35449 | 20 ноем. 2012 | 12:53

Интервю на Жулиета НЕДЯЛКОВА за скъпите лекарства и хроничната липса на пари

- В последните месеци „Пирогов“ беше най-проверяваната болница в страната. Какво в крайна сметка откриха инспекторите?

- 80% от дейността на „Пирогов“ е по клинични пътеки, които са недофинансирани с по 30-40%. Ние не работим на високите етажи. Има едно-две отделния, които работят със скъпи пътеки, но огромна болница като „Пирогов“ не може да си изкара финансите през тия две отделения. Жесток е финансовият недоимък. Каквото и да правим, е жесток. Това е огромен институт с огромна площ. Ние започваме да се отказваме от строителство и от
ремонти, защото като почнеш да ги правиш, ти се струпват 10 наблюдаващи отгоре, които, понеже не си уредил техните фирми, трябва да те изкарат последния престъпник. И се оказа, че в „Пирогов“ не сме престъпници. Финансовата ревизия завърши на нула. И някой трябва рано или късно да даде обяснение защо беше нужно да бъде дискредитиран „Пирогов“. По-добре рано. Защото ако се закъснее, може да стане страшно.

-През последните дни алармирате, че ще стане страшно и ако здравното министерство прехвърли своя ангажимент за интензивното лечение към касата, и поискахте още 40 млн. лева за ре анимациите. Защо?

- Реанимациите няма да издържат и ще затворят. Ако досега с 40 млн. лева МЗ плащаше за 100 легла, от догодина със същите пари ще трябва да се покрият 200, защото НЗОК е длъжна да сключи договор с всяко лечебно заведение, което отговаря на стандартите за интензивно лечение. Тоест, ако не се намерят поне още 40 млн. лева, няма да има кой да лекува тежко болните, пациентите с усложнения след операция, както и всички пострадали в катастрофи, пожари и всякакви инциденти. В момента болниците с най-високото трето ниво получават за реанимационно легло по 500 лева на ден, а тези с по-ниско ниво - по 300 лева. Отделен е въпросът, че и тези пари не покриват всички разходи. За един пациент като Благой Иванов-Багата например, лежал в Централната реанимация на „Пирогов“ повече от 3 месеца, само за лекарства и консумативи сме изхарчили по 1500 лева на ден.

 - Колко реанимации са пред затваряне?

- Най-голямата опасност е, че точно структуроопределящите болници и техните интензивни отделения са най-разходващата част. Това е опасното. Че те ще затворят поради липса на пари за медикаменти, консумативи и всичко останало и поради липса на доходи за работещите в тях. Ние не можем да работим със стъклени спринцов ки, с игли за многократна употреба и с антибиотици от средата на миналия век. И предупреждавам, че взривът сред работещите в анестезиология и интензивно лечение ще бъде адски тежък, защото държава та буквално ни отстрелва.

- Ако една реанимация затвори, какво се случва с усложнените болни след тежки операции или пострадалите при катастрофи?

- Умират. А близките им да отидат да питат тези, които в момента не си правят сметката. Ние трябва да работим с медикаменти, с консумативи, топло, светло, чисто, апаратура и хора в тези отделения. Докога ще питат нас? Ние какво да направим? Ние граждани ли сме на тази държава, всичките? Ние не ядем, не пием, не се обличаме... Имало Хипократова клетва... Ама те да вземат да я прочетат. Там никъде не пише такива неща. Но аз как да работя, с какво? Има пари за 5 легла - ще работят пет легла. Но това е „Пирогов“, той не може да затвори реанимацията. Никой не трябва да си прави илюзии, че тежко болните могат да бъдат гледани в някакви там стаи, в които и кислород няма. Да не говорим за монитори, дихателна апаратура, перфузори, помпи, през които вкарваме медикаменти на всяка минут ка, и т.н.

- Като има пари за пет легла, а болните са 20, как ще изберете кои петима да настаните в тях?

- Аз съм го живял това. В онова време, което не искам да си спомня. Когато имахме 4-5 апарата в реанимацията и докторската ни съвест беше подло-
жена на тежък удар, защото аз трябваше да реша на кого да го сложа. Да, аз го решавам, няма министри тук.

- И как решавате между двама еднакво тежко болни кой да живее и кой - не?

- А още по-лошо е, когато единият човек е тръгнал наня- къде, а другия го знам, че ще тръгне. И какво сега - аз да предпочета единия от двамата. Аз не съм Господ. Кой ми е дал право? За мен всички болни са еднакви. Как да избирам, по какви критерии? Това ли иска държавата от нас? Мен не ми е много акълът, ще взема да стоваря двама болни с леглата пред министерството и ще ги оставя да ги лекуват там. Това е ситуацията в момента в интензивно лечение и държа този вик мой и на цялата ни гилдия да бъде чут, защото нашият отговор ще бъде безмилостен.

