подобни системи. Така че ако се направят промени, ще отчетат всички разлики. В момента някъде около 780 хиляди деца получават детски надбавки. Те са девет вида - от еднократни помощи през месечни надбавки. Сигурно не може един знаменател да се сложи на всички, но аз съм убеден, че има такива, за които е по-добре да им се плати детската градина и да влязат в нея, отколкото парите да потънат в нечий семеен бюджет, а децата да тичат голи по улиците.

- Нали не очаквате да се разминете и с партийни въпроси? Как отговаряте на упреците на БСП, че АБВ вече не е лява партия.

- Това е лесното обяснение на БСП. Защото ако те участваха в управлението, щеше да има много ясен отпечатък върху правителствената политика. Убеден съм, че това би била най-стабилната коалиция. Те отказаха да го направят, нямаха куража да го направят. АБВ има доста по-малки възможности, но ще търсим ясен отпечатък върху политиката на правителството. Най-глупавият спор е дали управлението е ляво или дясно. Всички се съгласихме, че това правителство трябва да върви напред и да изпълнява ангажиментите, които са консенсусни между отделните политически сили. Ние гласуваме различно от колегите си в правителството по въпроса за отпадането на плоския данък.

- Лидерите на ПЕС и на БСП Сергей Станишев и Михаил Миков обявиха, че след като АБВ подкрепя дясно управление, няма място в семейството на европейската левица. Миков дори ви посъветва да кандидатствате при либералите. Ще изпълните ли препоръките им?

- Бих посъветвал Станишев и Миков да кажат същото и на партии, които са в ПЕС и участват в коалиции с формации от различни политически семейства. Твърдя, че това, което правим, и идеите, които има АБВ, са доста по-близки от тези на БСП до европейските социалисти, но не бих влизал в безсмислен спор с Михаил Миков. Политика на инат и на затворени врати никого не е довела до добър резултат.

- Упрекват АБВ, че е проводник на руските интереси в управлението.

- Няма русофили и русофоби в България, има български интерес. Да, ние настояваме енергетика да се развива, и то да се развива с големи проекти. Не приемам това, което правят от години някои от десницата - те предпочитат да убият един голям проект само защото в него има руско участие. И изграждането на ядрената ни енергетика, и поддържането на този капацитет са важни за българската икономика. И най-глупавото е ние да блокираме проектите на основата на едно абсурдно деление на русофили и русофоби в България. За пореден път вземаме един външен проблем, правим си го вътрешен и започваме да се борим с него. Това е супернепродуктивно.