- Какво значи безмилостен?

- Безмилостен към управляващите, не към болните. Ние искаме да ги лекуваме така, както както сме се научили, така, както знаем, така, както ни ценят в Европа. Така не се прави здравеопазване. Държа да им го кажа в очите на управляващите. Все съм очаквал, все съм очаквал лошо, но това, което в момента се случва, е просто тотално безобразие. Не може така. И да ми говорят: имало пари в здравеопазването... Моля-моля! 300 долара в България се дават на глава от население за здравеопазване на година. 8000 - в Щатите, 4000 долара в Словения, 1000 в Албания. Я да си направят сметката и да не ми говорят. Нереформирана била системата! Имахте четири години да я реформирате.

- Защо всички твърдят, че няма пари в сектора, а частни болници никнат като гъби?

- В момента тече тежка конфронтация между обществените и частните лечебни заведения. Тя е на ниво лекари - оня, частникът, ме мрази мен, аз го мразя него. Плюем се един друг. Въпреки че нормалното е тази конфронтация да бъде на ниво лечебни заведения. Там да се бият. В София частните болници провеждат една непочтена, дълбоко нелоялна конкуренция.

 - Как я провеждат?

- Много лесно. Може ли някой да ми обясни, след като „Пирогов“ е разпределен за инвазивна кардиология този ден, защо в „Пирогов“ постъпват двама болни с инфаркт, а в частната болница 18? Как става това?

- Как?

- С пари.

- На Бърза помощ?

- Не само на Бърза помощ. На телефонистките на 112, на 150. Каква е тази нелоялна конкуренция? В България в момента през тези болници се осъществява дивашка приватизация от порядъка на приватизацията, извършена в началото на 90-те години в България на индустрията. Здравна система по този начин не се приватизира. Не може един наш огромен окръжен град да има една общинска болница, познавам я много добре, на изключително високо ниво беше. Тя е с 900 легла. В момента там има ангажирани около 300 легла, защото има четири огромни частни болници.

- За Бургас ли говорите?

- Да. Но и в София е същото. Около всяка държавна като звезди са наредени 4-5 частни болници, клиники, центрове, които засмукват най-сладката част от пациентите - леки, удобни, скъпоструващи случаи... Обаче като се усложни някой пациент, и го пращат при нас. Коридорът на „Пирогов“ е пъ-
лен, по което и време да влезе човек. И хем имаме работа, хем сме във финансов колапс.

- Е, това как се обяснява?

- Много лесно. Първо, тези пациенти са неплатежоспособни, голяма част от тях нямат здравни осигуровки. Второ, това са хора, както се казва, последната дупка на кавала. Не можеш да им кажеш, че няма да ги лекуваш. Трето - всичкото спешно, което е страшно скъпо, влиза в „Пирогов“. „Пирогов“ със своята поликлиника обслужва 60% от спешността на София. Получаваме за тях 15 лева, а общинските вземат по 60 лв. Аз не искам на тях да им дават 15 лева. Искам на нас да ни дадат 60. Това какво е? Спешна медицина ли ще правим, или си играем на шикалки? Какво да направя аз с 15 лева, при положение че един такъв болен по наше изчисление струва 218 лв.

- Тогава как изобщо правите медицина?

- Никак. Моите колеги от лекарския съюз отидоха скоро при президента на кръгла маса за здравеопазването. И какво се случи там - нищо, празни приказки. Ако аз бях там, щях да питам: „Г-н президент, вие можете ли с вашата власт, която имате, вашите лостове, които имате, вашия авторитет да направите така, че бюджетът за здравеопазване да стане 6% от националния брутен продукт? Не. Довиждане, г-н президент, аз на вас пиар няма да ви правя. Нямам за какво да стоя тук. Няма какво да разговарям с вас!“ Няма държава, в която да има 6% за здраве, за 4% не говоря, както е сега. За какъв приоритет в здравеопазването говорят, когато увеличението на бюджета на здравеопазването е около 70 милиона лева в сравнение с миналата година. И всичките числа, които ми дрънкат министърката и шефът на здравната каса, не са верни. 70 милиона е увеличението и те отиват за лекарства. Здрасти! Защо за лекарства! Нали щяхме да ги намаляваме? Как са намалили цените на лекарствата? Кой вярва на тия неща? Тези 70 млн. ще отидат при фармацевтичните компании. А обвиняват нас, че източваме касата. Не, самата каса си се източва. Ние сме на първо място в света по процент от обществени средства, които отиват за медикаменти. И въпреки това хората са недоволни и лекарствата са скъпи.

(в. Преса, печатно издание, брой от 316 от 20 ноември 2012)